Пазарджик

Гл. ас. Христо Глухков: Нека да говорим и пишем на български!

  02.09.2020 06:14             
Гл. ас. Христо Глухков:  Нека да говорим и пишем на български!
Журналисти и политици не ни дават добър пример с чуждици и диалектни думи

ПАЗАРДЖИК. Христо Глухков е главен асистент и бивш преподавател по български език. Роден е през 1939 г. в с. Солища, Смолянско. Завършва Учителския институт в Пловдив и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” . През последните 3 десетилетия от трудовия си стаж е преподавател в Института за детски и начални учители в Пазарджик. Специализира в Русия. Освен редица статии, е написал е и книга за широколъшкия говор, а рецензент муе проф. Иван Кочев, а рецензията е дело на езиковеда в Института за български език към БАН Яким Пржибиловски. Макар и на години, Христо Глухков много чете, пише, гледа телевизия… И не остава очарован от нивото на езика, който ни се поднася от хората с трибуна.

Последната му статия е за историята на комуникацията през хилядолетията и по-специално – на писмото

И това е темата на разговора ни. Но покрай нея говорим и за днешното четмо и писмо, и за предаването-приемането на писмени знаци и реч за трансфер на информация. Или май трябваше да кажем „обмен”, че е малко по-българска дума. Нещо като алъш-вериш, но без материалната изгода в значението на думата. А кратката обзорна статия за историята на писмото навява на мисълта, че както сме я подкарали, може пак да се озовем в пещерата с парче тебешир в ръка… Разговаряме с гл. ас. Глухков, а статията му по най-естествен начин се намесва в диалога ни.

„Знаете ли, прекалено много чужди думи употребяват нашите журналисти. Написал съм статия по въпроса, подготвил съм я на чернова. Например думи, които още не са излезли в речниците на чуждите думи в българския език – проверявал съм в библиотеката в последните издания, няма ги в речниците, а те ги използват.

Например думата „онлайн” все още я няма в нашия официален речник,

макар хората да знаят какво точно означава. Или пък „ексклузивно”. Ами я ми кажете на мен какво точно значи „ексклузивно”. Разбираме контекста, но какво точно значи не е описано. Ами „популизъм”. Любимата дума на нашите народни представители? Може да идва от римската дума за народ, но в речника я няма. Специално ходих до библиотеката да я търся.”

 

Речта като висша проява на човешкия род е възникнала преди стотици хиляди години. Писмото, т.е. писменото отбелязване на речта е едно от най-великите открития на човечеството, но то се е открило преди около 7 хилядолетия. В историческото си развитие човечеството е използвало три съвършено различни начина за писмено отбелязване на речта. Това са пиктографско, идеографско и звуково писмо.

Пиктографското писмо е първото, което човечеството е използвало. Това е писмо чрез рисунки. Знаците му се наричат пиктограми. Следи от него се откриват по скали, пещери, гробници, надгробни могили и пр.

Чрез това писмо е било възможно да се прадават само ограничен обем от идеи, мисли и чувства. Рационалното в него е, че то се разбира от хора, говорещи на различни езици. В днешно време например се използва за отбелязване на някои пътни знаци (например „Пътят е в ремонт”), за названия на фирми, предприятия, при реклами, при илюстриране на детски книжки за предучилищна възраст.

 

„Много са и правоговорните грешки. Много политици, че и премиерът, системно допускат грешки в речта.

Основно грешат в две неща – излишно мекат (ходиме, кажеме) или акат (отидах, изядах)

в глаголи от първо спрежение, които завършват на -ох, Предлагам лесен начин да не допускат такава грешка – но ще го направя в една следваща статия. Първите ни хора употребяват много диалектни думи. Затова по темата в момента пиша статия. Много хора по телевизията, и гости, и журналисти, вместо „тествам”, казваха „тестувам”, но това не е правилно, да не говорим за „ваканцувам”. Поначало в славянските езици ударението е на първата сричка. Трябва да си пазим езика от чуждици. Не можем да минем без заемки, думите, които няма как да побългарим – например френската „акордеон”. Или турската „кибрит”, която наши езиноведи са се мъчели да заменят с „драсни-пални-клечица”, но не става…”

 

Идеографското писмо е следващото, което човечеството е използвало. То се състои от прави и извити чертици – идеограми. Всяка идеограма означава дадена дума. През такова писмо са минали всички народи, които имат писменост, а запазеното свидетелство на Черноризец Храбър, че и българите са си служели с „черти и резки” дава основание да приемем, че и нашите предци също са използвали идеографското писмо. Римските и арабските цифри са идеографско писмо и се разбират от всички народи. Стенографията също е идеографско писмо, но при нея една идеограма може да означава не само една дума, а словосъчетание от две или повече думи. Поради появата на съвършени звукозаписни устройства необходимостта от това писмо отдавна е изчезнала. Египтяните и китайците дълго време са си служили с това писмо, макар че то трудно се усвоява и не дава възможност за масова грамотност на населението. Любопитно е, че и в днешно време китайското писмо е идеографско.

Последният етап в развитието на писмото е звуковото писмо. То е преминало през дълъг период на развитие докато придобие днешния си вид. По-ниска степен в развитието му са сричковото и конгонантното писмо. При сричковото писмо с една сричка се е отбелязвала отделна дума, а при консонантното са се отбелязвали само съгласните – за гласните са използвани различни надредни знаци.

 

„Много студенти имахме и в Пазарджик навремето

В първите години приемахме кандидати от пет окръга – Пазарджишки, Софийски, Пловдивски, Кърджалийски и Благоевградски. Имахме по 12 паралелки редовни, една паралелка екстернанти (без да ходят на лекции, само с явяване на изпит)… Тогава имаше три степени преподаватели – първа степен, втора степен и старши преподавател. Аз бях старши преподавател, а като се преобразувахме във висше учебно заведение (в един момент имахме 4-годишен курс на обучение), станах главен асистент. В тези години имах 11 статии в списание „Предучилищно възпитание” основно за методика на обучението по роден език. Днес имам около 100 статии в специализирания и периодичния печат, но помня, че първата ми статия въобще беше във вестник „Бойно знаме” преди 60 години, когато бях военнослужещ в Стара Загора. Това беше вестникът на Втора армия, а статията ми „Секретарят” беше за комсомолският секретар. Тогава комомолските секретари бяха по-будни от другите. Но езиковите правила спазваха всички.”

 

Най-висша степен в развитието на писмото, и по-конкретно на звуковото писмо, е е фонематичното писмо. При него всеки звук се отбелязва с определен знак – буква. Българското фонематично писмо е близко до съвършеното. За нуждите на диалектологията с него могат да се отбелязват  и други езикови особености, например широките гласни е, о, дълги гласни, меки съгласни и др.

Звуковото писмо дава възможност да се запазват постиженията на човечеството във всички области на науката и материалната и духовна култура. Звуковото писмо ни позволява да общуваме с всички народи. Морзовата азбука например е секретно писмо, създадена в миналото за военни цели. Тя е своеобразно съчетание от идеографско и звуково писмо с точки и тирета. Специални технически устройства служеха за звуково предаване и приемане на тези идеограми на близки и далечни разстояния. Сега морзовата азбука е широко използвана и в гражданското мореплаване.

 

„Аз съм любител-акордеонист, затова имах слух истанах добър радист, защото морзовата азбука се възприема като мелодия.

Питаш дали и животът е една мелодия? Може, може.

Бях първо директор на основно училище, после 4 години бях учител, преминах на работа в Окръжния съвет на профсъюзите в Смолян като лектор-консултант. Още втората година прекият ми началник ме посъветва да завърша висше образование и аз от раз влязох в Софийския университет и завърших с много добър успех. В Пазарджик дойдох на втората година ототкриването на Учителския институт след конкурс. От 13 кандидати се класирах на първо място. Съпругата ми е от Пазарджик, но веднага ми дадоха апартамент в Чилийския блок, където имаше настанени чилийски политемигранти. След някоя друга година отидох на едногодишна следдипломна квалификация в София с държавни изпити накрая. Бях изпратен на специализация в Орловския педагогически институт в град Орел, Русия. Това беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Имаше стажори – така ги наричаха, от петте континента. Спомням си, че много се изненадах, когато

там осъзнах истината в израза на Вазов „българи, орловци, кат лъвове тичат по страшний редут”

от „Опълченците на Шипка”. Големият наш поет не е имал предвид, че българите са като орли, а точно руснаците от град Орел. Запознах се с един възрастен руснак, чийто дядо е воювал на Шипка, той ми каза, че е идвал на лобното място на дядо си и е открил името му в църквата в Шипка. Въпреки че съм учил руска литература, много се изненадах, когато научих за борбата на Иван Тургенев срещу крепостничеството. Неговата родна къща е една от забележителностите на Орел. На 15 км от града се намира една гориста местност – там големият писател е наследил от майка си хиляди декари земя и гори. Но макар и богаташ, се опълчва срещу крепостното право, защото е голям демократ. И първи е отменил крепостното право в собственото си имение и раздал земята на селяните си, като си оставил малко и с него по желание останали няколко човека. А главното събитие в Тургеневата епоха безсъмнено е отмяната на крепостното право през 1861г., върху което близо два века се крепят социалните и икономическите отношения в Русия. В Орел имаше богата библиотека, а в свободното време две студентки непрекъснато ме развеждаха...”

 

Писмото се е развивало и усъвършенствало заедно с интелектуалното развитие на човечеството и е мощен фактор за неговото всестранно развитие.

Автор на статията гл. ас. Христо ГЛУХКОВ.

С него разговаря Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Смятате ли, че е уместно да се ваксинирате срещу КОВИД?


Резултати
Обяви

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65.

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65.

ТЪРСЯ ЖЕНА ЗА ГЛЕДАНЕ НА БОЛНА ВЪЗРАСТНА ЖЕНА - С. СИНИТЕВО. ЗА КОНТАКТИ: 0886 12 45 48.

ТЪРСЯ ЖЕНА ЗА ГЛЕДАНЕ НА БОЛНА ВЪЗРАСТНА ЖЕНА - С. СИНИТЕВО. ЗА КОНТАКТИ: 0886 12 45 48.

ДАВАМ ТРИСТАЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, КВ.ЗАПАД, 0898 455 261.

ДАВАМ ТРИСТАЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, КВ.ЗАПАД, 0898 455 261.
Всички