Политическият живот в България през последните месеци е изключително динамичен и наситен, белязан от поредица от скандали, оставки и напрежение. Заговори се за „дълбока държава“, за „паралелна държава“, за „завладяна държава“. Липсата на справедливост в страната и модела на задкулисно управление, доведоха до напрежение в обществото, което прерасна в масови протести.
Днес сме свидетели на най-дълбоката институционална криза от няколко години. Криза на политики, на доверие в партиите, криза в държавността. През целия период на прехода, пред очите ни се разпадат партии, изпразнени от идеи и съдържание. Обществото търси заявка за политика на последователност и отстояване на позиция от партиите, заявка на идеи и на ценности.
Тези нагласи в обществеността няма как да не се отразят и на предстоящия политически сезон в България. Българските граждани се нуждаят от достойнство и почтеност на политиците. И докато от ГЕРБ се наблюдава една умора, БСП даде твърда заявка за алтернатива. На национално ниво партията удържа на думата си. Самата Нинова признава, че след парламентарния вот през 2017г. са имали предложение от ГЕРБ за съвместно управление и получаване на държавни постове. Уреждането с постове, лидерът на БСП асоциира като измама към гласувалите близо 1 милион избиратели. Събирането на власт и опозиция лишава гражданите от алтернатива, което е опасно за България. Защото тогава, по думите на Корнелия Нинова, истинската опозиция става народът.
Национална опозиция и регионални коалиции. Причини и следствия
Заявената на национално ниво от партията линия на опозиция и алтернатива на гражданите, в малките общини почти не съществува, пречупена от безпринципни коалиции на ръководството на БСП по места, сключени по взаимна изгода. Действия, прикрити зад уж колективизирани решения, при които лична или политическа отговорност няма, но има трайни последствия за обществото – подмяна на вота на членове и симпатизанти и изиграване на всички останали. Настоящ пример за това са частичните местни избори в общините Септември и Стрелча, в които втората по големина партия в страната не издигна свой кандидат. Показателен е фактът, че в община Септември претендентът за кметския стол е един, и то косвено свързан с ГЕРБ. Единствената кандидатура е на г-жа Васка Рачева, съпруга на досегашния кмет на община Септември, издигнат от ПП ГЕРБ в два поредни мандата. При липса на съревнование и конкурентност, гражданите са поставени в ситуация на лишаване от правото на избор.
Въпреки, че общинският председател прави опити в Септември да позиционира БСП като опозиция, това е по-скоро някаква демонстрация и добре прикрита заблуда. По-скоро коалиция между БСП с бившия вече кмет на община Септември, отколкото опозиция. Дали става въпрос на задкулисни договорки или слаби управленски качества от страна на общинското ръководство - генезисът на отговора трябва да потърсим в действията на общинското ръководство на партията през последните години.
Още в началото на мандата, след изборите през 2015-та година, председателят и заместник-председателят на общинската структура на БСП подкрепиха, в качеството си на общински съветници, Решение на ОбС, с което на практика се упълномощава кмета на общината да сключва обществени поръчки без наблюдение от законодателния орган. От една страна, гласуването на такова решение на практика е делегиране на изключителни права и отказ от контрол. От друга страна, това е политическо решение на председателя и зам. председателя на БСП в Септември /те са политически фигури/, с което се спомага осъществяването на монополна власт в ръцете на кмета на община Септември, при разпределяне на публичните ресурси. Отказът на общинските съветници от контрол, вменява и дискреционна власт - по свое усмотрение и преценка, кметът да решава дали някой да получи определена стока или услуга, или колко да получи даден човек. И да няма отчетност, за да могат другите да видят какво решава този човек. Това е предпоставка за корупция, защото за да бъде осъществен един корупционен акт, е необходим занижен контрол или липсващ такъв.
Тези напълно съзнателни действия навеждат на размисли за договорки, обвързаности и най-тъжното - за тотално неглижиране на интересите на септемврийци. Въпреки, че сред обществеността, общинските съветници на БСП представят всичко това като кредит на доверие към управленския екип в Септември. И въпреки, че същите днес задават публично въпроси относно лошото финансово състояние, за което самите те имат личен принос.
Показателно за отсъствието на БСП като реална опозиция е и отсъствието на партията в частичните местни избори. Неучастието на БСП в изборната надпревара означава предателство към своите избиратели. Истината е, че партията никога не е достигала толкова слаби изборни резултати в Септември, като тези от последните два поредни, местни избора. За сравнение, през 2007г. Георги Мърков приключва кампанията с резултат от 4320 гласа, а през 2011г. партията подкрепи независима кандидатура, издигната чрез Инициативен комитет и излезе първа в надпреварата с 3160 гласа от вота на избирателите. След което се наблюдава силен спад, почти 3 пъти, в изборните резултати. През 2015 г. БСП в Септември събира едва 1302 гласа, а на последните местни избори Петя Цанкова, която е не само областен, но и общински лидер, събира едва 1740 гласа.
Партията загуби позиции и във всички населени места в община Септември. Справка показва, че ако през 2007г. БСП има избрани кметове в селата Бошуля, Симеоновец и Славовица, то
през 2019 г. партията няма кмет в нито едно населено място
Като сравнение, обикновени граждански обединения в Септември постигат идентични резултати с тези на БСП на последните два местни избори, и имат равен по брой общински съветници.
Може би генезисът на отговора, защо БСП има слаби резултати в община Септември, трябва да се потърси във въпроса защо бившият вече кмет на Септември печелеше с такава категоричност. Защо партийни членове и хора с ляво мислене на последните местни избори са в листата на коалиция, в която участва и партия ГЕРБ, издигнала и кандидатурата на бившия кмет на община Септември? Силно озадачава и случаят в едно от населените места в Септемврийско, където през 2017г. кмет от БСП открито призова жителите да гласуват за кандидат – президента на ПП ГЕРБ.
При такива катастрофални резултати е почти невъзможно да се говори за каквато и да е опозиция от страна на БСП в Септември. Ситуацията прилича по–скоро на опит да се запази някаква негласна коалиция по интереси, между общинското ръководство на партията и бившия кмет на Септември.
Липсата на постижения и изборни победи в община Септември се случват във време, когато партията в национален мащаб се представя с изключително добри резултати, удвоява и броя на народните представители, избрани с листата на БСП. Както и след инерцията от президентските избори. Че опозицията, демонстрирана от БСП в Септември намирисва на негласна коалиция с ГЕРБ, е и видът избор. Местните избори са малко по различни, защото вотът е мажоритарен - т.е., решаващ фактор са личните качества на кандидата. Което означава дефицит на кадри, а той е специфичен за слаби партийни структури, в следствие на слаби политически решения на местните организации.
Абдикацията в областта и „завладените“ общини
Така днес наблюдаваме тотална абдикация на БСП. В навечерието на частичните местни избори, на политическата сцена няма никой. Отсъствието на кандидати означава не само слабост от страна на партии и личности, но и подмяна на вота на избирателите. И замяна на идеите на партията за постигане на лични цели. Засега фактите показват, че БСП в Септември има състезателна мощ, колкото един пенсионерски клуб. И поражда въпроси относно провеждане на политика на коалиция, а не на опозиция. Така с последните си действия /или бездействия/ ръководството на БСП в Септември, на практика отне политическите и гражданските права на избирателите.
Примерът в община Септември не е изолиран случай. Подобни безпринципни задруги, сключени за власт и облаги от ръководители по места, касаят най-вероятно и други общини –като Пазарджик, Ракитово, Стрелча или Лесичово. Проблемът не е локален, проблемът е национален. Затова се говори за завладени общини, с местни феодали, които се вживяват като аяни. Проблемът не е и в партия ГЕРБ, а в политическото лицемерие на местни ръководители от БСП, които умело използват партията – за постигане на лични цели. И потъпкали ценности, идеи и идеали, доведоха партията до пълна немощ. Съвременници сме и на криза на ценностите и в българското общество, която най-ярко се илюстрира от моралната криза. Именно тази криза е трамплинът за лесно постигане на лични цели на гърба на партията, от страна на ръководствата по места.
Ще завърша с думите на един от партийните функционери на БСП: „Конят е стар и болен. На места е куц, а някъде даже няма кон, а само един кандидат – ездач.“
В община Септември няма кон. Дори и куц. Той отдавна е спазарен!
Юлия БАЛКАНСКА, политически анализатор
(Платена публикация)
