Завръщането на Дядо Георги Йорданов
С тази нелека, но благородна задача се е заела и до голяма степен е успяла да я реализира известната наша краеведка Бистра Риндова в поредното си издание “Земеделският лидер Дядо Георги Йорданов (1878-1950).” Книгата й се появи съвсем наскоро и се посреща с оправдан интерес от нейните читатели. Авторката има вече добър опит, придобит в дългогодишната й усърдна изследователска дейност. И в това заглавие тя е подходила с подчертано чувство за историческа отговорност, с респектираща компетентност и професионализъм в стремежа си да разкрие в по-голяма широта образа на този незаслужено забравен виден деец на земеделското ни движение.
Книгата е изградена изключително на здрава документално-мемоарна основа. В нейната канава са втъкани множество спомени на близки, роднини, съвременници, историци, придружени от значими, малко известни документи и богат снимков материал. Това е позволило на неуморимата изследователка да ни поведе
по трудния му, натоварен с много динамика и напрежение житейски път, чиито първи стъпки ни отвеждат в будното пазарджишко село Церово, където в далечната 1878-а, в родолюбивото семейство на Йордан Илчев се ражда той, бъдещият всеотдаен народен трибун. Там успява да завърши само основно образование, когато родителите му се заселват в с. Абдуларе (дн. Априлци), Пазарджишко.
Оттук всъщност започват първите страници на неговата истинска биография. Израсъл от здравия народен корен, вкусил отрано селските неволи, младият мъж с неизменните си потури и аба обрича сърцето си на борбата срещу социалните злини и неправди. Заляга над ралото и плуга, работи като яйчар, но в същото време с много усилия се самообразова. Чете отначало богослужебна литература, но скоро се увлича и в светското четиво и стига до Дарвин, Енгелс и страниците на световната история. В с. Абдуларе се увлича и по евангелисткото учение, помага за създаването на такава църква, участва ревностно в създаването на читалището и става негов пръв председател. Сплотява съселяните си и ги организира в първата местна земеделска дружба.
Решаваща обаче за неговата идейно-политическа ориентация се оказва срещата му през 1906-а с Александър Стамболийски
Повече във вестник "Знаме" или "Зн@ме онлайн"
