Наскоро в Пазарджик беше представена книгата на Весела Ляхова “Бежанци”. Поетът Марин Георгиев анализира романа на авторката в характерния му полемичен контекст на сблъсъка между идеологиите и рефлексията на нашата литературна традиция.
Малкият салон на зала “Маестро Георги Атанасов” беше препълнен, главно от потомци на бежанци от Беломорска Тракия. Всички разбрахме, че това не беше обикновена премиера на литературна творба. Изкуство и история, фикционално и преживяно се срещнаха, без да си противоречат - а само да възсъздат болезнената истина за миналото на хиляди българи, принудени да изоставят нивите си, къщите си, добитъка си, гробовете на бащите и дедите, за да дойдат в Майка България.
700-те страници на романа са само формален белег за обемността му, докато наистина съвсем други са респектиращите му достойнства: изграждането на десетки образи, майсторски индивидуализирани и психологически уплътнени /най-вече чрез вътрешните им монолози/, на множество описания - на хора, местности, природно време, обстановка, обичаи... Употребата на диалектни думи и изрази е напълно обоснована, тя “приземява” героите към конкретно време, място и общност.
Изключително е визионерството, с което Ляхова рисува баталните сцени - те са толкова автентични, че имат по-скоро кинематографски почерк, отколкото повествователен характер. Ляхова описва, без да съди; нито за миг тя не показва етническо или идеологическо пристрастие; личи, че създадените от нея образи на българи и гърци са й еднакво скъпи; военните - гръцкият майор Риксопулос и българският полковник Марков, са релефно изградени, без омраза към единия и благосклонност към другия - колкото и да е странно, и двата образа, макар и етнически противопоставени, са приобщени от общата представа за военен - радикално мислещи и действащи, без морални скрупули и задръжки...
Но изумителното постижение на Ляхова е пресъздаването на живота в Кобалище. Подобно на Вазовата Бяла черква и на Талевата Преспа, това село от Егейска Македония, населявано от векове от българи, се превръща в средоточие на исторически превратности.
Георги К.СПАСОВ
Повече във вестник "Знаме" или "Зн@ме онлайн"
