Светецът-патрон се моли за нас на Бога
Като започна януари - че Василовден, Йордановден, Ивановден, после Антоновден и Атанасовден - все поводи имениците да почерпят. Но защо ги тачим - само заради уважението си към домакина и преди всичко за отрупаната му трапеза и многобройните питиета? Не, смисълът е много по-дълбок, макар често да го забравяме. Не случайно поздравяваме празнуващия с "Да ти е живо и здраво името!"
Към древния девиз "Познай себе си" може би трябва да добавим: "Познай своето име". В древността хората са придавали на имената доста по-голямо значение, отколкото сега. Името се смятало за важна съставна част от човека. Смисълът на името отнасяли към човешката същност. Вярвали, че името управлява съдбата на човека.
Подходящо избраното име ставало извор на сили и успех за човека. Даването на име на детето винаги се е смятал за творчески акт, чрез него се предричало човешкото АЗ, призовавала се благодат за новия човек.
В първобитното общество към името се отнасяли като към част от тялото, подобно на очи, зъби и т.н. Единството на душата и името било нещо, което изобщо не предизвиквало съмнение, нещо повече - колкото имена имал човек, толкова били и душите му
Често скривали имената си пред противника, за да не дадат оръжие в ръцете му. Лошото отношение към името носело вреди и неприятности. В някои племена категорично забранявали да се произнася на глас името на вожда, в други имало практика да се дават на старците нови имена, за да получат нови сили. Смятало се, че сили на болно дете дава бащиното име, извикано силно в ухото му, или дори го наричали с него, предполагайки, че жизнената енергия на родителите може да победи болестта. Ако малкото дете плачело твърде много, смятали, че името, което са му дали, е неподходящо за него.
В древен Египет личното име се пазело много.
Египтяните имали "малко" име, известно на всички, и "голямо", което се смятало за истинското: то се пазело в тайна и се произнасяло само по време на важни ритуали. Особено почитали името на фараона. Според египетски мит бог Ра скривал името си, но Изида все пак успяла да го открие. Когато отворила гърдите му - името му се оказало вътре в тялото.
Промяната на името отговаряло на изменение на човешката същност. Нови имена давали на юношите, когато по възраст вече ставали членове на общината.
В Китай и досега съществуват "млечни" имена, от които се отказват с влизане в зряла възраст. В антична Гърция новоизпечените жреци, отричайки се от старите си имена, ги изрязвали върху метални плочки и ги потапяли в морето. Отзвук от тези представи е християнската традиция, когато новопостриганият монах оставя света и своето светско име и приема монашеското си име.
В Стария завет Яхве (Йехова) е Божието "неизреченото Име" свещената тетраграма, която може да се преведе като "Аз съм, Който Съм". Според Библията даването на име често е Божие дело: Господ е дал имената на Авраам, Сарра, Исаак, Исмаил, Соломон, променил е името на Яков в Израил, Савел в Павел.
В Православието силата на името се смята за толкова значима, че святостта на иконите е действителна, само ако е написано името на изобразения светец.
Всяко християнско име се смята за свято.
Наричайки младенеца с името на канонизиран светец, Църквата се старае да го насочи по истинския път: нали името вече се е реализирало в живота като свято. Веднага след като приеме тайнството на Светото кръщение, на всеки християнин се дава светец. Той се грижи за новородения и го пази от всякакви беди. Освен на ангела пазител сме длъжни да се молим и на светеца, чието име носим, защото той винаги се моли за нас на Бога.
Ето така можем да се обръщаме към своя небесен покровител:
Моли Бога за мен, свети(-а) отче (майко)[името]
защото усърдно прибягвам към теб, бързия (-ата)
помощник(-ца) и молитвеник (-ца) за моята душа.
Всеки човек е въплътено слово, осъществено име, затова внимавайте как именувате своите новородени. Модерните Химена, Касандра и прочие от сериалите не са най-подходящите за православния...
