Целият свят е сцена и всички хора са артисти, и всеки има миг, в който да влезе и излезе...
В архивната рубрика „Театър, любов моя” ви предлагаме интервю от 2009 година с известния актьор Стефан Германов, който е дълбоко свързан с пазарджишкия театър.
- Това е монолог на Жак от “Както Ви хареса” на Шекспир. Посвещавам тези редове на рано напусналия ни Васил Спасов, Катя Паскалева, Северина Тенева, Иван Раев, Милен Пенев, Георги Божилов, Георги Миладинов, Христо Калчев, Димитър Божков, Димитър Чавдаров, Борислав Кереков и приятелите на театъра Димитър Жулев, доц. Димитър Виделов, доц. Тома Христодулов и маестро Иван Спасов. С голямо вълнение споделям прекрасните години от 1969-1974 година. Защото това са най-изпълнените мечти на театър, театър, в който аз станах професионален актьор след пет годишен стаж в Сливен, Хасково и Пловдив. През 1969-а с част от споменатите по-горе с възмущение напуснахме Младежката сцена на драматичен театър “Николай Осипович Масалитинов” - Пловдив и начело с Васил Спасов дойдохме в Пазарджик. Открихме сезона с незабравимата постановка “Албена” от Йордан Йовков на блестящия режисьор, сега професор Крикор Азарян.
Влязохме в току-що построената сграда за театър
в града. Сцената бе необорудвана, с невъртящ се сценичен кръг, без никакво сценично облекло, звукова и сценична техника. Всичко това бе променено с много ентусиазъм от директора Васил Спасов и енергията и амбицията на всички стари и нови актьори и на великолепния театър-майстор Борислав Кереков.
Дойдохме и с постъпилия по-късно на щат режисьор Николай Поляков и успяхме. Защото искахме да се докажем с много труд, с много веселба, даже не достигаше червеното вино “Памид”. Веднага осветихме мястото за клуб на културните дейци, където се събираха всички гости от София, Пловдив и местните културни дейци, начело с Димитър Казаков-Нерон и Иван Спасов - ръководител и диригент на симфонични оркестър, с когото имахме обща сграда и отлично взаимоотношение. Нашата амбиция се подкрепяше от неуморния труд на най-известните режисьори Крикор Азарян, Николай Поляков, Леон Даниел, Вили Цанков, Асен Шопов и с много утвърдени художници. Актьорите и директорът Васил Спасов си поставиха високи изисквания и ги постигнаха.
Тези редове посвещавам и на пазарджишката публика, която ни оцени подобаващо
Нека си спомнят пазарджичани и да разказват на своите деца и внуци какви празници бяха спектаклите в града. Не мога да подредя всичко случило се в театъра и в града, но ще започна със спектакъла “Албена” с режисьор Крикор Азарян, художник Михаил Бенчев, художник на плаката Асен Старейшински и с прекрасното изпълнение на Катя Паскалева.
Ах, тази Катя!
В началото за ролята бяха разпределени Анка Пенчева и Северина Тенева. Каква толерантност и уважение към таланта на Катя и добронамереност. Защото Ани и Северина не играеха, но не клюкарстваха и не показаха злоба, защото им предстояха бъдещи изяви. Как да не спомена случая със Стефан Данаилов, който гостува като Нягул в постановката. След популярността, която получи от “На всеки километър”, той участваше с нас на манифестация на 24 май. Всички аплодираха редиците на театъра и официалните лица останаха незабелязани. Когато се разделяхме с нашето Кате, всички ръкопляскахме. А на мен ми се искаше да изкрещя: “Какво е театърът и киното без Катя”, перифразирайки репликата на дядо Власо от пиесата: “Какво е село без Албена?”
Следващата значима постановка беше пиесата “Дипломат” от Альошин с режисьора Николай Поляков. И когато гостувахме на сцената на Народния театър със спектакъла, определен за Декадата на съветската драматургия, тогава един ненадминат театрален критик-циник не спести никакви суперлативи. Същият този критик не допусна “Януари” от Йордан Радичков, поставена за първи път в нашия театър, на заключителния етап на националния преглед на българската драма и театър в София през 1997 г. Та трябваше да дойде втора комисия, за да я допусне. И тогавашното национално жури даде три първи награди - на режисьора Крикор Азарян, на художника Младен Младенов и за актьорско майсторство - на Иван Григоров. Втора и трета награда получиха Кирил Кавадарков и Пламен Дончев.
Не мога да забравя гастролите на “Януари” в сградата на Народната опера
три дни с препълнени салони. А когато на националния преглед играхме в салона на Сатирата, първият и вторият секретар на окръжния комитет на БКП трябваше да бъдат вкарани през служебния вход. А официалният се пазеше от милиция, поради голям интерес.
Какъв радостно фееричен спектакъл беше “Голямата печалба” от Кинтеро, с режисьор Крикор Азарян и художник Младен Младенов, и с прекрасното изпълнение на Анка Пенчева, Катя Паскалева, Златина Тодева, Адриана Палюшева, Милен Пенев и др., включително и тенорът Христо Зъзрев. А незабравимият спектакъл “Както ви харесва” от Шекспир, постановка на Леон Даниел, художници арх. Ангел Ахрянов и Георги Божилов и с артистите Катя Паскалева, Илка Зафирова, Милен Пенев, Радослав Стоилов. Нека ми простят неспоменатите. И когато дойде преводачът на Шекспир и един от най-големите поети на България Валери Петров възкликна: “Каква е тази декорация”.
По този начин изрази възторга си от декора.
Каква радост бе за нас постановката на Николай Поляков “Външен човек”
от Игнатий Дворецки, пак посветена на Декадата на съветската драматургия. Тя поставяше въпросите как работим и живеем. Трябва да спомена, че когато гледах спектакъла на известния руски режисьор Анатолий Ефрос, разбрах, че нашата постановка не му отстъпваше като художествен факт. Не напразно тя беше отразена и в съветското списание “Театър”.
Когато разказвам за радостите от посочените спектакли не мога да не отбележа и трудностите, които трябваше да преодоляваме. И тук ще спомена случая с изпратените от София две режисьорки и една критичка, наричани от нас трите влъхви, да гледат “Както ви харесва”. След доклада им
беше препоръчано да се спре спектакъла
Защото в една от сцените директорът на театъра Васил Спасов водил хорото в леса, а то завършвало от заместник-директора, моя милост като Жак - като че ли сме искали да станем партизани през зрелия социализъм.
А случаят със “Събота 23” на режисьора Николай Поляков, художник Георги Божилов! Още преди премиерата беше изпратен един от ръководните фактори в българския театър. Защото беше се разчуло, че има нещо политически нередно в тази пиеса. И когато изпратеният отгоре човек се изказа, че не може да се представи, тогава първият секретар на ОК на БКП
Димитър Жулев заяви: “Забележките са си забележки, утре - премиера!”
Така “Събота 23” имаше своята премиера и се игра пред пазарджишката публика.
Споменавам този случай като отбелязвам защитата на Димитър Жулев, вечна му памет, който беше нашата закрила и който ни подкрепяше във всичко. Спомням си един разговор с нашите приятели - хирурзите доц. Иван Рачев и доц. Димитър Виделов, които тайно ни завидяха, че в театъра имаше агрегат от 220 волта, а в операционната нямаше такъв резервен апарат.
Не мога да не се похваля с тогавашния ни главен счетоводител Димитър Чавдаров, който взимаше присърце нашите нужди и беше личен приятел и спонсор на незабравимия Нерон, с ентусиазма на художника Димитър Божков, със сценичните работници и с работещите в ателиетата.
Но най-вече искам да спомена всички актьори, участвали в представленията в този период. Работата на всички бе отбелязана с едно заглавие в местния вестник “Септемврийско знаме” така: “Спектакълът “Океан” от Александър Щейн, постановка на Асен Шопов е
“Океан край Марица”
За мен най-европейските спектакли на театър “К. Величков” бяха “Януари” от Йордан Радичков с режисьор Крикор Азарян и “Чайка” от Антон Павлович Чехов с режисьор Николай Поляков. Те бяха на специален гастрол в ГДР.
Страдание и възторг имаше в душите на всички, населили през периода 1969-74 г. пространството на нашия театър в Пазарджик. Завършвам личната си изповед с това, че живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите.
