ПАЗАРДЖИК. В онкоцентъра в областния град всеки ден идват десетки жени, три от тях обаче никога не са сами. Дали ще имат час при рехабилитаторката, при психоложката или при трудотерапевтката, неизменно с тях са и мъжете им.
Благой е един от тях. Разлиства вестник, докато половинката му е при рехабилитаторката и търпеливо я чака.
"Как да я пусна сама, виж какво време е, ако се подхлъзне и падне, чуди се на въпроса ми мъжът. Разбира се, че ще съм с нея, тя и с краката не е добре. И не винаги е била болна. Преди две години й откриха рак на гърдата, отстраниха й едната, премина лечение, а сега идваме тук."
И Благой, и нежната му половинка имат големи деца. Всяко от тях обаче има свой живот. Затова двамата са решили, че трябва взаимно да се подкрепят и да се грижат един за друг.
"Първата ми съпруга почина преди 10 години, за 15 дни си отиде след инсулт. 47 години живяхме с нея, казва събеседникът ми. Имам две деца, но сам не се живее. Всеки има нужда от другар", отронва Благой и отново забива поглед във вестника.
"И трите жени, които винаги идват в центъра с мъжете си, са на възраст, пояснява управителката на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на онкоболни. Радваме им се на тези двойки. Много загрижени един за друг са, подкрепят се. А отношението на семейството е изключително важно за лечението на болния. Има ли подкрепа, болният сдобива сили и желание да се бори!" - подчертава Мария Чергарова. И допълва, че младите има на какво да се научат от възрастните.
Бисерка ТРАЙКОВА
