Не е вярно, че има разделение, казват пазарджишките смелчаци
КАЛОФЕР. И тази година неколцина пазарджишки смелчаци се потопиха в ледените води на Тунджа за традиционното мъжко хоро на Йордановден. За пръв път обаче имаше опасност хорото да се раздели на две, а още преди това в градчето се заговори, че местните недоволстват от пришълците, които развалят традицията, защото пеят други песни. Разделението обаче не стана факт, поне не съвсем. Групата, която потегли рано сутринта за местност край града, се върна и се хвана на традиционното хоро до Манастирския мост.
"Имаше нещо като хоро и след нашето, но в него се хванаха двадесетина човека, които твърдяха, че са местни, а в първото бяхме около 200 души. Кръстът обаче се хвърля веднъж - това не е мандра! Още повече, не сме усетили никаква неприязън от страна на калоферци. Мисля, че това са спекулации - няколко човека си позволяват да говорят от името на всички. Все пак и кметът Румен Стоянов застана зад нас, приходящите, коментира пред "Знаме" старши надзирателят от пазарджишкия затвор Тодор Денев. На хорото се хванаха и колегите му от затвора отговорникът за "Човешки ресурси" старши инспектор Димитър Петров и психологът Заприн Пепелов, както и бившият шеф на "Човешки ресурси" в Областната дирекция на МВР Емил Апостолов.
По традиция участниците в мъжкото хоро навлязоха в реката облечени с народни носии и на уста с песента "Залюбила е Василка" под съпровода на гайди и тъпан. Кръстът бе изваден от 5-годишния Валентин Анастасов, който бе най-малкият участник в ритуала и участва за втора поредна година заедно с баща си, който е военнослужещ в 61-ва Стрямска механизирана бригада и с дядо си, също потомствен калоферец. Най-близо до потъналия кръст се оказа пазарджишката група, която кавалерски отстъпи път на малкия Вальо, за да се спази традицията - местен човек трябва да го извади!
Температурата на въздуха бе 1,5 градуса, а на водата - 5. Веднага след хорото пазарджишките игралци потеглиха за Баня, Карловско, където се напариха с 50-градусова минерална вода, а вътрешно се бяха сгорещили с не по-малко парлива ракия.
Тодор ИВАНОВ
