БАТАК. Подготовката за коледните празници започва от Игнажден (20 декември). Този ден е познат като Игнать.
Основен обред от празника е т.нар тук полазване - следи се какъв човек - полез, ще влезе в къщата и по характера му се гадае за здравето и берекета на семейството през годината. Ако е лек и добър човек - спорна и здрава ще е годината. И обратно. Батачани вярват, че на този ден е по-добре никой да не влиза в къщата, а членовете на семейството, и най-вече стопанинът и стопанката, не трябва да се прибират с празни ръце. Ако не друго - хляб, котле с вода или вино. Ако все пак се наложи някой външен човек да влезе в къщата, той трябва да внесе наръч дърва. На този ден у дома се пази тишина (не се повишава тон) и всички членове на семейството се стремят да не се карат помежду си и да не се инатят, за да не се карат и през годината.
От Игнажден до Коледа бременните жени не работят, за да е леко раждането, защото в християнската представа от този ден започват родилните мъки на Богородица. Не се дава нищо от къщи и не се дава нищо на заем.
От Игнажден започват и така наречените мръсни дни - поганци, които продължават до Йордановден
През тези дни не се изсипва мръсна или сапунена вода там, където се стъпва, за да не се разболее стъпилият от неизличима болест, да не уградиса. Народът вярва, че в тези дни вечер ходят караконджули и затова се пази мълчание, а ако се говори, се говори тихо. Този, който вика, ще се разболее, ще уградиса. По-възрастните хора правят забележка на децата с думите “Мълчи, че сега ходят поганците”. Това е един “опасен” период от годишното време. В представите на хората в тези дни светът се разрушава и границата между този и оня свят изчезва.
Вярва се, че ако през тези дни се роди дете, то ще има гадателска дарба. Такова дете наричат “поганче” - като порасне, ще вижда злите сили .В Батак казват: “то е видвало ограми”.
През тези дни не се прави нищо, предназначено за човек - дреха, обувки, чеиз. Батачани се стремят да не закъсняват и да се прибират “навреме” (в светлата част на деня, преди залез слънце), защото вярват, че караконджулите ходят по селото от късна нощ до първи петли - после изчезват.
В деня преди Коледа завършва коледният пост
Вечерта срещу Коледа е Бъдна вечер - първа кадена вечер. Основно място в празничната обредност заема обредният огън. Задължение на стопанина на къщата е да осигури дебело дъбово или буково дърво, наречено бъдник, което остава да гори до сутринта в огнището. На другия ден остатъкът от недогорялото дърво се прибира и догаря на Иванов ден.
Бъднивечерната трапеза се състои от нечетен брой постни ястия, всички приготвени в отделни гърнета.
Задължително на трапезата присъстват постни сарми, ошав, постен фасул и от всичко това, което се сее - овес, жито и др. Трапезата трябва да е пълна, за да бъде такава и през годината. След като трапезата е наредена и всички членове на семейството са събрани около нея, тя се прекажда по посока на часовниковата стрелка с палешника. Всяко завъртане на палешника върху трапезата е съпроводено с благословия към семейството. Прекажда се от най-възрастната жена в семейството. След това батачани сипват вино в чашка и хвърлят през комина с думите: “Велик наместник, пълен да доадаш (идваш), празен да излизаш!”. Всеки трябва да опита от всичко, сложено на трапезата, за да е сит и здрав през годината.
Първата хапка от бъдника (питката), момите (момците) слагат под възглавницата, за да сънуват за кого ще се омъжат (оженят).
След полунощ започва коледуването по къщите от момци коледари. На коледарите се раздават колачета с яйца и орехи. Коледуват, нареждайки до три пъти “Да се роди!”, като удрят с дрянови коледарки върху зърно, сложено зад вратата в сито. С пожелание за берекет и здраве те обикалят всички къщи и навсякъде са чакани и добре приети.
Мария ЙОРДАНОВА
