Благодаря ви, приятели!
Вестник „Знаме” в някаква степен е част от моя живот. Малко са делниците, в които не съм го отваряла. Най-често, когато съм била извън страната. Спомням си много върхови и немалко критични моменти от историята му. Но „Знаме” не просто оцеляваше през годините, а го правеше с невероятно упорство и самочувствие. Може би в това се крие разковничето на дълголетието му - почтеност, постоянство и професионализъм.
Днес е много трудно на традиционната преса да оцелява и да запазва позиции. Интернет е революция, която преобърна живота ни. Дано е за добро, макар че съм скептична за това. Много ни даде, но и много ни взе. За мен отношението към традиционната преса е като отношението към книгите и начина на четене. Предпочитам думите - в цялата им сила, мощ и невероятно въздействие - пред знаците, снимките и емотикончета, колкото и да са симпатични те. Смятам, че елементарният начин на изразяване, към който често прибягваме във виртуалната мрежа, опростява мисленето ни, а четенето на традиционните носители на информация, особено художествени текстове, напротив - го прави по-задълбочено и концентрирано. Вестник “Знаме” е ярък представител на традиционната преса, който ни кара да мислим - може и да се ядосваме, да не сме съгласни, да имаме резерви към написаното, но ни провокира и държи ума ни буден. А това е много ценно днес, когато толкова хора просто отказват да мислят.
Аз вярвам в неговото бъдеще, защото, ако имаш минало и настояще, които са обществен факт, а не илюзия, ще имаш и бъдеще. Немалко вестници изгряха за кратко на хоризонта в последните 20-ина години и пак така бързо угаснаха. В това, разбира се, няма лошо. Нека има конкуренция и то силна, защото тя те принуждава да бъдеш нащрек, да подобряваш качеството, да бъдеш на пулса на съвремието си и да си максимално искрен с читателите. Защото те бързо улавят лъжата. И не прощават!
Много журналисти са свързали живота си с вестник “Знаме”. Където и да са днес, не бива да забравят никога откъде са започнали, кой им е дал трибуна, перо и хляб. Винаги трябва да можеш да се върнеш към началото, защото всичко на този свят започва с една малка крачка. Но без нея не можеш да намериш нито посоката, нито мярката.
Благодарна съм на “Знаме” затова, че ми даде и първата крачка, и посоката, и мярката. Вече 15 години публикувам текстове във вестника. А е известно, че перото ми не е особено нежно. Вероятно съм им създавала проблеми, в най-добрия случай дискомфорт, но те не ме спряха, не ме укориха и не ми отказаха трибуна. Дадоха ми и силата, и самочувствието да вървя по този път. Затова днес с ръка на сърцето им казвам: “Благодаря ви, приятели! Обичам ви! Продължавайте смело напред”.
Мариана БОЙРИКОВА
