Други

Венко Христов бе сред първостроителите на нашето Дружество на писателите

  15.10.2020 07:27             
Венко Христов бе сред първостроителите на нашето Дружество на писателите

На 4 октомври се навършиха 35 години от основаването на Дружеството на писателите в Пазарджик, а покрай него е добре да си спомним за един от учредителите и първостроителите му – Венко Христов. Венко се нагърби с тази роля заедно с Първан Стефанов, който стана първи зам.-председател на дружеството, но пое присърце работата и на председателя Димитър Методиев (той като съветник на Тодор Живков нямаше как да носи и тази „диня”). Основаването на Дружеството на писателите бе голямо събитие за времето си, а в еуфорията тогава Венко Христов дойде първо като специален гост… Дойдоха и гости от цялата страна, за да видятг на дело идеята на местни творци, адмирирана и подпомогната от Окръжния комитет на БКП. Минаха много години.

Нашумелият и силно търсен тогава литературен критик Венко Христов днес е забравен,

но по онова време Пазарджик му стана любимо място за гостуване. Венко направи много, за да укрепи основите на новоучреденото дружество заедно с Първан Стефанов, тогава щатен драматург в нашия театър. Двамата активно работеха за каузата на дружеството. Венко Христов често ни гостуваше и отсядаше в Хаджистояновата къща – реставрирана от държавата с около 350 000 лева и предоставена за творчески дом на местните творци. В тази къща имаше обширна спалня с четири легла за гостуващи културни дейци, а отдолу – кафене. За жалост след 10 ноември 1989г. тя бе реституирана и върната на далечни роднини на собствениците след промените, но тогава тя бе гостолюбивият пристан на Венко.

Той бързо се превърна в търсен и желан събеседник,

който даваше ненатрапчиво съвети, напътствия и личен пример на прохождащи литературни творци. Те търсеха насърчение и окуражителни думи, чувстваха го като близък съратник, като литературен събрат, и нагазваха по-смело водите на художественото ни слово. Венко Христов впечатляваше с удивителната си интелигентност, вглъбеност и съсредоточеност в текущия литературен поток и неукротим стремеж да вниква в него и да го анализира. Мнозина от пишещите братя в нашия град редовно му правеха компания на кафе.

Венко Христов е на 7 февруари 1933г. в София. Там завършва гимназия, после право в СУ и започва работа като адвокат. Постепенно обаче се увлича от литературата, зарязва адвокатлъка и се хваща за перото, както впрочем е обичал да прави от ученик. Приемат го на работа като редактор във в. „Пулс” и скоро за критичното му перо с охота отварят редакциите си списанията „Пламък” и „Съвременник”. Той сътрудничи активно с литературните редакции на БНР и БНТ, и скоро си завоюва славата на авторитетен критик и публицист.  Все по-често го търсят столични издателства за редакторска работа по произведенията на най-известните ни и талантливи поети и писатели. Неговите статии,         отзиви и рецензии са превеждани и в много други държави, а качествата му

отварят безпрецедентно вратата на Съюза на българските писатели без да е издал още първата си книга

Тя се появи чак през 1985-а, назована „Априлската есен на Георги Джагаров. Поет, публицист, драматург, общественик, човек”. Това негово единствено, за съжаление, произведение, грабна не само специализираната културна среда, но и широката общественост. Много може да се пише за таланта на Джагаров и защо Венко бе привлечен и от творчеството му, и от личността му, както и за проучванията и диренията му в тази насока. Съвсем не, за да се хареса на силните на деня. И едно от доказателствата в тази насока бяха активните му контакти с провинцията, за които стана дума по-горе.

Моят ярък спомен с Венко

Помня, когато в началото на 1985 г. излезе от печат първата ми самостоятелна книга – художествено-документалната повест „До хребета на безсмъртието”, Яко Молхов я удостои с ласкава рецензия във в. „Септемврийско знаме” и предстоеше премиерата й в Пазарджик. Звъннах на Венко и му предложих да я представи. Той прие, но ме помоли да му изпратя изданието по неговата съпруга, известна наша журналистка, която беше пристигнала в града ни, отседнала в хотел „Елбрус”, за да гледа театрални спектакли и за подготви статии за в. „Литературен фронт” и сп. „Театър” на Юлиян Вучков. Венко се запозна със съдържанието на книгата и наелектризиран призна, че силно го е развълнувало. Така на 20 май 2985 г. пълната зала „Устрем” на Младежкия дом замлъкна, когато д-р Иван Петков, ръководител на местното литературно обединение „Марица”, даде думата на Венко Христов и той поведе мислите и чувствата на присъстващите по всеотдайния творчески път на Георги Кратунчев - антифашистът, който е убит в зловещите тунели на Гарнизонното стрелбище в София… Не усетих кога ме наобиколиха хора с протягащи десници. Словото на Венко ми даде криле за полет…

Сетне критикът се задържаше повече под софийското небе и рядко ни навестяваше. Ненадейно го бяха споходили здравословни неволи. Веднъж случайно го видях в писателското кафене на ул. „Ангел Кънчев” 5. Беше с две патерици след преживяна катастрофа. Нямаше го прежното му приветливо изражение. Явно го притесняваше ужасно неудобство от незавидното му състояние и силните болки. Но Венко не можеше да стои като птичка в клетка, мушнал беше под мишница патериците и от площад „Славейков” докуцукваше до кафенето. Това беше неговата неутолима потребност.

На 12 септември 1988 г. Венко Христов напусна този свят.

Продрум ДИМОВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Трябва ли учениците да ходят присъствено на училище?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876  167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876 167 663

ДАВАМ ГАРСОНИЕРА ПОД НАЕМ, 0886 228 259.

ДАВАМ ГАРСОНИЕРА ПОД НАЕМ, 0886 228 259.

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438
Всички