За втора поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува анализ на тенденциите в данъчната политика на местно ниво. Той е част от проекта "Регионални профили: показатели за развитие 2013", за който "Знаме" вече писа. Включва база данни с нивата на някои от данъците и таксите, които могат да бъдат определени като най-съществените за общините.
От местните общини в него поименно е спомената само Пазарджик и то като водеща в страната по такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията. При нас т. нар. такса смет е най-висока - 13.5 промила, а най-ниска е в Сливен - 1.2 промила.
В Габрово е 3.1 промила, а във Варна - 3.9 промила
При тази такса няма минимум и максимум, което обуславя и големите различия. От общините, в които няма областни центрове, най-висока е в Кочериново (22 промила), следвана от Годеч и Стамболийски (20 промила).
Таксата за битови отпадъци е основен източник на приходи за общините, като формира немалка част от така наречените неданъчни приходи. Анализаторите на ИПИ разглеждат
таксата за битови отпадъци за фирмите,
тъй като тя има най-голямо отношение към икономическите процеси в общините. Анализът им включва още преглед на състоянието на общинските бюджети, дефицит и дълг на общините, приходи в общинските бюджети, собствени приходи.
Общите за страната изводи са няколко. Промените от последните години показват, че българските общини вече провеждат по-активна данъчна политика. Това обаче не води до промяна в структурата на приходите, нито и до по-голяма самостоятелност. Собствените приходи на общините нямат много допирни точки с икономическите процеси в съответното населено място -
облага се имуществото, докато печалбите и доходите почти не влияят на местните бюджети
На практика идването на голям инвеститор не генерира автоматично ползи за местните бюджети, което отнема и от стимулите на местните власти да работят за по-добра бизнес среда. Именно липсата на стимули за развитие е водещият аргумент за повече правомощия и отговорности на местно ниво, посочват от ИПИ.
И допълват, че в стратегическите документи и програми през годините залегнаха много намерения за децентрализация и конкретни мерки, които в голяма част се осъществиха, без да доведат до сериозни резултати:
нови местни данъци (патентен и туристически),
повече правомощия за определяне на данъчните ставки (разширени граници за местните данъци), разширена данъчна основа (промените относно избора на по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност). Вижда се, че към момента повечето мерки са факт, но сериозен резултат по отношение на реална финансова самостоятелност няма. Така стигаме до преструктурирането на данъчната система като ключов момент за постигането на финансова самостоятелност, заключват от Института за пазарна икономика.
Под преструктуриране се разбира прехвърляне на вече съществуващи данъци (или част от тези данъци) на национално ниво към общините
Това могат да бъдат преки данъци - подоходен и корпоративен, или примерно част от ДДС. Темата се дискутира активно през последните години, като промените, които се предлагат, са изключително разнообразни. Прехвърлянето на част от данъка върху доходите на физическите лица към местните данъци в кратки срокове не е много вероятно.
Общините трудно ще се преборят за по-голяма фискална децентрализация, ако не подобрят ефективността и прозрачността както на своите бюджети, така и на финансите и управлението на общинските фирми и имоти, заключват от ИПИ. Пълният текст на анализа е публикуван на официалната интернет-страница на института.
(Зн)
