ПАЗАРДЖИК. Националният рекордьор на България на 3000 метра стипълчейз Митко Ценов дебютира във веригата „Рън България“ за 2020 година с победа в „Пазарджик рън“. Двукратният европейски шампион Ценов бе звездата на състезанието, на което домакин бе парк-остров „Свобода“ (писахме, че част от надпреварата бяха и 26 младежи с увреждания) заедно с победителя от предишните два кръга Исмаил Сенанджи от Уганда. В последните метри по трасето обаче Ценов покaза класата си и победи африканеца. Над 250 участници бягаха в състезанието, което е част от веригата „Рън България“. „Радвам се много, че успяхме за трети път да сме домакини на този крос. Тази година имаше страшно много участници, щастлив съм и за това, че децата с увреждания успяха да се включат. Участваха най-добрите състезатели в България, участваха и много местни хора, и аз с моето скромно присъствие също трябваше да дам личен пример, защото кметът трябва да е във форма също“, каза Тодор Попов веднага след като финишира. Ние разговаряхме с победителя, който е достатъчно добре познат не само на любителите на леката атлетика. Националният рекордьор на 3000 м стипълчейз и двукратен европейски шампион Митко Ценов оцени високо състезанието.
- Г-н Ценов, честито! Победихте при дебюта си, като накрая изпреварихте африканеца Сенанджи, такава ли бе тактиката Ви?
- Благодаря! Планът ми за това състезание беше да го направя по-бързо. Времето обаче бе доста топло и трасето не ми допадна за бързо бягане. Трябваше да си променя стратегията. Затова тръгнах по-бързичко само в началото, реших какво ще правя, затова последните 400 метра спринтирах, за да го спечеля.
- Трасето не Ви допадна за бързо бягане, а иначе добро ли е?
- Хареса ми много. Изключително приятно място, наистина доставя удоволствие да бягаш на него. Организацията също беше на изключително ниво, нямам никакви забележки, за което Община Пазарджик заслужава поздравления.
- Защо дебютирахте едва сега в този сезон на „Рън България”?
- През лятото участвах само на държавно първенство в началото на август. Имах малко болежки, но след държавното отидох за десетина дни на море. В последните три седмици чувствах, че навлизам във формата, която искам. Не участвах, защото не се чувствах напълно готов за състезание, а аз съм такъв – не мога да си позволя да отида да бягам някъде, ако не мога да спечеля.
- Коронавирусът обърка сметките на спортистите, а Вие гонехте кота за Токио, как се справихте с това предизвикателство?
- В началото на март, точно преди да избухне пандемията, заминах на лагер в Кения. Трябваше да стоя там месец и половина, а от май трябваше да започна да търся състезания, за да покрия нормата за класиране на олимпиадата. Но изведнъж всичко се обърка. В Кения са малко по-страхливи, защото знаете през колко болести са минали, затова и мерките, които предприеха, бяха по-строги. Това принуди много от чуждестранните спортни щабове да си тръгнат – направиха го немци, поляци, французи… Нарая 90 процента от спортистите си тръгнаха и от нашата федерация ми се обадиха, че след 28 март нашето летище може да бъде затворено. Прибрах се в България, изкарах 14-дневна карантина, и така не тренирах един месец. Изгубих много време, но сега всичко е наред. Подготвям се, коленете не ме болят, а състезанията предстоят. На 19 и 20 септември в Клуж-Напока, Румъния, е балканиадата и се готвя усилено за нея. Ще участвам на 3000 м стипълчейз. След това започва есенно-зимният сезон по крос кънтри. Радвам се, че съм във форма и ще гоня целта си за класиране на олимпиадата в Токио догодина.
- Държавата явно не помага достатъчно на леката атлетика, как се справяте?
- Държавата помага, но наистина не така, както се прави в много други държави. Една напълно професионална подготовка предполага, че ти трябва да си посветен само на тренировките. Затова са ти нужни поне по 2000 лева месечно – за да не работиш нещо друго, както и за хранителните добавки, а в тази сума не влиза подготовката с лагери. Но много атлети са принудени да работят. Иначе държавата помага с каквото може - на базата на това, което си постигнал като успех през предходната година. Председателят на нашата федерация Добромир Карамаринов също помага. Не е имало случай, в който да съм му се обадил и той да не се е отзовал. Истината е, че държавата няма пари.
- А спонсори?
- Спонсори пък въобще няма. Не откликват дори за суми от порядъка на 500-1000 лева. Но у нас не са малко заможните хора, които предпочитат да дадат тези пари за банкет, но не и за спорта.
- Вие показахте успехи и като треньор…
- Не го приемам чак толкова навътре треньорството, просто едно момиченце от нашия град Мездра, казва се Мелани, ми направи впечатление. Видях, че има потенциал и може да се развие и да стане голям спортист, затова реших да й помогна. Радвам се, че тя два пъти вече става вицедържавен шампион, а сега стартира на 800 метра на европейското първенство до 14 години в Чехия и в крайното класиране вчера стана седма. Но пък това й е първо състезание от подобен ранг.
Дочо ЧАНЕВ
