На днешния 19 октомври българският народ и Българската православна църква почитат паметта на небесния покровител на българския народ – Свети Иван /Йоан/ Рилски Чудотворец.
По традиция в навечерието на празника в основания от светеца Рилски манастир се извършва всенощно бдение, на което присъстват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина, а на самия 19 октомври се отслужва празнична Света литургия.
Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския манастир. Преподобният Иван Рилски е роден през 876 г. в село Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина около река Струма, край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис /852-889 г./ и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне вярата. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Подтикнат от желание за подвиг, Иван постъпил в близкия манастир “Св. Димитрий” под самия връх Руен. Приел монашеството, но не останал задълго в манастира, а се отдал на живот в пълно уединение, с молитви, пост и лишения. Преподобният Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната Рила планина, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече над хиляда години. Дните му минавали в пост и молитва за благополучието на народа. Около него се събирали последователи, които образували първото монашеско братство.
Чудотворец, молитвеник, познал Бога чрез непрестанна молитва, пост и въздържание, Свети Иван Рилски възпитавал у народа крепка вяра, нелицемерна любов и надежда. Знаменателна е срещата на подвижника с българския цар, който извървял повече от 120 километра, за да се види със светеца. Преди успението си Свети Иван Рилски се отделил в пещера, за да може преди края на живота си да се отдаде на пълно съзерцание и молитва. След неговата смърт учениците му пренасят с почести тленните му останки от Рилската обител в древния Средец. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати в България след четири години. През 1195 г. цар Асен Първи тържествено пренася мощите на Свети Иван Рилски в Търново, където остават почти три столетия. През 1469 г. реликвата е върната в Рилския манастир. Единственото, което е останало от светеца, е неговият Завет, който повече от 1000 години служи като пътеводител на монаси, а и на всички вярващи.
Патронен празник честват днес и Софийската духовна семинария “Св. Йоан Рилски”, както и многобройните храмове, посветени на светеца.
(Зн)
