ПЕЩЕРА. В петък д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей към БАН бе отново на средновековната крепост над родопския град. Тя е ръководителка на екипа, проучвал тази пролет културно-историческия обект. На място провери как се изпълняват консервационните и реставрационните дейности от европейския проект, спечелен от общината. Той предвижда „Перистера” да се превърне в привлекателно място за наши и чужди туристи и да съживи икономиката в едно от райските кътчета в прекрасната ни страна.
За това какво се случва на археологическия паметник на културата, наша репортерка разговаря с д-р Бони Петрунова.
- Д-р Петрунова, редовно посещавате крепостта. Защо?
- След приключване на двумесечните проучвания на част от обекта, всяка седмица го посещавам за упражняване на авторски контрол. Защото новото строителство по европейския проект там задължително трябва да следва историческата даденост, без да нарушава автентичността на археологическия паметник.
- Каква е оценката Ви за направеното досега на „Перистера”?
- Тази година насочихме проучванията си на места, подлежащи на строителни дейности по европейския проект. Не липсваха обичайните спорове и съгласуване с арх. Юли Фърков и проектантите за това максимално да се доближим до оригиналния вид на цитаделата - такава, каквато е била през шести век, при загиването на живота в крепостта. Вероятно мястото не е било окончателно и задълго изоставено. Доказателство за това са откритите археологически данни, че северната част е била активно използвана и през Средновековието - девети, десети, единайсти и дванайсти век. Тези места няма как да намерят място в архитектурата, заради древните и едва доловими детайли от споменатите векове.
- Как новото строителство се вписва в историческата даденост на крепостта?
- Мисля, че хълмът „Света Петка”, върху който е археологическият обект, се превръща в много интересно място с много информация за живота там. Кулата, която се гради, ще се превърне в любопитен музей. Два отвора вече са оформени в долната й част. Там са показани питосите (глинени делви), в които открихме през 2007-а първите 14 златни монети. Около въпросните отвори ще експонираме и няколко по-малки оригинални съдчета. Предвиждат се и постери с информация за бъдещите посетители.
На горния етаж на кулата ще покажем възстановени от епохата костюми. Тези костюми ще се използват при специални тържества и ще са истинска атракция за туристите.
Изградена е и вътрешната пътека по цялото протежение на крепостта. Съоръжение, което прави възможен достъпът до обекта. Договорката ни със строителите е да не се засягат местата в крепостта, които не са проучени археологически.
Задължителните за консервация детайли са изпълнени професионално.
- Една от забележителностите на крепостта са откритите питоси. Каква съдба е отредена за тях?
- В 28-те помещения на крепостта и по вътрешните й стени са открити 78 огромни делви, проучени до основите им. Част от тях са възстановени на място, други са извадени и консервирани. 45 питоса са поставени в помещенията и са елемент от интериора, предвиден по европейския проект. Посетителите, влизайки в тези помещения, ще могат да им се порадват отблизо.
- Има ли опасност атмосферните влияния да ги повредят?
- Малка е вероятността това да се случи. Те са консервирани от специалисти от лабораторията на нашия институт. По принцип глинените съдове са предназначени да се ползват на открито. И на времето са майсторени за тази цел, а не да се пазят на сухо и затворено място. Но винаги съществува риск за оцеляването им невредими. Експонирани, те вероятно ще имат нужда от някакъв вид поддръжка. На този етап повтаряме предназначението им отпреди векове.
- Със сигурност екипът, ръководен от Вас, ще продължи проучването на крепостта?
- Ако е живот и здраве и общината осигури обещаните средства, разкопките ще продължат през следващите години. Още повече, че в проекта е предвидена атракцията да се прави археология на живо пред туристите. Което ще е полезно за проучването и интересно за посетителите с разкриването на нови неща. Обектът ни крие още изненади, надявам се. Това ще е поводът туристите да се връщат отново и отново там.
- Какво още крие хълмът „Света Петка?
- След разчистването и засаждането на дървета и декоративни храсти, мястото ще се превърне в прекрасен парк.
Разкриха се няколко заграждения - т.нар. подградие, населявано от занаятчии, търговци и майстори, които са обслужвали военните в крепостта. Въпросните квартали тепърва ще се проучват. Както и голямата църква в крепостта. По стените и колоните й открихме малки парченца от мазилка. След проучването ще се установи за какви точно материали и детайли става дума.
- Свършеното досега на обекта Ви дава самочувствие за успешен археологически сезон. Какви са резултатите от проучването?
- Повече от добри. Откритите находки са около 300, от които 17 златни монети, множество инструменти, принадлежности към облеклото на войните, обитавали крепостта, която е била ранновизантийско укрепление.
Сред тях са декоративни игли за закопчаване на тогите, торбички - тип кесийки, носени на кръста. Оръжието, стрелите и ножовете са истински шанс да ги намерим на военен обект като този. Защото практиката е те да се изземват и използват за следващите обитатели на крепостта. Част от предметите са свързани с култови места - църквите. Едната се намира в североизточната част, в югоизточния ъгъл пък е параклисът. Съжителството на военните порядки с духовността не е случайно. Божиите храмове са почитани от обитателите на крепостта и от жителите около нея. Откритите находки - кандилници, ритуални съдове, кръстове, изписани на различни места, са свързани с богослужението там.
Времето се отнася за ранното християнство, след 313-а година, след въвеждането му като официална религия във Византийската империя.
Със сигурност можем да твърдим, че мястото е било значим култов център. Обяснението - новопокръстените войници при нашествия са разчитали на укрепените стени на зданията, на оръжието и най-вече на защитата на Бога, в който са вярвали.
Най-скъпоценният дар от „Перистера” са 27-те златни монети, 13 от тях открити през април тази година и 14-през 2007-а.
Предстои довършване на обработката на откритото досега на крепостта.
- Екипът Ви намери ли съмишленици за „Перистера”?
- Първо, искам да благодаря на кмета на общината Георги Козарев, който застана зад каузата на археолозите, оцени стойността на паметника като културно наследство и повярва на нас. Нещо много важно при осъществяването на подобни проекти. Оценяваме и помощта на неговите колеги от ръководството на общината. Впечатлена съм от дисциплината на работниците от ромски произход, които осъзнаха какво важно нещо правят на обекта. Сред тях имаше среднисти, хора интелигентни и добронамерени. Радвам се, че между нас - археолозите и работниците, се получи симпатична връзка. За добре свършената им работа, от името на нашия институт, те получиха сертификати. Документът им дава предимство при наемане на обекти за археологически проучвания. Когато на раздяла им казах, че и те са допринесли хълмът да изглежда по-различен, някои от тях се разплакаха. Това силно ме трогна.
Вярно е, че всички заедно положихме огромен труд и успяхме. Започнахме разкопките на 4 април и продължихме два месеца. След изпълнението на европейския проект, „Перистера” ще бъде едно от любимите места за посетителите. Крепостта е прекрасно място, от което като на длан се открива панорамата към града и Родопа планина, въодушевена е д-р Бони Петрунова.
Пенка МИХАЙЛОВА
