ПАНАГЮРИЩЕ. На 8 декември 1949-а тримата братя-тухлари Павел, Петко и Михо Дейкови, копаейки глина, се натъкват на някакъв предмет. Години по-късно Михо ще каже: “Тогава златото се ащиса” (показа). Разкопали внимателно мястото и разкритите съдове им заприличали на златни, макар че в началото ги помислили за бакърени. Измили съдинките в река Мерул и златото заблестяло. Намесила се местната власт и първенците решили да изложат съдовете във витрината на фабриката за производство на хавлиени кърпи.
Много хора минали край витрината и ахкали пред невижданото чудо.
Археологът Петър Горбунов се изказал, че съдинките са от ІІІ или ІV век преди Христа и че това съкровище няма цена. Съкровището останало цяла нощ във витрината и никой не му посегнал. Скоро го предали в Пловдивския исторически музей. А днес то е притежание на Националния исторически музей.
На 12 октомври 2010-а Общинският съвет в Панагюрище прие декларация, в която изрази желание съкровището да бъде излагано всяка година в града, където е открито. Договорено бе между Националния исторически музей - София и Историческия музей в Панагюрище оригиналът на световноизвестното съкровище да бъде показвано в града за не по-малко от месец. А за целта бе изградена специална зала-трезор и се финансира изработката на две точни златни копия на съкровището - по едно за двата музея. Необходимите средства бяха изцяло осигурени от „Асарел-Медет” АД и лично от изпълнителния директор д-р инж. Лъчезар Цоцорков като меценат на културата.
Новата експозиционна сграда бе проектирана от екип на „Архитектура и наследство” ООД - Пловдив.
Основният й обем е разположен под земята, където има приемна, преходно пространство и изложбена зала-трезор с прилежащи сервизни и технически помещения. Фасадите са съобразени с възрожденския стил на съседните сгради.
Панагюрската експозиционна зала отговаря на най-високите стандарти в областта на музейното дело и гарантира най-висока степен на сигурност. В нея за пръв път всеки от деветте съда е изложен в отделна витрина. Витрините са от бронирано стъкло и са изработени в Германия. Те представляват цилиндри с диаметър 60 см и височина 3.20 м Информационната зала към трезора е оборудвана с модерни мултимедийни устройства, чрез които посетителите могат да получат по-подробна информация за съкровището, откривателите, дарителите и изпълнението на проекта. Информацията е записана на пет езика - български, английски, френски, руски и немски.
На 16 април преди две години, на Светли понеделник, деветте златни съда бяха вече в залата-трезор в двора на Историческия музей. При първото си гостуване у дома за един месец съкровището беше видяно от над 30 хиляди посетители. Тази година то също бе изложено у дома си. През останалото време в залата-трезор се експонира точното му копие от 22-каратово злато, изработено и маркирано от експерти на Националния исторически музей.
Дима БОЙЧЕВА
