ПЛОВДИВ.През изминалата седмица, в продължение на три дни, се проведе десетото юбилейно издание на уникалния филмов фестивал за документални филми “Балфест” под мотото “Изкуство - да, насилие и тероризъм - не”. Както съобщи при откриването д-р Георги Найденов, директор на фестивала, в него участват 21 страни с филми по актуалната тематика за бежанците, човешкото милосърдие и хуманизъм. За участието с репортажните си филми “Двата венеца на патриарха”, “Загиват невинни”, “За актьорската професия”, със Специалната награда на фестивала бе награден нашият колега Денчо Владимиров, кореспондент на “Знаме” от Пловдив. Той получи наградна статуетка и грамота.
За “Знаме” той сподели :
- Този филмов фестивал се провежда вече десет години благодарение на добрата воля на неговите организатори и солидарността на творците от цял свят, разработващи темите срещу насилието, тероризма и човешката съпричастност към бедата и хуманизма. Направи ми впечатление пълното абдикиране от ангажираност със съдействие за този емблематичен международен форум от страна на Министерството на културата, на община Пловдив (кандидатстваща за евростолица на културата). Всъщност в това няма нищо чудно, след като години наред в Пловдив не се провежда и друг международен филмов фестивал - “Златната ракла”, основно заради икономии. Не съм чувал поради тези причини да са закрити например фестивалите в Кан, Москва, Карлови вари. С това България, член на ЕК, бъдеща културна столица на Европа през 2019 година, е май съвсем уникална в безхаберието си към традиционни международни културни форуми... Не видях и някакво реално осезателно съдействие от страна и на бизнеса в града, който иначе за какви ли не, даже и твърде спорни по културна стойност прояви, се бърка дълбоко в джоба... Но така или иначе, този фестивал, единствен в света, воюващ вече десет години последователно срещу насилието и тероризма, се състоя. На мен най-силен спомен ми остави един сръбски филм, в който децата от едно сръбско село в новата държава Косово даваха обет пред телевизионната камера да останат докрай в селото си и да не заменят своя любим роден сръбски край с друг, своята родина с друга. И се питах: дали може да се чуе това и от българчета в днешна България? В това, както е казал Хамлет, е въпросът. Вечният въпрос пред вечния отговор за всеки народ.
(Зн)
