И други любопитни факти ни представя Годишника на музея
ПАЗАРДЖИК. Интересни материали от архива на местния музей, които по никакъв друг начин не могат да достигнат до читателя, са публикувани в Десетия том на Годишника на Регионалнияисторически музей. Сред тях са дарените от Румен Манев документи за именития ни съгражданин, политик и общественик Константин Муравиев. Тиражът е 300 тома, а изданието е под редакцията на проф. д-р Красимира Табакова от СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище, и Борис Хаджийски, директор на Регионалния исторически музей в областния център. Корицата – запазената марка на сборника, е дело на покойния виден наш изкуствовед доц. д-р Петър Змийчаров. На нея е изобразена колона от иконостаса на катедралния храм „Успение на св. Богородица” в Пазарджик върху мраморен фон, създавайки внушението за синтез между хартия, дърво и камък.
Но да се върнем на документите за Константин Муравиев
Сбирката включва 177 исторически свидетелства за живота му – ръкописи, кореспонденция, снимков материал, включително и от личния му живот. В саморъчно написаната си автобиография Муравиев описва живота си така: „Роден съм на 21 февруари 1893-а в Пазарджик, където завърших първоначалното си образование, а средното – в Института за висши науки в Цариград. Балканската война прекарах като войник в 27-и пехотен Чепински полк. След това следвах в ШЗО и във Военното училище. През Европейската война бях на фронта… като на юли 1919-а се демобилизирах и уволних.” През 1928 г. Муравиев се жени за Добринка Лазарова Нишкова, по това време студентка по история в Софийския университет. За радостното събитие свидетелства сватбен портрет. Константин Муравиев, земеделец по убеждение, е един от създателите на Врабча-1. Три пъти избиран за министър от квотата на БЗНС в периода от 2 до 9 септември 1944 г. е министър-председател на България. Дарението съдържа още писма, договор с БАН от 1 април 1960 г. за отпечатване на мемоарите му и ръкописни бележки към тях, спомени и снимки. Константин Муравиев си отива от този свят на 31 юни 1965 г. на 71-годишна възраст. Автори на публикацията са Георги Геров и Бойко Сираков, уредници в отделите „Нова история” и „Най-нова история” в музея.
Повече подробности относно другите интересни проучвания в Годишника - на страниците на последния брой на вестник "Знаме".
Пенка МИХАЙЛОВА
