ПАЗАРДЖИК. Миналата седмица, след продължително боледуване, от този свят си отиде д-р Дочка Раленекова. Тя работеше в областната болница от 1979-а, а хирург бе от 36 години. Не броеше операциите, които е извършила, и не обичаше да говори за себе си. Очите й обаче заблестяваха, станеше ли дума за болните, на които е помогнала:
- Когато видиш резултата от положените усилия, изпитваш удоволствие и забравяш умората - казваше тя. - Знаеш, че всичко си е струвало. Няма думи, с които да се опише, чувството, което изпитваш, чувайки: “Благодаря!” от пациент. Когато го виждаш, че си отива здрав. За нас, лекарите, всичко това е всекидневие, но хората ни срещат в момент на голямо изпитание. Облекчението и радостта, когато всичко премине благополучно, са много силни.
Не ни забравят, обаждат ни се по празници, идват да ни видят. Удовлетворението в такива моменти е голямо.
Признателността на болните трогваше д-р Раленекова. А нейните благодарни пациенти са много. Мнозина са заявявали пред екипа на "Знаме", че има златни ръце. Освен с изключителния си професионализъм, тя печелеше хората и с милата си усмивка, с топлото си отношение, със скромността и добротата си в чисто човешки план.
Уважаваха я много и колегите.
Неслучайно през 2012-а стана Лекар на годината
- Д-р Раленекова бе утвърден хирург с дълга практика и солидни познания. Приносът й за болницата е огромен, а младите лекари научиха много от нея - смятат хората, работили с нея през тези 36 години.
Лидия КАДИЙСКА
(повече във вестник "Знаме" или "Знаме Онлайн")
