Поредната, сега мащабна, изложба на Евгения Панчова в централната зала на ХГ „Станислав Доспевски“ отново разкрива нейната виталност, изострена чувствителност и винаги съвременно звучене. Евгения е един от най-разпознаваемите и открояващи се като пластичен възглед и форма художници. Удивително е, че този толкова познат, различим и ярък неин авторски поглед може да ни поднесе винаги нови изненадващи и вълнуващи преживявания. Евгения Панчова е и един напълно отдаден на изкуството си човек, превърнал живота и живописта в едно щастливо цяло. На пръв поглед струва ни се, че художничката се вълнува от глобални, мащабни, универсални неща. В творбите и винаги една загадъчна недоизказаност и тайнственост засилва усещането за дълбочина, дори космичност. В голяма част от картините й доминира бялото, богато моделирано, живо и вибриращо огромно празно пространство. Бялото в пространството на творбите е не само любим цвят и изразно средство, но образ на духа, светлината и чистотата, които художничката вечно търси. Пространството в картините и е за движение, за промяна, за летене. Летящи фигури, срещащи се човешки глави, сякаш са мигновени, нереални видения. Главите не са портрети, това са светове, планети, гравитиращи една към друга, търсещи се, отблъскващи се. Движението е представено и с по-абстрактни средства – с вкарване на потоци светлина, с мощно движение на четката. Занимавайки се с временното, мигновеното, нетрайното, художничката неуловимо вплита в творбите си и времето - времето, което изтича, което ни се изплъзва или, което предстои.
Въпреки, че е един свободен и необременен дух Евгения Панчова сякаш е скроена класично. Всичко в творбите й е дълбоко мотивирано и движено от интерес към човека и човешкото битие, към живота и неговата красива и жестока магия. Нещо повече – космичността, мащабността в творбите, за която говорих, присъства паралелно с дребните, познати, често подминавани детайли от човешкия бит. С огромно любопитство художничката търси, наблюдава, изследва тези детайли, рови се в отминало време и живот. Преоткрити и преобразени тези вече ненужни и отдавна нефункциониращи предмети са събудени за друг живот, вече като част от вълнуваща картина, пластика, инсталация или просто само като акцент или топло човешко присъствие, а работи, като някои от пластиките, например са изцяло осмислени от тях. Така и отсъствайки физически в някои творби, човекът сякаш присъства по-пълноценно а класичността, с която е натоварена човешката фигура е заменена с едно косвено, но сякаш по–истинско и богато представяне на човешкото. Евгения се вглежда във всичко около себе си, търсейки красивото, странното, причудливото. Това стимулира нейната креативност, за да ни представи уж познатия ни свят от нова вълнуваща гледна точка. В пластиката–инсталация „Мираж“ тя преоткрива парченца дърво, използвани преди като строителни материали, изровени от огъня, моделирани от времето, носещи белезите на своята биография. Преобразувйки ги с живописни средства, тя подчертава и прави видими и за нас цялата им красота и неповторима структура. Разбираме, че творческия процес, сътворяването като действие, като игра, боравенето с материалите и обектите е от не по-малко значение за художника отколкото преследването и търсенето на крайния резултат. Търсейки, преоткривайки, показвайки красивото и човешкото тя изпитва тревога и загриженост за нето – ярките сигнално цветни акценти, деликатните деформации, тревожните състояния. Както стана ясно Евгения Панчова свободно, без комплекси работи не само в сферата на живописта и картината. Много от живописните и търсения се реализират върху свободно стоящи форми, които тя нарича пластики. Това са скулптури, където наред с формата и пластичния детайл цвета, цветния акцент са основно изразно средство. С по-чисто решената обща форма и силует тя показва важна страна на таланта си – да казва повече с по-пестеливи средства. Човекът, човешкото, са акцентирани с важни елементи от бита. Масата, прозорецът, столът, често в основата на творбите, подчертават вълнението и вдъхновението от битието. В този аспект специално внимание заслужава една творба която с богатото си представяне и визуализиране на вариантите и с процеса на създаване заема значителна част от изложбата – „Игра със столове“. Тя е и една нова страна, може би нов път в изкуството за Евгения Панчова – инсталацията, работата с реалното пространство. Въпреки, че щастието от творческия процес, играта, забавлението, очакването какво ще се случи е видимо това не е същността на творбата. Независимо от многото елементи, атрибути инсталацията е далече от хаоса. Това е много топла, много лична, преживяна и организирана работа. Върху огледална основа, която вкарва в творбата зрителя и части от галерийния интериор са инсталирани столове с различен модел, големина, история, възраст около маса отрупана с чинии, прибори и други предмети с различна функция. Те са подредени леко елипсовидно сякаш са в повече за масата. Така имаме усещането, че още някой е дошъл, че още някой се очаква, че нещо се случва пред нас. Така времето е втъкано в инсталацията. Масата не е само забавна композиция от забавни любопитно, живописно променени предмети. Тя е събрала живи или вече живели хора заедно, познати и непознати, близки, приятели, родители. Мисля, че инсталацията далеч надхвърля намерението на художника да бъде само игра. Много автори в миналото и сега включват стола в творбите си като основен елемент. Евгения го прави по своя разпознаваем начин като обединява предметите обгръщайки ги с неповторимата си живописна материя. Подредени грижливо в права линия близо до масата и също така преобразени редицата от обувки и предмети от бита вкарват в тази част от галерията една неповторима домашна атмосфера. Няколкото различни варианта и композиционни трансформации на инсталацията са представени с фотоси. Тук всеки фотос не е само документ, но и едно ново самостоятелно, отделно произведение. В рамките образуващи се от детайли на столовете художничката вкарва стари снимки от семейния архив (например нейния баща като бебе), собствени снимки на интересни персонажи, запазени детски рисунки. Фотографирайки ги, те стават нови вълнуващи произведения с много лични послания.
Мисля, че изложбата на Евгения Панчова е събитие в културния живот на Пазарджик. Тя ни представя автор пример за чистота, искреност и свобода, почувствал изкуството като своя съдба и щастие. Тя ще бъде назабравимо духовно приключение за онези, които му се доверят.
Проф. Стефан ЛЮТАКОВ
