Четвъртък, 29 Oct 2020
 
Други Регионът

За старите параклиси в Батак

  27.09.2020 06:21             
За старите параклиси в Батак

Настоящата статия на Екатерина Пейчинова – историк и дългогодишен музеен специалист и изследовател в музеите в Батак и Велинград, представя състоянието на християнското материално наследство в Батак в края на ХIХ век и първата половина на ХХ век-традиция, приемственост, надграждане и развитие. Мястото и ролята на църквата в живота на батачани през ХІХ век. Възстановяването на християнските паметници около Батак  след освобождението на България от османско владичество. Съграждането и развитието на православни параклиси след Балканските и Първата световна война. Това е съкратен вариант на голямо научно изследване, публикувано в сб. „Родопа планина - земя на богове, храмове и хора" , издание на Исторически музей-Велинград, което тя любезно ни предостави.

Параклис „Св. Богородица“ - намира се на 2,5 км южно от Батак в местността  „Латинска Св. Богородица”, на около половин час по черен път пеша. Разположен е ниско край коритото на „Карлъшка река”. През 2001 г. бяха направени археологически сондажни проучвания, които потвърдиха съществуването на средновековна базилика от периода ХІІІ – ХV в., но съществуват и сведения – подемен материал (керамика) както и конфигурацията на терена в посока южно от регистрираната базилика, за наличието на по-ранна църква от времето на античността и ранната византийска епоха. На това място е имало и тракийско светилище - ІV-ІІІ век пр.н.е. - ІІІ-ІV век.

Легенди говорят, че тази местност е свещена  още от времето на траките

Там някъде извирала топла и лековита вода. Запомнено е от старите батачани, че на това място в началото на ХХ век имало големи бели “каменни корита”, за които се предполага, че са от римско време. На близо е имало селище - вероятно средновековен „Батак”. Край това място имало гробище и камъни с латински надписи, което гробище по късно батачани заличили и си направили ливади. Съществува предположение, че името на местността „Латинска Св. Богородица” е

свързано с ІV кръстоносен поход

и по-конкретно с дейността на солунския крал Бонифации Монфератски (1204-1207) и с времето, когато тези земи са били владение на деспот  Алекси Слав(1207-1230/3) . Той бил в договорни отношения с Латинската империя през първата половина на XIII век. Според преданието опожаряването и разрушаването на  църквата и старото селище от османските завоеватели е станало през ХV-ХVІ век.

Пак по сведения на батачанина Тоско Андреев Тошков в края на XIX в. Тодор Петров Самунев от Батак на няколко пъти сънувал, че копае на местността „Св. Богородица”. Както и жена, която му сочи точно мястото къде да се построи манастир. Споделил това с близките си и с батачаните братя Тодор и Димитър Коларови, които по това въздигали параклиса „Св. Никола”. Двамата го насочили към Пловдивския митрополит. Там той бил посъветван да направи малък, макар и от дърво параклис. Строежа не се забавил и с помощта на семейството и на свои съселяни параклиса, носещ името на някогашния манастир издигал се тук, бил построен и осветен на 14 август 1900 г. пред храмовия празник. За това свидетелства и до днес запазения ктиторски надпис над входа на параклиса. 

През 2001 г. Никола Тодоров Самунев продължи традицията в рода Самуневи от Батак

Сто години след построяването на параклиса той го обнови с нов иконостас. Със спомоществувателството на Петър Лолугов от Батак е изписана патронната икона на Св. Богородица над входа от запад.

Както в миналото така и днес 15 август – Успение Богородично (Голяма Богородица) е един от най-почитаните християнски празници в Батак. Денят е и храмов празник на голямата църква в Батак. След празничната служба в храма всички се отправят към параклиса „Св. Богородица“. Там се служи водосвет, раздават се курбани за здраве и благоденствие. Баташките семейства посрещат много гости.

Параклис „Св. Димитър Солунски“ - намира се на около 4 км източно от Батак, на един час по черен път пеша. На мястото е съществувал раннохристиянски храм, датиран в VI век. Сградата на параклиса е построена върху рушевините на стария храм. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище. По сведения на Тоско Тошков, съвременния параклис „Св. Димитър Солунски“ е направен  от батачаните Димитър Мерджанов, Андрея Тошков (негов баща), Васил Фикиин и Янко Киров Власев. И четиримата са участници в Първата световна война. Преживели ужасите на войната всеки от тях си дава обещанието: “Ако Господ ме върне жив и здрав, ще възстановяваме манастиря Св. Димитър!“

Димитър Мерджанов е роден през 1893г. През 1978 г., вече 85 годишен старец, разказва преживяното на Тоско Тошков и завършва разказа си с думите: „ Аз вярвам в Бога… всичко видях и преживях.

Сега аз се чувствам духом като на връх „Карлък“

и сякаш от там виждам всичко преживяно от мен. Често се ровя в тайните спомени и прелиствам страниците на моя живот.“

Днес за параклиса се грижат църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“ в Батак и десетки родолюбиви батачани с името Димитър. Денят в който се почита светеца е 26 октомври – Димитровден.

Параклис „Св. Никола“ е един от най-рано възстановените християнски паметници в Батак след Освобождението в долния край на селището до р. Стара река. При оглед на терена се потвърждава съществуването на по-стари зидове от храм, който е възникнал през късната античност и е продължил своето съществуване и през средните векове. В този край е било едно от четирите стари гробища на селището. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище.

Старият параклис се изгражда по инициатива на братята  Димитър и Тодор Коларови, семействата им и с доброволния труд на десетки батачани. Братята обикаляли по цяла България да събират волни пожертвования. И събрали доста средства с които съградили параклиса „Св. Никола“. Има сведения, че бил зографисан за освещаването си. Но когато пловдивският владика Харитон, който дошъл в Батак специално за освещаването,

видял изрисувани, наред с каноничните икони, образите на четирима „баташки архангели“

- братята Тодор и Митю Коларови и двамата им другари Грую и Гълю, помагачи при изграждането, възмутен изкрещял: „О, чудо нечувано!“ Нахокал здраво местния свещеник и ядосан потеглил за Пловдив без да освети параклиса. В последствие образите на баташките мъже с гугли и мустаци, червени пояси и забунчета били заличени. Параклисът, подреден по канон, бил осветен от свещеник Христо Манов в 1900 г.

В края на 30-те години на ХХ век със средства на общината в Батак започва строителството на нова училищна сграда, в долния край на селището, на същото място където е стария параклис „Св. Никола“. Новооткритото първоначално училище носи името „Св. Никола” и отваря врати на 5 декември 1940 г. за 193 ученика. Ползват мястото, но вграждат малката църква в училището. Там продължават да се служат църковни служби до края на 40-те години на ХХ в., когато това се забранява от тогавашната управляваща власт в България. В 1946 г. училището приема името на загиналият антифашист от Батак - Тодор Коларов. Не след дълго, южно от училището е построен нов по-скромен и малък параклис „Св. Никола”, съществуващ и почитан до днес. През месец септември 2004 г., при почистване и обновяване на съвременния  параклис,

се намери камъка с ктиторския надпис от стария храм

Родолюбиви батачани го монтираха на западната стена до входа на параклиса, за да напомня на бъдните поколения за дългата си история. Денят в който се почита светеца е 6 декември – Никулден.

Параклис „Св. Неделя“ е построен по инициатива на оцелелите от кланетата през 1876 г. батачани. За сто години този параклис променя три пъти местонахождението си. Първоначално параклисът е изграден до северната стена на възстановеното в 1881/82г. училище „Кирил и Методий“ в центъра на селището, в непосредствена близост до старата църква „Света Неделя“.  През 1938 г. училищната сграда изгаря в пожар, а параклиса остава незасегнат. През 1942 г. по решение на църковното настоятелство е преместен в югоизточния  край на двора на църквата „Св. Неделя“.  Изграден е като масивна, бетонова сграда, вкопана в земята. През 1972 /1973 г. НИПК и Община Батак извършват реставрация на оригиналната ограда на църквата „Св. Неделя“, национален архитектурен и исторически паметник на културата. Съществуващия параклис попада по средата на източния зид на оградата,

вследствие на което е засипан с пръст и практически разрушен

След 1990 година, по инициатива на Исторически музей-Батак, в двора на църквата „Св. Неделя“ - тогава уредена като музейна експозиция от 1956 г. до 2011г., параклисът е изграден отново в югоизточния край на двора. На място, където веднага след Освобождението оцелелите батачани правят дървен параклис-костница за почит и заупокойна молитва на своите загинали родственици. Архитект Румяна Пройкова от гр. Пловдив дарява проекта на параклиса. С доброволен труд и дарения параклисът е завършен и на 7 юли 1994 г. осветен от свещеник Стоян Гинчев. През 1999 г. е изографисан от екип художници с ръководител Александър Кандов-Мечкоубиеца. В набирането на средства за изграждането и зографисването на новия параклис „Св. Неделя“ през 90-те години на XX век се включи цялото население на Батак, чрез дарителска кампания организирана от музея. Един от най-големите дарители и съвестен радетел в грижата си за този параклис е Николай Ликотодов от Батак.

Денят в който се почита светицата е 7 юли, когато след празничната служба в храма се извършва водосвет за здраве и благоденствие.

Екатерина ПЕЙЧИНОВА

 

Снимки: личен архив, 1996-2006г.

 

Свързани
Последни новини
Анкета

Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?


Резултати
Обяви

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876  167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876 167 663

ДАВАМЕ СТАЯ ПОД НАЕМ, ЗА  УЧЕНИЧКА ИЛИ ЖЕНА, НЕПУШАЧКА, В ИДЕАЛНИЯ ЦЕНТЪР НА ГРАДА, БЕЗПЛАТНА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И ИНТЕРНЕТ, 034/ 46 02 80

ДАВАМЕ СТАЯ ПОД НАЕМ, ЗА УЧЕНИЧКА ИЛИ ЖЕНА, НЕПУШАЧКА, В ИДЕАЛНИЯ ЦЕНТЪР НА ГРАДА, БЕЗПЛАТНА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И ИНТЕРНЕТ, 034/ 46 02 80
Всички