Други Пазарджик

Актьорът Мирослав КОСЕВ: Пазарджик е много важна спирка в живота ми

  15.08.2020 06:06             
Актьорът Мирослав КОСЕВ: Пазарджик е много важна спирка в живота ми

 

В архивната рубрика „Театър, любов моя” ви предлагаме интервю от 2009 година със свързания с пазарджишката сцена акстьор Мирослав Косев.

- Беше през 1979-а. Заедно с моите съвипускници от ВИТИЗ Русалина Петкова, Мая Бабурска и Иван Танев дойдохме по разпределение в пазарджишкия драматичен театър Константин Величков”. Беше ми много любопитно да работя с тази група, защото всички бяхме слушали за нейните творчески постижения.

Винаги с вълнение и много топли чувства си спомням за петте години, в които живях и работих в Пазарджик. През този период се заформи много амбициозна актьорска трупа. Там вече играеха вече утвърдени творци като Иво Русев, Надя Тодорова, Стефан Попов, Ангел Христозов. Година преди нас бяха постъпили Светлана Савова, Янина Кашева, режисьорът Здравко Митков - днес един от най-големите ерудити на българския театър, прекрасната сценографка Невена Кавалджиева. Там беше и режисьорът Камен Костов. Да не забравяме и харизматичното присъствие на незабравимия Милен Пенев. След нас в театъра дойдоха Кирил Варийски, Пламен Сираков, Митко Марин, Владимир Люцканов. Много бързо се сработихме, защото психоклиматът беше изключително добър. Бяхме в хармония и в много добра връзка с по-възрастните ни колеги.

Решаваща роля в професионалното ми израстване изигра великият Леон Даниел

Назначен за консултант в театъра, той направи постановките “Жестоки игри”, “Господин Пунтила и неговия слуга Мати”, “Одисей пътува за Итака”, “Великденско вино”. Това бяха спектакли, които привлякоха вниманието не само на пазарджишката публика и на столичните специалисти, но и на театралната общественост в страната. Идваха да ни гледат в София, Пловдив и от други краища на страната.

В “Господин Пунтила” играех слугата Мати. Тази роля ме отведе в София. След Пазарджик пресъздадох този образ в Театъра на армията. Това беше моят дебют на столична сцена. Двете представления - пазарджишкото и софийското, не бива да се сравняват. Всяко от тях бе уникално. В Пазарджик играехме Изключително млад състав. Само Иво бе по-възрастен от нас. Но ние го чувствахме като наш връстник. Бяхме обзети от импулсивен ентусиазъм. Леон Даниел ни зарази с много хубава енергия. Според мен стана

уникален спектакъл, за който се говореше години наред

Защото постановката по един автор като Брехт, който е зареден с много силна социална ирония, тук се превърна в театрален празник. Естествено със своите послания, но и с една жизненост. Стана живо, пулсиращо представление.

Горд съм да заявя, че бях един от актьорите на Леон Даниел

Аз съм участвал в неговите постановки. От Леон научих, че в театъра трябва да се раздаваш докрай. Трябва безкрайно много да обичаш актьорската професия и да пристъпваш към нея с изключителна сериозност и лична професионална хигиена. Постановки при нас правеха изтъкнатите режисьори Крикор Азарян, Красимир Спасов и Николай Ламбрев.

Пазарджик не е голям град и не предлагаше кой знае какви развлечения. Но ние предпочитахме след репетиция и представление да се събираме в клуба на дейците на културата. Вълнувахме се какъв ще бъде резултата от нашата работа. Като хора току-що прохождащи в професията, се вслушвахме с особена почит в това, което ни говореха Леон, Коко или Краси Спасов. Актьорът до края на живота си пристъпва към новата роля. Но на млад човек предизвикателството на сцената му се струва огромно. Тръпката се помни цял живот.

Тези години се запалих по рибарлъка, който до ден днешен ме тресе

Видя ли водоем, започвам да ставам ужасно неспокоен. Нали Пазарджик е известен със своите язовири и реки и това беше много благодатна почва да развия това мое хоби.

По рибарството ме запали нашия прекрасен колега Калчо Константинов. Един ден седеше в театъра умърлушен, с една пръчка и макара, и се чудеше какво да ги прави. Явно не беше много доволен от тази своя покупка. Попита: “Абе, няма ли кой да ги купи?”. Аз отговорих, че ще ги взема. От там тръгна моето увлечение по рибарлъка. Ходехме по водоемите с домакина на театъра Вахето и с осветителя Стоян.

В жизнения ми път Пазарджик е много важна спирка.

Там се ожених за своята колежка Светлана Славова

с която живея и до днес. Там се роди детенцето ни.

Любовта е химия. Просто те спира, удря те по челото и животът ти поема по съвсем друг път. Това е както в песента за малкия град, там, където освен да се влюбиш, няма друго какво да се случи.

Със Светлана се движехме в една среда, живеехме в едно голямо семейство и явно не бяхме забелязали. Но в един момент сякаш лек ток те удря и ти започваш да гледаш този човек със съвсем други очи.

Мъчно ми е за колегите, с които бях там и които вече ги няма - Милен Пенев, Кирчо Варийски, Колето Колев. Все млади си отидоха. Животът е толкова непредвидим в своите обрати. Те бяха нестандартни, талантливи. Но съдбата си има свои правила и път...

 

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ КЛИМАТИК "OSAKA", 12-ка, 380 лв. 0876 167 663.

ПРОДАВАМ КАРАВАНА ХОБИ, ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ПЪЛНО ОБОРУДВАНЕ. 0988 373 794

ПРОДАВАМ КАРАВАНА ХОБИ, ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ПЪЛНО ОБОРУДВАНЕ. 0988 373 794

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ОБЩ РАБОТНИК, ЗАВАРЧИК. 0889 927 041

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ОБЩ РАБОТНИК, ЗАВАРЧИК. 0889 927 041
Всички