Познавахме го като диригент, композитор и човек. Днес си спомняме неговата изповед на композитор: “Казвам се Иван Спасов. Композитор. Учил съм в София и Варшава при живи и отдавна отишли си майстори. В свободното си време дирижирам и преподавам. Когато мога - обичам да почивам. Тогава обмислям новите си произведения… Ухо настройвам да доловя от бездната на вековете - отминаващи и идващи - чисти, прости звуци, естествени като смъртта и раждането…
О, музика на сферите! Божествена хармония! Поспри, поспри за миг, да смогна твоите ноти да запиша!...”
А неговите ученици и оркестранти от пазарджишкия симфоничен оркестър с тъга споделят свои спомени и впечатления.
Радко Алексиев:
Имах щастието да се докосна до човека Иван Спасов - емблематично име за българската музика и националната ни култура. Творчеството му е ярко по качество и внушително по обем. Написа проникновена музика, съчетаваща авангардни композиционни техники с български фолклор. Но мисля, че най-впечатляващото в него бе характерът му, който имаше силата да обслужва таланта му. Не бива да стоварваме върху плещите на един голям творец бремето на всички добродетели. Иван Спасов бе естествен и изключително сетивен човек, лишен от всякаква външна показност. Въздържан, сърдечен, с дълбока, извисена духовност, интровертен, оригинален, своенравен, индивидуален. Ерудит! Той е композиция от един единствен тон, съчетал в себе си хиляди нюанси на емоционална изисканост - една единствена огромна нота. Откакто го няма Иван Спасов, този тон не отзвучава. И няма да отзвучи!
Георги Щерев и Михаил Михайлов
С Иван Спасов бяхме в пазарджишкия симфоничен оркестър от 1970-а до годината, в която бе принуден да напусне Пазарджик - 1991-а. Беше голям педагог, диригент, мислител, творец. Не жалеше сили за създаването на оркестър, който стана емблематичен за Пазарджик и цялата музикална култура в България. Бяхме приятели. Но когато застанеше на пулта, беше Той. Споделяше с нас много свои идеи и мисли. Спомняме си след едно турне в Полша през 1974-а - тогава сподели идеята за музикален фестивал в Пазарджик. И това стана факт през януари 1975-а на камерната сцена в драматичния театър.
Популяризира много български произведения, както и много от световната музика - предкласика, класика, романтика и съвременна музика.
Приятелските му отношения с Константин Илиев, Йордан Дафов и академик Васил Казанджиев създаваха в оркестъра особена творческа атмосфера. В професионално отношение компромиси не правеше.
Радвам се, че сега палката пое най-добрият ученик на академик Васил Казанджиев - Григор Паликаров. И ние продължаваме напред със спомена за нашия Маестро.
Със спомена за големия Маестро вече 39 години се провежда фестивалът “Зимни музикални вечери”. Идеята и утвърждаването на този престижен форум беше негова заслуга. От 1997-а той носи името на своя създател. По негова покана за този фестивал са написани едни от най-ярките съвременни български творби. А в програмата му участват изтъкнати български и чуждестранни изпълнители.
Изпреварил времето си, съпътстван често от неразбиране, Иван Спасов извървя достойно своя път към Голгота с кръста на Български композитор, отстоявайки своята различност и свободата да твори за “идеалната зала и идеалната публика”.
Дима БОЙЧЕВА
