„Настояваме нарочното физическо изтребление на българите през 1913 г. да влезе в учебниците! По темата да се направят и игрални, и документални филми. Да се знае, че е имало още по-страшно и от Баташкото клане”. А Народното събрание да гласува специална декларация в памет на десетките хиляди българи, изклани или изгорени преди 100 години, така, както прие декларация от 10.11.2012-а в памет на 19 жертви на т.нар. възродителен процес!”
Около това послание се обединиха учредителите на създаденото в София “Национално движение - Памет за 1913 година”.
26 журналисти, юристи, писатели, поети, бизнесмени, сред които проф. Латьо Латев, проф. Стоян Райчевски, академик Михаил Станчев - бесарабски българин, проф. Тодор Балкански, си поставиха за цел осветляване на трагичните събития от всички възможни днешни гледни точки, свързани със събитията около
разорението на българите от Беломорска и Одринска Тракия през 1913-а
“Първата ни задача, каза председателят на Сдружението Иван Бунков, главен редактор на вестник “Нов живот“, е новосъздадената организация да подкрепи писмото на 33-ата български интелектуалци до Народното събрание по повод извършените кланета при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./ и 100-годишнината от геноцида над тракийските българи /1913 г./.
„Искаме да знаем къде е била държавата, къде е била църквата, в това страшно време“,
категорично подчерта Иван Бунков. Журналистът обясни, че идеята за създаване на „Памет за 1913 година“ възникнала, след като Георги Петков издаде книгата „Кървавата 1913“. В нея потомъкът на избити в село Гугутка родове емоционално разкрива подробности за масовото клане, предавайки спомени на преки очевидци и на наследници.
Журналистката Катя Стайкова със сълзи на очи разказа как единият й прадядо е бил набучен на кол, другият съсечен. Прабаба й успява да спаси новородената си дъщеря в яслата на обора, преди да бъде жестоко убита от башибозуци и аскери. Това е участта на жителите на Деведере, Хухла, Покрован в Източните Родопи и на десетки български села.
Набити на кол, съсечени, неродени, извадени от коремите на бременните и нанизани на ками!
Адвокат Елена Костова-Петкова добави, че “Национално движение - Памет за 1913 година“ е създадено в обществена полза, няма политически претенции и не обслужва политически интереси. То обслужва само паметта на българина. Към него могат да се присъединят всички, които милеят за род и Родина, движението не е ограничено само за наследници на тракийските родове. То ще работи в синхрон с всички родолюбиви организации и, разбира се, на първо място със Съюза на тракийските дружества в България.
Геноцидът над тракийските българи
1903 г.
- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;
- 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;
1913 г.
- 2 юли - в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
- 8 юли - в село Енидже е избито цялото население;
- 9 юли - в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;
- 10 юли - всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;
- 11 юли - в село Османли са обезчестени всички жени;
- 13 септември - в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;
- 23 септември - в село Арнауткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години.
През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:
- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;
- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;
- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;
- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;
- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;
- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 1800 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;
- бежанска колона от 12 000 души е изтребена на място, като преди това, според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.
- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;
- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.
Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
Геноцидът над тракийските българи
1903 г.
- От редовната турска войска е избито пет на сто от мирното българско население в районите на въстанието. Опожарени напълно са 40 села, 8 са унищожени наполовина;
- 20 хиляди бежанци се спасяват на територията на свободна България;
1913 г.
- 2 юли - в село Булгаркьой са избити 1100 жени и деца и 350 мъже;
- 8 юли - в село Енидже е избито цялото население;
- 9 юли - в Одрин са избити 521 българи, преди това бити с железни прътове и сечени с ножове;
- 10 юли - всички пленени жители (неизвестен брой) на село Мустафа паша (днес Свиленград) са избити в кланицата за животни. Учителят дядо Въгляров е обезглавен заедно с майката на свещеника Слав; други са били скалпирани и след това обезглавени;
- 11 юли - в село Османли са обезчестени всички жени;
- 13 септември - в село Деведере 80 души мъже, жени и деца са мъчени, изнасилвани и убивани в продължение на 3-4 дни;
- 23 септември - в село Арнауткьой са избити 75 души, като повечето жени са съсечени, а 13 от децата са били на възраст между 1 и 9 години.
През периода са засвидетелствани и още садистични убийства:
- в село Гьокчебунар 40 души са изгорени живи в читалището, 400 жени и деца са изнасилвани 4-5 дена от редовна войска и башибозук;
- в село Черничево са избити 90 души от 1 до 80-годишна възраст;
- в село Покрован 20 души са избити с щикове, 45 са разстреляни, жените и децата са мъчени в 3 големи къщи. Труповете са запалени в църквата;
- в село Хухла са убити 42 души, църквата е взривена с бомби, селото е изгорено;
- в село Горно Ибриюрен редовна войска убива 52 души, изгаря живи няколко старици и опожарява селото;
- в Дедеагачко и Гюмюрджинско, където живеели 1800 български християни и 5000 българи мохамедани, са извършени страшни кланета и спрямо двете общности от редовната войска, преоблечена като башибозук;
- бежанска колона от 12 000 души е изтребена на място, като преди това, според свидетелства на очевидци, са вадени очите на живи хора, хвърляни са полуживи хора в кладенци и пр.
- при преминаването на река Арда са застреляни и издавени около 2000 майки с деца;
- в Армаганската долина са избити около 800 души, главно жени и деца.
В Западна Тракия са избити още няколко хиляди българи, главно жени, деца и старци. Опожарени са 22 български села.
Общо 367 000 българи са прокудени от родните си места в Източна и Западна Тракия и няколко десетки хиляди от тях са избити.
