Всяка година променяме представата си за могилата и сега пак очаквам неочакваното
ЮНАЦИТЕ. Четиридесет и първото поредно археологическо лято и кръгло 20-то за доц. д-р Явор Бояджиев започва от понеделник, 13 юли. Екипът, на който научни ръководители са той и синът му Камен Бояджиев, и двамата от Националния археологически институт с музей към БАН, продължава да проучва праисторическия обект „Юнаците” край селото. Заместник на ръководителите е колегата им Валери Петров от същия институт. В екипа са включени специалисти, дългогодишни проучватели на терен, добре познаващи плоската могила. Ще участват и археолози от Регионалния исторически музей в Пазарджик. За предстоящите разкопки наша репортерка разговаря с доц. д-р Явор Бояджиев.
- Доц. Бояджиев, как започва археологическото лято и то по-различно ли е от предишните?
- Екипът ни тази година закръгля две десетилетия научни проучвания на археологическия обект. Предвиждахме по-големи възможности за работа, но пандемията удари лошо и нас, археолозите. Наложи се да започнем с по-малък състав проучватели. От обекта ще отсъстват доброволците от фондация „Балканско наследство”, с която си взаимодействаме в продължение на 5 години. Проектите по програмата на неправителствената организация са тотално замразени поради забрана на колеги за пътуване в чужбина. От създалата се ситуация губят и специалисти от други страни, които не само работят, а се учат на археология при нас. Финансирането от 12 000 лева на първия етап на разкопките в продължение на 3 седмици е осигурено от РИМ в Пазарджик. Директорът на културната институция Борис Хаджийски изпълни обещанието си да задели въпросната сума, за което има нашата огромна благодарност. Още повече, защото пандемията затрудни работата и на музеите. За втория етап от проучването ще разчитаме на средства, осигурени от Министерството на културата, както се прави всяка година. В тази по-различна обстановка с по-малко хора и пари ще премине 20-то поредно археологическо лято на екипа.
- Какви проучвания предстоят?
- Ще продължим разкопките в централната част на могилата. Там с проучванията постепенно слизаме в дълбочина с цел изясняване на стратиграфията на изключително интересни жилища. Надяваме се две от тях да проучим окончателно. За изследването им работим от няколко години – но те са много големи и сложни за изясняване, имат различни етапи на съществуване и преустройства, променяно е вътрешното пространство – плод на дългогодишния им живот. Това лято отново се връщаме в голямата негативна структура, която нарекохме „Дупката”. Дълбочината й надмина 7 метра. Надяваме се този сезон да достигнем дъното й и да изясним нейната функция или поне малко да се доближим до хипотезата защо е там. Имам мои идеи и предположения за изясняване на ситуацията. Отговори могат да дадат проучванията на сондажи в най-южната част на рова пред крепостната стена. Задачата е да проследим стената на рова и да установим каква е връзката й с въпросната негативна структура. Намира се от вътрешната стена и ще установяваме съотношението между двете структури. Въпросната над 9-метрова дълбочина от древното ниво затруднява работата на археолозите поради малката площ, която проучват. Иначе в другата й част пазим непокътнати напластяванията. Миналата година подемно съоръжение помогна по-лесно да изхвърлим пръстта извън Дупката, но по принцип работата е бавна, изисква изключителна прецизност заради интересната ситуация там.
През втория етап ще отворим заритите предния сезон два сондажа, намиращи се извън могилата. Проучването им ще покаже как се развива селището – над 10 пъти по-голямо от самата могила. Амбициозна програма – да, но с по-малко възможности това лято.
- Какво очаквате от проучванията?
- Да си призная, спрях да очаквам каквото и да било, защото могилата всеки път поднася различни изненади. Всяка година променяме представата си за нея. Както обикновено обичам да казвам, очаквам отново неочакваното – допълнителна картина за възможностите и способностите на древните люде, за начина им на живот. Знаете ли, за тези две изминали десетилетия се убедихме във високоразвитата им култура и високо ниво на живот, запозахме се с техническите и художествените им способности и открития. Могила „Юнаците” стана известна в археологическата наука у нас и в чужбина с най-старото злато – златното мънисто, златната пластина, глинените съдове с останки от зърнени храни (пшеница, семена от грозде), със седефените мъниста (копчета, изработени от средиземноморската мида спондилос), с древни археологически структури, които са с над 1000 години по-ранни от най-древните градове, с интересни идоли от глина и още много впечатляващи артефакти. Сега се молим да запазим екипа от болести, спазвайки всички санитарни изисквания. Работата с маски в горещите дни ще бъде повече от трудна, но най-важно е здравето. Но пък започваме проучванията на „Юнаците” на щастливото за екипа ни 13-то число в година на кръгла 20-годишнина. Какво по-хубаво от това! Пожелаваме си успешно и здраво археологическо лято!
- И ние от „Знаме” ви го пожелаваме!
Пенка МИХАЙЛОВА
