Ключът за "Липсваща стая" отваря няколко врати-раздели
ПАЗАРДЖИК. Може ли "Липсваща стая" да бъде все пак да бъде дотолкова пълна с различни "мебели", колкото пълна бе зала "Цветан Радулов" на галерия "Станислав Доспевски" при представянето на първата книга на Мариана Бойрикова? Мебелировката не са разделите на книгата - художествено-фантастичния "Градски легенди за обикновени хора", есеистичния "Хроника на нашето недоволство" или мемоарите, а емоциите, въпросите и отговорите, които авторката е затворила в думи. Същите като емоциите, които показаха тези, които вече са чели "Липсваща стая", а писателят Георги Спасов оприличи Мариана на направилата фурор нейна съгражданка Весела Ляхова с издадения с помощта на Министерството на културата роман "Бежанци". Жената с перото винаги е била бунтар от времето на Мери Шели, Емили Дикинсън и Вирджиния Улф насам. Заглавието на книгата на Бойрикова е взето именно от едно есе на Улф със заглавие "Собствена стая". Стая, в която жената остава сама със себе си. Или с белия лист.
"Аз никога нямах тази стая. И не го казвам с болка. Всяка жена трябва да направи избор дали да бъде чистачка, перачка и готвачка, или да тръгне по пътя на творчеството. Аз отдавна направих своя избор - моето семейство. Творчеството е между другото. Плод на откраднати мигове", с присъщата си скромност каза Бойрикова. Рецензентът и редактор на книгата - велинградският писател и бивш депутат д-р Александър Попов, пък оприличи стила на авторката с трансцендентализма на Ралф Уолдо Емерсън не само заради Дядо Господ, който продава чехли на пазарджишкия пазар и Дявола, който си пие кафето из областния ни град.
Липсваща стая всъщност има. Така се казва мемоарната част, която е "моето дълго сбогуване с баща ми, което продължи 20 години", както казва Бойрикова. Бащата Андрей Стайков е осъден от Народния съд, а впоследствие е реабилитиран. Но сбогуването с него със сигурност няма да приключи дотук. За да има още липсващи стаи за отключване.
Тодор ГРОЗДЕВ
