Регионът

За философията на сигнала за обявяване на Съединението, даден в Панагюрище

  06.09.2020 06:34             
За философията на сигнала за обявяване на Съединението, даден в Панагюрище

Каква е философията на историческия 2 септември 1885 година? Защо именно в Панагюрище започва Съединението, каква е календарната дата 2 септември? Каква е народопсихологията на народния бунт, има ли (по Захаристояновски) “панагюрското приключение” взривяващата сила на пришествие, което да помете изкуственото създание Източна Румелия? На тези закономерни въпроси трябва да отговори тази статия. Защото има и несъгласни с историческата истина за първенстващата роля на Панагюрище в това събитие.

Отговори на тези въпроси са дадени още навремето - през 1885-а и преди това. От тях е видно, че

панагюрският 2 септември не е метеорно проблясване,

в него гори идейният огън на продължаващата революция, чието огнище и олтар е Панагюрище... Неговото изпепеляване, душевните и физическите рани правят непоносима болката от осакатената свобода и неосъществената мечта за самостоятелна държава. Затова веднага в своя протест-програма срещу решенията на Берлинския договор през юни 1878-а угнетените заявяват, че

тям остава правото да изберат пътя на съпротива!

И още. За какво става дума, след като всички историографи единогласно заявяват: Съединението е продължение на борбата за национално освобождение и независимост. Още повече, че Захари Стоянов - председателят на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), през юли 1885-а във в. “Борба” се уповава на 500-те чакмака, които от Медетдере ще дадат сигнал за обявяване на Съединението.

Забележете: в Медетдере - границата между Княжество България и Източна Румелия

Слушателят остава с асоциация за сливане или пък за вливане на южнобългарските земи в Княжеството. Това можеше само Захари Стоянов да го провиди като избор на място и семантичен код. Как ли би изглеждала тази епоха без неговото участие, без завладяващото му перо... Тогава - след доказаната генетична връзка между Априлското въстание и Съединението, чиято движеща сила са поборниците и опълченците –

защо Панагюрище да не даде начален тласък за осъществяването му?

Да, във възникването на революционната ситуация през 1885-а Панагюрище изиграва ролята на увличащ пример. Улисан в организационни задачи и променяйки тактиката си, БТЦРК сякаш забравя за стария революционен център. В спомените си за техните намерения след 25 юли, когато се провежда заседанието в с. Първенец, Иван Андонов - секретар на комитета, въобще не говори за Панагюрище. В това се отразява променената тактика, която предвижда извършването на военен преврат от части на източнорумелийската милиция. Военните вземат връх в ръководството на комитета (кап.К. Паница, майор Д. Николаев, кап. Р. Николов, пор. Стефов). Никой от членовете му не желае да тръгне към Панагюрския район по осъществяване на подготовка за обявяване на Съединението, за което е избрано времето между 15-20 септември. Единствен Андрей Ляпчев се съгласява, но той така и не стига до Панагюрище преди 2 септември.

Последното създава впечатление за

несъгласуваност и несъподчинение на политическата демонстрация на 2 септември в Панагюрище

Причинно-следствените връзки обаче говорят за друго. Не беше ли тръгнала оттук четата на Орчо войвода, взела участие в Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879)? Не се ли организира митинг в защита на българите в Македония (1880)? Не протестираха ли гражданите на Панагюрище срещу Румелийското правителство (1884)? Ако говорим за решаващата роля  на поборниците и опълченците в осъществяването на тези планове, не бяха ли те най-много в Панагюрище, отнесено към останалите слоеве от населението? Че в кой от всичките комитети по Съединението не участваше учителската интелигенция (Стоян Каралеев, Димитър Попстайков, Георги П. Алойдов, Събко Милков, Искрьо Мачев)? Читалищното ръководство не се ли оглавяваше от съединистки дейци (Иван Оряшков, Поликарп Попнейков, Димитър Попстайков, Стефан П. Щърбанов)? Не се ли стресна румелийското правителство от мълвата, че

към Панагюрище е тръгнал Захари Стоянов след обявеното там Съединение

и побърза да изпрати с две роти войници кап. Кънчев - началникът на жандармерията? Съществуват още много други примери за закономерността и навременността на действията тук.

Към тях може да отнесем и въпроса за знамето, развято на 2 септември от Тодор Хаджикирилов. Украсено с лъв, то е забито в земята, каквато е българската традиция за поставяне начало на революция. За нея беше готово гимнастическото дружество, въоръжено със 700 пушки. Много от участниците в демонстрацията имат скрити под дрехите си револвери. За призоваването на гражданите на бунт за освобождаване на знамето и арестуваните инициатори Тодор Хаджикирилов и Събко Милков се използват камбаните на църквата “Св.Богородица”, с които е обявено Априлското въстание.

Избраната дата 2 септември не е случайна - тя е свързана с началото на учебната година

По това време започва и новата църковна година. Категоричността на революционните действия показва воля за постигане на поставената цел, гарантирано от участието на младата генерация революционери (Т.Хаджикирилов, С. Милков, Ан. Оряшков, Г.В.Илчев, Ст. Щърбанов, Ст. Л. Станчев, Р. П. Белопитов, Т. Шопов, Ил. Г .Радивчев, Г. Л. Перфанов и др.), подкрепени от поборниците и опълченците Павел Шопов, Деян Белишки, Димитър Щърбанов, Павел Табаков, Крайчо Самоходов, Борис Мокрев и др.

Изредените факти и обстоятелства напълно потвърждават закономерността и навременността на действията по обявяване на Съединението в Панагюрище. В подкрепа на последното говори и съдържанието на статията на великия прорицател на събитието Захари Стоянов, поместена в бр. 15 на в. “Борба”, завършваща с обръщението:

Живейте, панагюрци! Костите на Бенковски, Волов и другите тържествуват!”

Славослов, достоен за принос с непреходно значение за цяла България. Признание за втория 20-и април, сигнал за който бе даден от идейната камбанария на столицата на въстанието, отекнал из всички български краища.

И накрая, знаейки какво се  целеше със създаването на Източна Румелия, т.е. откъсната от Княжеството, дебългаризирана провинция на Турция, със статут, предвиждащ за гражданите - румелиоти повече стопански облаги, по-малко данъци, повече пазари, незадължителна военна служба за младежите –

все изкушения, на които огромната част от българите в областта не се подадоха
Тази “модернизаторска” политическа стратегия е разгадана от дейците на Съединението. “Те “избързаха” да я предотвратят още в началото с една решителна и нетърпелива храброст. Можем само да гадаем какво щеше да бъде Източна Румелия , ако бе просъществувала не шест, а шестдесет години.”

В този контекст на мисли обявяването на Съединението в Панагюрище на 2 септември 1885-а не е стихиен бунт без обоснована политическа цел. То е продължение на националноосвободителната ни борба, на буржоазно демократичната революция. И няма нищо по-логично от това да бъде признато от официалната историография, че

Панагюрище дава сигнала за обявяването на Съединението

Факт, според Димо Хаджигендов, тогавашен околийски началник в града, който всеки здравомислещ човек трябва да признае, “... че панагюрските граждани, които така неустрашимо и патриотически на 2 септември 1885-а откриха въпроса за Съединението на Румелия с България, са отците на станалото в обща форма Съединение на 6 септември с.г...” Към тази оценка се присъединява и черногорецът Паламанац - началник на местната телеграфопощенска станция по онова време, изразил своите симпатии към демостриращите, заявявайки: “С тоя народ могат да се вършат големи работи!” Признание, дадено още навремето и подпечатано от директивата на БТЦРК в Пловдив, отдадена на 3 септември в писма до комитетите в Чирпан, Ихтиман, Харманли, Станимака, Старо ново село и Голямо Конаре. В писмото до Чардафон се казва: “Въставайте! Земайте пушките и тръгвайте от Пловдив храбро... Многоглаголствуването настрана, а пушките на рамо и “Да живее Съединението”, щом се получи настоящето. Въставайте, без да чакате повече известия. Пловдив е готов и чака околностите... Бавене не ще. Трябва да ви е известно, че Панагюрище въстана и няма да се спре.”

Георги КЕРКЕНЯКОВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Трябва ли учениците да ходят присъствено на училище?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ ЛЕКАРСТВО „ИРОКСОЛ” ЗА ДЕКУБИТАЛНИ РАНИ, 0895 857129.

ПРОДАВАМ ЛЕКАРСТВО „ИРОКСОЛ” ЗА ДЕКУБИТАЛНИ РАНИ, 0895 857129.

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876  167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876 167 663
Всички