Регионът

Кокльо обикаля и пали сърцата и на 190 години

  25.10.2020 06:37             
Кокльо обикаля и пали сърцата и на 190 години

Домакинът на Бенковски и на Първото народно събрание на Оборище не изневерил на идеалите си

ОБОРИЩЕ. В последните седмици името на Димитър Коклев се разнася от уста на уста в Панагюрско, нищо, че на 25 октомври ще се честват 190 години от рождението му. Всъщност и заради това. Мечанецът Димитър Павлов Кокльов или Кокльо сякаш е жив, обикаля и пали сърцата на българщината, както го е правил някога. Гайдарджията, който приютява Бенковски и става домакин на Първото народно събрание – на Оборище, както по-късно ще се нарече родното му село Мечка. Наследниците на Кокльо са направили ново издание на книгата на Никола Д. Коклев „Робувах, наробувах се!”, посветена на Димитър Коклев навръх 100-годишнината от Априлското въстание, и разказваща историята на героя, на въстанието, на Мечка…  Сега хора като Елисавета Коклева, дъщеря на Никола Коклев, и като Христо Дураков, разнасят екземпляри от книгата и ги предоставят на всеки, който пожелае. Да се върне назад в

мразовития февруарски ден на 1876 г.,

когато в село Мечка влязъл висок рус мъж с властен поглед и запитал за Кокльовата къща

Непознатият се представил за търговец на добитък и бил със силно излъчване. Вечеряли и после се показал кой е на бай Димитър – Георги Бенковски. Дошъл да „калеса” за кървавата сватба този буден, трудолюбив и уважаван от съселяните си мъж. Без да се колебае, Кокльов пожелал да вземе участие в опасното дело. „Ще палиш ли?”, попитал Бенковски. – „Ще паля.” – „А ще ли да колиш?” – „Ще коля.”Бенковски го изгледал от горе до долу и му казал: "Лесно се палят, байно, чуждите къщи и се колят чуждите хора, ами ако се наложи, твоите деца ще изколиш ли?".

"Войводо, имам шест деца, ако ми заповядаш, ще ги наредя тука пред тебе и за вярата Христова ще ги надробя",

отговорил Кокльо. Седмица по-късно в дома му бил основан местният революционен комитет. Без да губят време, членовете му започнали трескава подготовка на населението за близкото въстание. Известно е, че Димитър Кокльов продал воденицата си при река Тополница, която изхранвала многобройното му семейство, за да купи барут. А на 31 март - Велика Сряда, мечани положили клетва. Десетилетия по-късно

срядата останала запазена марка за „мъжка черква” и тогава жени не влизали в селския храм

Димитър Коклев е роден на 25 октомври 1830 г.  Освен голям родолюбец, той е потомствен певец и гайдарджия. Участието му с песен и свирня във всички общоселски веселби и семейни празници го поставили в центъра на общественото внимание и го превърнали в естествен лидер. Той бил сърцат, честен и трудолюбив. От дете работел с баща си по нивите или тичал след добитъка. А в студените зимни вечери слушал край огнището разказите и песните на майка си за безчинствата на поробителите и за подвизите на хайдут Новак, Балчо войвода от Поибрене, Яна войвода от Панагюрище, за Дончо Ватаха и Богдан войвода от Копривщица, все закрилници на народа в Средногорието от кърджалии и черкези, пише в книгата си "Робувах, наробувах се...!" правнукът му Никола Коклев. Освен литературни източници, той разказва семейните спомени, предадени от Кокльо, както и разказите на мечани. Димитър израснал здравеняк, пъргав и непокорен. "Среден на ръст и с руси очи, дълбочината на които не можел да измери и най-добрият психолог", описал го Стоян Костурков в "Заклинанието на с. Мечка". Имал правилни, но остри черти и широки плещи. Мустаци възчерни и остри, вежди - широки и надвесени като стряха над селска къща. Освен изкусен гайдар, бил чуден певец - наследил таланта на майка си. Овладял до съвършенство гайдата и съселяните му го нарекли Гайдарджията. Разказват как веднъж,

докато свирел, го прекъснали, за да му обадят, че синът му е починал

Кокльо поспрял, сълзите му текнали, но пак засвирил –  прочувствена тъжна песен… Мълвата за майсторството му се носела от уста на уста и дори околийският началник на Панагюрище го поканил да весели гостите на сватбата му. Присъстващите по-късно разказвали, че

Кокльо изпълнил триста песни, без да повтори нито една

Бил любознателен и амбициозен, сам се научил да чете, без да може да пише. Подписвал само името си - Димитър Павлов, а вероятно за тези умения му помогнал поп Груйо Бански, в чиято енория се числяло село Мечка. Кокльо изкарал три години гурбет като овчар на юг към Беломорието. Със спечелените пари купил воденици. Няколко години по-късно се прочул като специалист по строежа им.

А преди 144 години по заръка на Георги Бенковски, Димитър Кокльов предлага мястото, на което решават кога да се вдигне въстанието. Когато народните представители не смеят да подкрепят пълномощното на Бенковски и апостолите, Кокльо подкрепя воеводата и подписва. А когато пазарджишкият представител Иван Соколов се обърнал към него: „Хей, глупчо, къде отиваш? Ще опропастиш цял един народ!”, Коклев отвръща: „Работих, наработих се!

Робувах, наробувах се!

Смърт на това кучешко царство!” И усетил подкрепата, Бенковски започва да си тананика песента по стиховете на Стамболов „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари…”, а Кокльо с чудния си глас му приглася. След много години ще го питат защо живее в мизерия и не кандидатства за пенсия, а той ще се оправдае, че навремето с Бенковски първи са запели „Не щеме ний богатство”… Но и през турско Кокльо не жали имота си – отделя от малкото си земя, за да даде място за къща и на ковача, който после ще кове саби за априлци, и на

попа, чийто син по-късно ще стане скулптор и ще направи проекта за паметника на Оборище

Но преди това Гайдарджията намерил място, където да се съберат представителите на комитетите от всички селища на Четвърти революционен окръг, за да напишат с кръв родната история. Рано сутринта Кокльо взел ловджийската си пушка и тръгнал из района. За три-четири дена огледал много потайни кътчета и накрая се спрял на местността Оборище. Тук на 15 април било открито първото Велико народно събрание. Минали се едва четири дни и

въстанието избухнало

По нареждане на войводата Кокльов незабавно събрал комитета и заръчал да подготвят оръжията, а 25 бунтовници от Мечка тръгнали с Бенковски за Мухово. Въстаниците продължили към Лесичово, а след това към Юруците (Боримечково) и Елшица. Последните слънчеви лъчи угасвали, когато наближили Панагюрище. В ранната утрин на 22 април 1876 г. над бунтовния град тържествено проехтял звънът на черковните камбани. Предстояло освещаването на главното знаме. След тържествения обред Бенковски произнесъл пламенна реч. Той предложил да се сформира чета, която да обикаля въстаническите пунктове и да поддържа духа и вярата в победата. Нали бил верен на клетвата,

Кокльо без колебание преминал в редиците на стотината най-юначни и решителни мъже

С него Хвърковатата чета полетяла към Петрич. Обаче тревожни вести идвали от Еледжик...

Всички помним печалната и страшна картина на погрома.

Коклев трябвало да изпълни нареждането на Бенковски и се върнал у дома. Месеци по-късно в Мечка ненадейно дошли турски аскери да заловят Кокльо. Предупреден от жена си, избягал и си направил колиба в гората, където се укривал повече от три месеца. Палел си огън през нощта, а през деня, завит в дебелия кюрк, се топлел в студа на жаравата. Крепяла го вярата, че руските освободители няма да се забавят. В това време турци мъчили до смърт майка му – тя не го издала.

Тя е единствената жертва, която на два пъти опожаряваната Мечка дава

през Априлското въстание. В последните дни на 1877 г. самотният бунтовник видял многобройна турска войска. Разбрал, че руснаците са наблизо, а башибозукът отстъпва. В това време от заснежените окопи северно от Мечка бойците на генерал Дандевил водили тежки боеве. Едва дочакал да разсъмне, за да тръгне натам. Три залпа хвърляли към него отстъпващите турски войски, всеки път Кокльо падал като покосен. Най-накрая стигнал до руснаците. Първите войници, които го видели, насочили щиковете си към него. Тъй като не знаел руски, той започнал да се кръсти и занареждал "Отче наш". Разбрали, че е свой, войниците го запитали: "Братушка, табачку есть?". За пръв път в живота си Кокльо искрено съжалил, че не пуши.

След освобождението Димитър Коклев се отдал на мирен и спокоен живот, а от Панагюрско продължили да го търсят за строеж на воденици. Починал на 25 декември 1919 г., а заради избраното от Коклев място за Великото събрание на апостолите през 1951 година родното му село Мечка  е преименувано на Оборище.

В Панагюрско интересът към книгата е огромен

и четвъртото издание вече се изчерпа.  Собственикът на фирма "Фаиър" ООД Христо Дураков е поръчал още 300 бройки, които да бъдат раздадени. „Аз подкрепям инициативата на г-жа Елисавета Коклева от сърце и душа! Тя до последно отклоняваше молбите ми да поема разходите за отпечатването, но сега прие да помогна за печатането на допълнителен тираж. Интересът към изданието е много голям и това ме радва. Защото трябва да тачим героите си", коментира пред "Знаме" Христо Дураков.

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Трябва ли учениците да ходят присъствено на училище?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ ЛЕКАРСТВО „ИРОКСОЛ” ЗА ДЕКУБИТАЛНИ РАНИ, 0895 857129.

ПРОДАВАМ ЛЕКАРСТВО „ИРОКСОЛ” ЗА ДЕКУБИТАЛНИ РАНИ, 0895 857129.

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876  167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876 167 663
Всички