Ще има средства и за операциите, и за лечението на братчето ми, ще мога да уча, за да се грижа за него както подобава
ПАЗАРДЖИК. Днес е най-хубавият ден! - това написа вчера във фейсбук страницата си Веселина Георгиева от Септември. А е най-хубав, защото в дарителската й сметка към вчерашна дата има 77 400 лева. Да, правилно сте прочели! Сумата, необходима за петте животоспасяващи операции, е 44 хиляди лева, така че вече е сигурно - те ще бъдат направени навреме!
"Отидох в банката с Христина Петрова (б.а. бизнес дама от Пловдив, която е съдействала в организирането на благотворителния концерт преди два месеца), за да проверим колко пари има по сметката ми, а тя всъщност е знаела, че парите вече са събрани, разказа развълнуваната Веси. В момента, в който банковата служителка ми каза, че сумата е 77 400 лева, аз я попитах:
"Какво 77?", а тя с широка усмивка отвърна - "Хиляди"
И в този миг се свлякох на земята".
Веселина Георгиева е убедена, че майка й Биляна, която си отиде без време от този свят, й помага.
"Щастлива съм, но съм и много разстроена, защото сега мама трябваше да е тук и да се радва с мен, казва момичето. Все още не мога да повярвам, че това е истина. Заслуга имат много хора - голяма част от тях дори не познавам. Христина Петрова е разговаряла с много бизнесмени, които искали да ми помогнат, но да останат анонимни. Повлиял е и репортажът в "На кафе" и интервюто с Мариян Кюрпанов…
Д-р Кръстинова (б.а. светило в пластичната хирургия) ще дойде в България през март и започваме операциите
Не се плаша от тях, претърпяла съм 14.
А най-хубавото е, че ще има и достатъчно пари за операциите и лечението на братчето ми. Той е моето слънчице. Сега съм му не само сестра, а и родител, и приятел.
На път съм да сбъдна всичките мечти на мама. Първата беше да се излекувам. Втората да завърша педагогика - нека минат операциите и ще кандидатствам. Трябва да имам професия, за да мога да се грижа за братчето ми. А третата - тя за мен винаги е била много смешна - да имам кола и шофьорска книжка. Сега оценявам, че е изключително важно да съм независима и когато се наложи
посред нощ при астматичен пристъп на брат ми, да го закарам в болницата, без да се моля на никого
Рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Само нейното място ще остане празно. И не преставам да питам трябваше ли да си отиде от този свят, за да се чуе гласът й и парите да започнат да се събират?! Трябва ли да се случат трагедии, та хората да обърнат внимание на един човек?! А в България има толкова много хора, които се нуждаят от нищожни суми, за да живеят.
Мой приятел си отиде преди три години от рак на кръвта. Трябваха му още 4 хиляди лева, за да се лекува. В деня, в който ги събраха, той почина…
Трябва да стават трагедии, за да ти обърнат внимание! Трябва да се покажеш по медиите, да споделяш неща, от които толкова много боли…
На всички хора искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ!"
Животът на Веси е коренно променен и защото в нея много майки с болни деца видяха надежда.
"Вчера ми се обади непозната жена и ме помоли да говоря с 15-годишния й син - болен е от рак и не искал повече да се бори,
сподели Веси. Съгласих се. Обадих му се. А той се поинтересува с кого разговаря. Когато му обясних, отвърна: "Възхищавам ти се! Искам да имам твоя дух!" Казах му, че стига да има желание, силата е в него.
Трябва да не забравя колко е безценно просто да е жив
Защото едва, когато стане най-лошото, разбираме колко ценен е бил човекът до нас. Животът е миг - докато те има и вече те няма. Хубавото винаги става бавно, а лошото - за секунди. Трябва да ценим хората до нас днес и сега. Защото утре може и да няма.
Майка ми ме е учила никога да не се предавам,
да не показвам сълзите си, а усмивката да не слиза от лицето ми.
БЛАГОДАРЯ и на мама, независимо, че вече не е сред нас! Ако не беше тя, сега чудото нямаше да се случи. Хиляди пъти съм навеждала глава и съм казвала - не искам повече. Тя ми казваше - вдигни глава и не се предавай! Сега я няма да ми го каже, а аз съм твърдо решена, че повече никога няма да сведа глава".
Веселина не се заблуждава, че трудностите са зад гърба й. Наясно е, че борбата ще продължава всеки ден. Че всеки ден ще среща хора, които ще й подадат ръка и такива, които ще й обръщат гръб както тези, които доскоро са били в графата "приятели", но след като майка й починала, предпочели да стоят настрана.
"Разбрах кои са лицемерите и кои са истинските. В трудни моменти става ясно кой държи на теб, казва мъдро 20-годишното момиче. На всички, които ми подадоха ръка - огромно БЛАГОДАРЯ!"
Бисерка ТРАЙКОВА
