Други Пазарджик

Актьорът Пламен СИРАКОВ: В Пазарджик ни е хвърлен пъпът

  16.08.2020 06:10             
Актьорът Пламен СИРАКОВ: В Пазарджик ни е хвърлен пъпът

 

В архивната рубрика „Театър, любов моя” ви предлагаме интервю от 2009 година с любимеца на пазарджишката публика (и не само) актьор Пламен Сираков.

- Преди да отидем в Сатиричния театър, където Крикор Азарян отведе мен, Митко Марин и Янина Кашева, ние бяхме една страхотна банда в Пазарджик. Моят професор Сашо Стоянов казваше, че най-важното е в театъра да има банда.

В Пазарджишкия театър през сезон 1981-84-а се бяха събрали режисьорите Здравко Митков, Камен Костов, Милен Пенев, Мария Ганева. Идваше и Коко Азарян. Той постави “Мата Хари”. За ролята си в тази пиеса аз получих втора награда от националния преглед на българската драма. Бяхме двойка с Мая Бабурска. Играех художника Охльо Бохльо. В актьорската трупа бяха Кирил Варийски, вечна му памет, Митко Марин, Янина Кашева, Иван Танев, Миро Косев, Надето Тодорова, Николай Колев, който също почина, Мая Бабурска и още много. Драматурзи бяха Роза Радичкова и Еми Азарян. Сценографка беше Невена Кавалджиева. И всичко това беше събрано в Пазарджик. Това беше от огромно значение, защото ние много мечтаехме и си говорихме за театър, за това как да работим и да търсим все нови и нови неща.

Художествен ръководител тогава ни беше Леон Даниел

А с него направихме “Господин Пунтила” с Иво и Мирко Косев. Явяваме се на национални прегледи, които сега отидоха в небитието. Имаше критерий и оценка на това, което правехме големи награди.

Много се забавлявах с великолепната пиеса “Провинциални анекдоти”, която прави режисьорката Мария Ганева. Играехме заедно с Краси Ранков. В началото на спектакъла имаше едно събуждане около две-три минути. Но ние с Краси се събуждаме по 15-20 минути. По пиеса бяхме махмурлии. Краси измисля някакъв етюд, аз трябваше да му отвърна. И така редяхме етюд след етюд. Колегите стояха отстрани и нетърпеливо подхвърляха: “Айде бе, няма ли да започваме?” А ние не говорехме, а се спъвахме, сменяхме си обувките, разливахме вода от легени, биехме се с възглавници. Беше невероятно. Винаги преди представлението колегите се питаха какво ново ще измислим.

Гастролирахме из целия окръг

Много се радвахме, когато гостувахме на спортното градче в Белмекен. Играехме в голямата спортна зала. Гледаха ни всички наши олимпийски надежди. Беше много хубаво. Посрещаха ни с обич и в Пещера, и във Велинград, и в Септември, и в Баня. Изобщо театърът беше на един много особен пиедестал.

В “Мата Хари” Коко Азарян ни беше събрал все хора от неговия випуск - Николай Колев, Митьо Марин, Кирчо Варийски, аз Мая Бабурска, Янина Кашева.Репетирахме, а след това ни водеше на пъстърва към Велинград. С нас идваха и сценичните работници. Бяхме заедно. Така се прави театър. А сега вече из България колкото искаш моноспектакли. Понеже трупите не са стабилни. А тогава правихме големи пиеси. С по 15-20 човека. Както “Ромео и Жулиета”и “Господин Пунтила и неговия слуга Мати”.

Коко Азарян ни разказваше, че след първата силна група, когато е правел “Албена” с Катя Паскалева и когато в трупата са били Пламен Дончев, Иван Григоров, Кирил Кавадарков, нашата група е втората по сила. Значи има някаква диаграма на години на силни изяви на пазарджишкия театър. Дори си спомням в разговорите с него, че даваше обяснение и на пазарджишката публика.

Той казваше, че такава публика много трудно се намира

Защото нашата работа в края на краищата е адресирана за нея. Публиката бе уникална. Един спектакъл в Пазарджик се играеше  около 20 пъти при пълен салон. Сега въртележката ме завъртя и преди един сезон играех по покана на Владлен Александров “Д-р” на Бранислав Нушич в Пазарджик. Но гледам, че интересът от страна на публиката е спаднал. Ако преди се играеха по 20 и повече представления, то сега едва добутахме до 10.

След репетиции Леон Даниел ни събираше и разговаряхме до късно за пиесата, за автора, за епохата. Даваше ни много хубави примери. Спектакълът “Г-н Пунтила” стана много силен. Аз играх съдията . След две години Леон постави тази пиеса във Военния театър.

Въпреки, че София е на една ръка разстояние, ние гледахме да си стоим все в Пазарджик. Заради прекрасната актьорска трупа, заради театралните служби. Те ни обичаха много. Всеки момент гледахме да бъдем в театъра и да сме заедно. Нещо да си фантазираме, да организираме веселби. Просто присъствието ни в пазарджишкия театър бе невероятен празник. А това е в основата на нашата работа. Ако няма празник, ако няма радост, то няма никакъв смисъл.

Всичко се случи преди 25 години

И досега, като се видим с колегите от онова време, в очите ни изскача една звездичка в очакване на следващия етюд.

След толкова време въртим-въртим и хоп - пак в Пазарджик. Аз се ангажирах с “Д-р”, а Краси Ранков с “Боряна” и “Хайде да правим секс”. Както се казва, там ни е хвърлен пъпът.

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ КЛИМАТИК "OSAKA", 12-ка, 380 лв. 0876 167 663.

ПРОДАВАМ КАРАВАНА ХОБИ, ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ПЪЛНО ОБОРУДВАНЕ. 0988 373 794

ПРОДАВАМ КАРАВАНА ХОБИ, ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ПЪЛНО ОБОРУДВАНЕ. 0988 373 794

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ОБЩ РАБОТНИК, ЗАВАРЧИК. 0889 927 041

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ОБЩ РАБОТНИК, ЗАВАРЧИК. 0889 927 041
Всички