Крайно време е да излезе истината кой и защо изгони професора от Пазарджик
Снежана Гайдаджиева беше цигуларка в пазарджишкия симфоничен оркестър от 1969 до 2000 година. Това беше поводът да я попитам какво я задържа толкова години в този състав и защо го напусна.
- Естествено, присъствието на проф. Иван Спасов бе причината. Не виждам кой друг би могъл да задържи един оркестрант в състава толкова години. Но, когато той си отиде наранен, ние, неговите съмишленици, изядохме много бой и трябваше да се спасяваме и да си ходим.
- Какво си спомняш за онези години? Какъв е споменът ти за маестро Спасов?
- При него съществуваше прекрасна професионална атмосфера, а тя създаваше приятелство между всички нас, взаимно уважение и жажда за работа. Дори през лятната ваканция ходихме да молим маестрото да започваме работа, защото ни беше скучно извън оркестъра.
Иван Спасов беше не само голям професионалист. Той беше и добър към нас, проявяваше изключително разбиране, но беше и строг. Защото, ако няма дисциплина, не може да се постигат добри резултати. Ние станахме едни от най-добрите оркестри в страната.
По този повод искам да споделя нещо лично. Името на Иван Спасов ми отвори вратите пред един много голям музикант в Лос Анджелис. Казва се Божидар Аврамов, син на проф. Аврамов от прочутия квартет “Аврамов”. Това стана, след като напуснах оркестъра. По телефона той ме попита дали познавам Иван Спасов. А аз му отговорих, че съм имала удоволствието да работя 22 години с него. Той се зарадва и след това се срещнахме. Той е директор на музикалния фестивал на Мамо Клейк и диригент на Бевърли Хилс оркестър. Така останах 10 години в САЩ.
- В годините, в които не беше в България, липсваше ли ти празничната атмосфера на фестивала „Зимни музикални вечери?
- Безспорно. Фестивалът беше нещо изключително. Присъстваха изтъкнати музиканти и изпълнители от цяла България - най-добрите диригенти и солисти. Концертите бяха на изключително високо ниво. Залата беше претъпкана и всяка вечер не можеше да побере желаещите да присъстват.
Нека да не забравяме, че Иван Спасов доведе първия американски диригент тук. Всички говореха за Зимните вечери като за едно изключително събитие не само в града, но и в страната, както говореха за спектаклите на драматичния театър. Всичко това трябва да отдадем на Иван Спасов и на тогавашните ръководители на града и окръга, които полагаха големи грижи за оркестъра и за неговия ръководител. Преди дни се навършиха 80 години от рождението на Иван Спасов. Не знам как Пазарджик ще отбележи тази дата. Чух, че маестро Йордан Дафов, заедно с радио оркестъра или със Софийската филхармония, ще дирижира една симфония на Иван Спасов. Може би малко останахме хората, които се сещаме за него.
- Годините, прекарани в оркестъра, каква следа оставиха у тебе?
- Докато беше Иван Спасов, беше хубаво и интересно. Затова останах и в България. Имах шанса много пъти да замина в чужбина, но останах в Пазарджик, защото тук се работеше професионално. Но когато изгониха Маестрото, стана много лошо. Настъпи психически тормоз за всички, които му останахме верни. Крайно време е вече да се каже как си отиде Иван Спасов и защо си отиде. И кои са тези, които го нараниха. Защо трябва да се мълчи? Ти също ги знаеш тези неща. Спомням си, че след смъртта му ти написа много остра статия в “Знаме” срещу тези, които заплакаха с крокодилски сълзи и го предадоха за пет сребърника. Един от тях все още се кипри в оркестъра и се прави на велик музикант.
Спомням си, че в общината ме извика някаква комисия, в която бяха архитектите Георги Сарамбелиев и Христо Герасимов, както и Емил Йончев. Те ми казаха, че получили някакво писмо и били потресени от написаното. И то в момент, когато Иван Спасов беше загубил дъщеря си. Вместо да застанем до него и да го подкрепим, авторите на писмото го наричаха алкохолик. Нека авторите на това писмо да си платят за всички грехове пред Бог. Затова си отидох от оркестъра много наранена, много боледувах.
- Как минават сега дните ти? Разбрах, че много пътуваш?
- Пенсионерски. Пътувам, да. Посещавам приятелите си, които са из Европа, понеже в Пловдив няма концертна зала. Като се върнах от Щатите бях потресена колко е занемарен този град. Налага се да ходя в София на концерти и на опера.
Дима БОЙЧЕВА
