Вече 20 години за няколко вечери през лятото
Тази седмица се навършиха 20 години от първото представление на Шекспировата театрална школа „Петровден” в Паталеница. През 2000-та година, навръх Петровден”, режисьорът Христо Церовски постави „Ромео и Жулиета” в двора на местното училище.
- Не помня много от тези двадесет години, защото не съм мислила за отминалото, а за предстоящото. Не събирах спомени, всяка година се стремях към следващата – споделя в книгата „Под купола небесен“, посветена на
20 години Шекспирова Паталеница,
Инна Церовска – съпругата на режисьора, която продължава делото му, след като той си отива от този свят. Днес тя е мениджър на „Петровден”.
- Днес вече няма как да си спомня всеки и всичко – продължава Инна. - А и Христо вървеше напред, без да съхранява миналото. Даваше и продължаваше… както Леон, Коко, баща ми… Остави ми
армия от влюбени в театъра
и ми даде шанс да благодаря.
И все пак Инна Церовска пази изключително ярки спомени от онези първи дни:
- Когато режисьорът ти поиска нещо, трябва да го намериш и предоставиш.
Така се случи и с Каруцата.
„…Трябва ми каруца за „Ромео и Жулиета“!
Това беше лятото на 2000 година – 29 юни, Петровден.
„В каруцата сложи туй или онуй… Сега ми трябва следач! Бързо направи факли,
а този костюм - не, не, не!
Друг!...“
И така нататък, и така нататък…
Но каруца намерих! Започнах да търся „свои“ хора, за да пътуваме заедно. Първо до мен застана Беба – майка ми, после качихме децата ми - Поли и Сами. Без да се бави, се метна Стяф, появиха се децата на селото на рояци, стичаха се след нас…
Имахме си и къща – театрална,
а когато се наложи да превърна двора и училището в нашата Верона,
Ташков се появи с голям плакат, а „момчето“ – с торба бои и четки. Не помня името му дори, както и на повечето деца, които преминаваха уж през двора, но оставаха, за да попътуват със старовремското возило.
В началото на каруцата бяхме малко и задружни. Беба потушаваше всички огньове, които ни заплашваха, и обикваше новите пасажери. Появиха се Гого, Теди… Децата пораснаха. Малкият принц и Пажът станаха верни партньори на Поли – главният „роб“ на къщата.
През годините каруцата остаря, коня го продадоха в странство…
Поли, Мирко и Стоянчо станаха главни главни действащи лица за действителното случване на безумните ни идеи.
Момчето на следача – Стяф, все още е тук, първият Меркуцио навива кабели, Теди и Гого изкачват стръмната ни улица с мен.
Благодаря Ви, обични мои! Без Вас това пътуване не би могло да се случи.
- След този спектакъл и децата станаха други – казва пък директорът на училището в Паталеница Никола Колев. - Звездно небе, звън на шпаги, тропот на коне,
факелно шествие до стара църква
и притихнала от вълнение публика – трудно е да се опише огромния възторг на цялото село. Децата се бяха занимавали дълго, бяха репетирали всеотдайно – и след последното представление дълго стояха прегърнати в една класна стая и плачеха от радост.
Промени се речникът им, порасна самочувствието, облагородиха се отношенията им – агресивността, цинизмът, глупавите дрязги почти изчезнаха!
Но магията на театъра тепърва започваше да действа. Оказа се, че нашите ученици притежават невероятен талант, който под вещото ръководство на Христо, се разви на професионално ниво. Приличаше на чудо, но беше действителност – и тя продължи.
Това лято Шекспир ще е в Паталеница на 24 и 26 юли.
Мария ДЪБОВА
