Част 2
Настоящата статия на Екатерина Пейчинова – историк и дългогодишен музеен специалист и изследовател в музеите в Батак и Велинград, представя състоянието на християнското материално наследство в Батак в края на ХIХ век и първата половина на ХХ век-традиция, приемственост, надграждане и развитие. Мястото и ролята на църквата в живота на батачани през ХІХ век. Възстановяването на християнските паметници около Батак след освобождението на България от османско владичество. Съграждането и развитието на православни параклиси след Балканските и Първата световна война. Това е съкратен вариант на голямо научно изследване, публикувано в сб. „Родопа планина - земя на богове, храмове и хора" , издание на Исторически музей-Велинград, което тя любезно ни предостави.
Преди всичко искам да изкажа своето уважение и признателност към моите сътрудници, които в периода 1996 -2006 г. ми помогнаха в събирането на сведения и материали за християнските паметници в Батак: Веселин Станков, Васил Вранчев, Ангел Недев и много други.
Много от тях днес не са сред нас. Светла да е паметта на отец Стоян Гинчев, отец Богдан Семерджиев, чичо Тоско Тошков, сем. Маргарита и Крум Божкови, баба Цветана Климентова. Сърдечна благодарност и към Църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“ гр. Батак.
Кратка хроника на съграждането и развитието на старите
православни параклиси в Батак
Параклис „Св. Георги“ се намира на 2 км северно от центъра на Батак, на двадесет минути пеша по асфалтово шосе, на възвишение, което от старо време носи същото име и подсказва за съществуваща по-рано църква. Построен е от баташкият род Кавръкови през 1914 г. върху стар античен път ползван и през средновековието. При изкопни работи в непосредствена близост до съвременния параклис са открити стари зидове, които оформят сграда с абсида от източната страна. Керамичният материал показва човешко присъствие от ІV в. до ХІV век и по-сетне - материал от ХІХ –ХХ век. Години наред рода Кавръкови почитат и поддържат параклиса. По-късно грижата е поета от Православното християнско братство „Св. Георги” в Батак. През 1942 г. по негова инициатива параклиса е ремонтиран и обновен, за което говори каменната плоча над входа на храма.
Днес за параклиса се грижат църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“ в Батак и десетки родолюбиви батачани с името Георги. Денят в който се почита светеца е 6 май – Гергьовден.
Параклис „Св. Троица“ се намира на 2 км западно от Батак на едноименния хълм зад бензиностанцията в м. Превала. Възвишението носи името „Св.Троица” от незапомнено време. Споменато е и в 1876 г. като въстаническа позиция през Априлското въстание. Мястото върху което е построен параклиса крие по-стари градежи, като намерената керамика и конфигурацията на терена посочват постройка от периода ІV-VІ век с култово предназначение – църква. През ХІХ век се почита от батачани като старо оброчище. В 1914/1915 г. батачанинът Стефан Костадинов Вранчев с помощта на братята си построява на мястото на старото оброчище параклис. През годините е обновяван няколко пъти и както в миналото така и днес е често посещаван от много местни хора и туристи. Денят в който се почита е Свети дух – Света Троица, в понеделника след Спасовден. Колят се и се раздават курбани.
Параклис „Св. Петър и Павел“ - намира се югозападно от Батак на около 2 км по пряк път за един час пеш или на около 5 км по асфалтово шосе с автомобил. В посока Доспат има отклонение вляво за м. ”Петрово бърдо” - едноименното възвишение - старо оброчище. В подножието на хълма „Петрово бърдо“ е било едно от четирите стари гробища на селището. Построен по инициатива на Петър Герджиков и Герджиковия род от Батак в 1900 г. по съновидение – предание разказано ни от Тоско Андреев Тошков. Било е през същата 1900 година, когато
единият от седемте сина на дядо Петър Герджиков, по име Никола, сънувал белобрад старец
Той му заръчал в съня да предаде на баща си Петър да съгради манастирче на името на Св. Петър в местността „Петрово бърдо”. Ако направел това, той щял да живее още 12 години. След кратко колебание дали да повярват на съня, дядо Петър с помощта на многолюдното си семейство, роднини и вярващи съселяни построили параклиса. Дядо Петър живял точно 12 години след това и починал през 1912 г., а това потвърдило категорично предсказаното в съня на сина му Никола.
В началото на 30-те години на XX век Ангел Николов Герджиков, внук на ктитора Петър,
сънувал старческа фигура без глава и ръка и чул старчески глас
да му заръчва да отиде и да каже на всички хора, че е без глава и ръка. Този странен и пророчески сън бил изтълкуван от тогавашния свещеник в Батак Христо Манов, че липсващата глава и ръка ще са падащия покрив и срутващата се югоизточна стена на параклиса „Св. Петър и Павел”, който някога дядо му построил. Ремонтът не се забавил и бил извършен от семействата от рода Герджикови и други миряни от Батак.
През 1941г. параклисът отново е ремонтиран от Православното християнско братство „Св. Георги“ в Батак, споменато в паметна плоча над входа. През годините се поддържа и обновява многократно от църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“ в Батак и десетки родолюбиви батачани с името Петър. Така е и до днес.
Според църковния календар 29 юни е отреден за светите апостоли Петър и Павел. Но според народната традиция в Батак, в миналото на този ден се почита само Св. Петър - Петровден, а на следващия ден – Св. Павел.
Параклис „Св. Пророк Илия“ - на 2 км в посока юг от Батак, на височината, където в миналото било едно от четирите квартални гробища, сред китка от борови дървета се гуши параклисът „Свети Илия”. Подемният археологически материал определя хронологическите граници на обекта в рамките на късната античност и ранното средновековие–ІV–Х век. Конфигурацията на терена също предполага съществуването на градеж в древността, но това не са достатъчни данни за определяне на характера на обекта. На този обект е регистриран и некропол от античността и средновековието.
Кога точно е построен параклисът вече никой не си спомня - най-вероятно в самото начало на ХХ век, но все още се помнят имената на ревностните християни баба Султана Ганева и дядо Васил Домусчиев, инициатори за съграждането му. Баба Танка, както я наричали близките й, е родена около 1830 година. Преживяла е ужасите при потушаването на Априлското въстание. Тя е майка на Иван Т. Ганев,
детето, по чийто разказ за събитията в Батак през паметната 1876 г. Иван Вазов пише известното на всички стихотворение
„От Батак съм чичо, знаеш ли Батак...”(„Възпоменание от Батак”). След време, когато останалите живи батачани започнали да въздигат от пепелищата родното си село, баба Султанка се завърнала в Батак и заживяла със семейството на другия си син Ганю Т. Ганев (т.нар. Малкият Ганю). Десетилетия работила и се грижила за църквата в Батак. Тази обикновена баташка жена, имала необикновена дарба - контактувала с отвъдното, и често, както разказват съвременниците й се „пренасяла”.
Заспивала и се събуждала след няколко дни,
после споделяла с близките си виденията си. Помагала на хората да решат заплетени проблеми, съветвала ги как да постъпват в трудни ситуации. На преклонна възраст имала странно съновидение: явил й се Св. Илия и поискал от нея да му построи подслон. „Аз често идвам в Батак, а няма къде да се подслоня” - казал й той. Завел я на мястото и очертал къде точно да бъде параклисът. Заръчал й да построи и навес за коня му. Показал й къде да търси вода, за да изгради и чешма. Сънят притеснил старата жена - как на тази възраст, изнемощяла и слаба да се захване да строи? Дълго време пазила в тайна заръката.
Но сънят се повторил, а после се потретил
Престрашила се баба Султана и споделила тревогата си с Васил Домусчиев, член на църковното настоятелство - човек вярващ и добър християнин. Роден в Батак през 1839 г. Въстаник в Априлското въстание от 1876 г. Член на Поборник-опълченското дружество в Батак. Та изслушал дядо Васил разказа на баба Сутана, пък й рекъл: „Не се тревожи како Султано, ще поставим въпроса пред църковното настоятелство.“ Така и направили. След една неделна служба свещеникът разказал на батачани за съня на баба Султана и за заръката на Свети Илия. Умували батачани, разтълкували съновидението, па решили, че това ще е заръка към цялото село, а старата Султана ще да е само инициаторът. Тръгнали няколко волски коли от къща на къща –
кой дъска, кой ритловица, кой греда - всеки давал по нещо
Така събрали дървен материал. След това мъжете подготвили ломен камък, тикли и всичко необходимо за строежа. Години след това жени от долните махали на селището разказвали и се чудели как и с каква лекота измъквали на височината задянатите в цедилки на гърба тикли. Изпълнили заръката батачани. Построили параклис на Св. Илия и навес за коня му направили. Само вода не намерили, въпреки, че много копали и търсили. Баба Султана Ганева починала на 22 март 1926 г. Пет години по-късно, на 12.03.1931 г. се поминал и дядо Васил Домусчиев на 92 години. И двамата са погребани там, при параклиса. Повече от век, сгушен сред боровата горичка на височината си стои параклисът „Св.Илия”. И в миналото и днес, на Илинден, след празничната литургия в църквата, батачани се отправят към параклиса, където по стара християнска традиция свещеникът отслужва празничен водосвет за здраве на всички с името Илия, Илияна, Илко, Илина и техните семейства, а така също и на всички трудолюбиви батачани, съхранили ревностно своите традиции. Колят се курбани на Св. Илия – мъжко агне, за здраве и благополучие. Жертвоприношението трябва да омилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. Правели се и молебени за дъжд и плодородие.
Екатерина ПЕЙЧИНОВА
Следва продължение
Снимки: личен архив (1996-2006г.) и ИМ-Батак
