В архивната рубрика „Театър, любов моя” ви предлагаме интервю от 2009 година със секссимвола на българското кино Янина Кашева:
Днес ни гостува актрисата Янина Кашева от Сатиричния театър в столицата, но която в родния Пазарджик започна своята кариера.
Янина Кашева
- Когато репетирахме “Ромео и Жулиета”, пламна нашата любов с Иван Танев. Шекспир и неговият текст ни помогнаха. Моят творчески път в пазарджишкия театър е свързан с много работа, с хубави роли и с интересни постановъчни екипи. Трупата беше съставена от талантливи актьори. Беше ми много любопитно да работя в такава обстановка.
Имам роли, които за мене ще останат като нещо най-съкровено и любимо. Едната от тях е Жулиета от “Ромео и Жулиета” на режисьора Здравко Митков, а другата е Ева от “Господин Пунтила и неговият слуга Мати” на режисьора Леон Даниел. Спомням си “Жестоки игри” и “Наградата”. Това са все ярки творчески мои и на тогавашните ми колеги постижения.
Бях късметлийка да получа ролята на Жулиета, но имах и изключителното щастие да играя тази роля в партньорство
с Иван Танев в ролята на Ромео, който впоследствие стана мой съпруг
Това беше изключителна среща, която продължи в толкова дългогодишен брак и се увенча с двама сина. По време на репетициите пламна нашата любов. Ще споделя един смешен и трогателен момент от репитационния ни период. Много се притеснявахме да репетираме балконската любовна сцена. Трудно се изричат такива искрени реплики на човек, който ти е колега. Защото е много интимно и съкровено, за да се получи истинско. Ние страшно се смущавахме. Още не се бяхме обяснили, а и репетирахме на маса. Здравко Митков един ден освободи останалите колеги в 12 часа и ни остави нас двамата за работим тази сцена. И почна да ни обяснява
колко е важно да бъдем искрени и да дадем всичко от себе си
Иван почна да си казва репликите много хубаво, както само той умее. Аз се бях втренчила в него с видимо смущение и със стиснати юмруци. И изведнъж от притеснение започнах да говоря, но на руски: “Скажи когда и где?”, вместо “Кажи ми кога и къде”. Избухна луд смях. Здравко обяви край на репетицията. За нашата любов и Шекспир, и неговият текст ни помогнаха. Оженихме се на 15 февруари 1983 година. Едва изчакахме да мине следващата премиера на детското представление “Копче за сън”.
На премиерата на “Ромео и Жулиета” директорът Георги Делев беше отишъл до някаква изба, за да вземе вино за многобройните гости, които бяха надошли. И когато дойде време за поклона, чухме отвън, откъм фоайето, страшен трясък. Оказа се, че директорът в бързината си да хване финала на представлението, решил да мине през официалния вход с двете туби в ръка.
Но вместо през вратата, влязъл през стъклата
За щастие - нищо му нямаше.
Нашият директор Георги Делев се стараеше да привлече най-добрите режисьори на България, да получим интересни задачи, за да работим с пълни сили и да се докажем. Много пътувахме из окръга. Спомням си как играхме “Женитба” на Камен Костов в един голям сняг. Мисля, че беше в Белово. Когато влязохме в женската гримьорна, от счупения прозорец беше навял половин метър сняг. Беше много студено. А ние трябваше да играем с кринолини и с голи гърбове и рамене. Почна представлението , изведнъж се споглеждаме, и виждаме, че под роклите сме облекли вълнени блузи с поло яки, а мъжете с пуловери и заметнати със съвременни шалчета. Избухна луд смях. Случката се разказваше дълго време.
