Пазарджик

Имате лакомо куче? Елате на „Шаро Фест”!

  28.06.2020 06:35             
Имате лакомо куче? Елате на „Шаро Фест”!

Животно с посттравматичен синдром от войната в Сирия е сред моделите на Стойо и Надя

Ако имате куче и искате да го поснимате безплатно в забавни пози от професионални фотографи, не трябва да пропускате първия по рода си „Шаро Фест”. „Елате под „шарената” сянка”, приканват организаторите на двудневния фестивал. „Ще се съберем да поснимаме кучета в забавни пози, ще се запознаем с нови приятели и заредим с добро настроение. Ако обичате животните, ако кучето ви е неуморен и непоправим лакомник, ако искате да имате негов/неин портрет в нашия стил – заповядайте!”, канят ни Стойо и Надя Герови от Пазарджик.

„От години снимаме кучета по света и у нас,

и решихме, че е крайно време да организираме събитие в по-голям мащаб за родната аудитория, на което да акцентираме върху важността на хуманното отношение към животните”, поясняват те. Фестивалът ще се проведе на 25 и 26 юли 2020г. в Младежкия дом, разбира се, при спазване на всички противоепидемични мерки. Което ще рече, че местата са ограничени и ако ще се записвате, трябва да заснемете на клипче как кучето ви скача за храна във въздуха и да го изпратите на имейл [email protected] заедно с име и телефон за връзка, както и с информация за кучето-участник - възраст, пол, темперамент, навици и всякакви подробности, които искате да споделите. Крайният срок за заявки е понеделник, 20 юли. И през двата дни на събитието почетен гост ще бъде ветеринарният лекар д-р Миладин Ядков. Входът е свободен.

„С инициативата „Шаро Фест” се опитваме да обърнем внимание и

да привлечем фокуса върху хуманното отношение към животните

В България дълги години битуваше виждането, че ако кучето не е породисто, значи заслужава единствено да бъде вързано на двора или натирено на улицата. До ден днешен непородисти животни биват убивани непосредствено след раждане, защото хората не искат да гледат „талигарски мънъци“, както са известни по нашия край. Думи от рода на „миндил“, „мастия“, „помияр“ и т.н са дълбоко залегнали в речника ни.

Тенденцията обаче започва да се обръща, и вярваме че все повече хора ще се замислят за „непоисканите“ и „грозните патенца“... Защото обичта и човещината нямат порода”, обяснява пред наш репортер Стойо.

Входът е беплатен, но кауза има. Затова в Младежки дом

ще бъде поставена кутия за волни пожертвувания,

използването на която няма да бъде задължително. Абсолютно всички събрани средства ще се изразходват за подпомагане на животни в нужда и ще бъдат дарени на приют Animal Rescue” в столицата. Агресивни участници (независимо кучета или стопани) ще бъдат помолени да напуснат незабавно.

 

В рамките на фестивала

ще бъдат избрани за участие 20 кандидати

по преценка на организаторите. Разочаровани обаче няма да има, защото за тези които не се класират, ще бъде организирна отделна фото сесия на открито през август тази година, на която ще бъдат снимани всички, заявили интерес за участие. Така че всички участници ще получат един професионално обработен портрет с размери 20x30cm (А4) снимка на хартия, както и дигитално копие с воден знак и резолюция 1200 пиксела.

„Времето за обработка варира от няколко седмици до няколко месеца.

Защото всички знаем докъде води бързата работа, пък и ние трябва да се насладим на лятното слънце”, усмихва се пазарджишкият фотограф. „В събота, 25 юли започваме в 12:30 и снимаме до 19:00 часа, с малки почивки за игри с публиката. На всеки участник ще бъдат отделени 30 минути за фото сесия, като в студиото ще присъстват единствено фотографът, видео операторът и един придружител на кучето. В неделя ще е същото. Редът на участниците ще бъде предварително определен, за да няма струпване на кучета и да се избегнат евентуални конфликти. Доктор Ядков ще присъства за събеседване от 12:30 до 16:00ч и през двата дни.”

Всеки спонсор на събитието е добре дошъл

В замяна ще получи активна реклама в рамките на фестивала (фланелки и банери/транспаранти), реклама на сайта на организаторите sharofest.com плюс включване в документалния филм, който ще се снима в рамките на „Шаро Фест”.

„Тъй като кучетата имат относително къс цикъл на внимание, за да си тръгнат собствениците на кучета с хубав портрет, е добре да не хранят кучетата си поне 6 часа преди назначения им час за участие. Ако любимецът им е капризен на храна или има предпочитания към даден асортимент хапки, нека донесат от нея. Иначе ние разполагаме със суха кучешка храна и бисквити, кашкавал и сушени месни късчета”, допълва Стойо. Той и Надя се обръщат с призив към читателите. Призив, който е и мотото на фестивала:

„БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ И ТЪРПЕЛИВИ КЪМ ЖИВОТНИТЕ!”

В заключение помолихме фотографите да разкажат няколко случки с кучетата, които напоследък са снимали. Ето какво сподели Стойо Геров:

„Работата ни непрекъснато ни среща с много шарени и интересни типажи – както кучета, така и техните стопани. На една от последните ни фото сесии дойде страхотен сладур на име Бонго (осиновен от гръцки приют), който беше изключително лаком и не обръщаше никакво внимание на обстановката. Никави силни шумове, отблясъци от светкавици или говорене на висок тон не му правеха впечатление, до момента, в който не чу щракането от затвора на фотоапарата (той не е по-различен от звука на пружинката на химикалка). Тогава всичко свърши – сесията почти се провали и в следващите 2 часа не направихме нито една снимка. Наложи се неговите стопани да го захранват пред фона, а ние да снимаме от разстояние. Фотография на диви животни в студио, ха-ха!

***

Едно от кучетата, които ни посети наскоро е Мечо - наричаме го „нежния гигант“. Неговият образ е използван за създаването на логото на фестивала. Мечо е бил изоставен миналата есен в Чепеларе – просто са го изсипали на улицата от един бус. Оттогава е бил бездомен, и няколко дни преди Коледа го срещат Станислава и Марио, които са на ски ваканция в града. Почерпват го с баница, след което се сприятеляват с него и го прибират да живее при тях. В следващите две седмици тримата спят на пода в дневната, за да може Мечо да спре да се стряска и да се адаптира. Имайте предвид, че тук говорим за куче кръстоска между кавказка овчарка и българско овчарско куче – изключително сериозна комбинация. Мечо тежи около 65 килограма, едното му око е наранено с камък и отстрани на муцуната си има 10 сантиметров белег от жигосване. Какво е преживял преди да го осиновят, само той си знае. Изненадващото е, че това е може би най-търпеливото, внимателно и любвеобвилно куче, с което сме работили. Хората бихме могли да се поучим на много неща от животните – и на доброта, и на смирение, и на прошка...

***

Друг наш приятел е чехословашкият вълчак Вулрик, който между другото е голяма инстаграм сензация. В момента, в който влезе в студиото решихме, че трябва да му направим „Ну, погоди“-импресия, и се получи. Има кучета, с които просто се сработваш – живеете на една скорост, на една вълна...  Говорите на един език, буквално. Кучетата говорят – звучи налудничаво за тези, които не разбират езика им, но е факт. Вулрик е много атлетичен  и се храни с точно определена дневна дажба, но като всеки спортист, когато му се отдаде възможност, може да поеме неограничено количество храна наведнъж! Така се бяхме увлекли, че при едно хрърляне гранулата, която той не успя да хване, рикошира срещу мен, и в бързината буквално ми се качи на главата. Смяхме се много – не всеки ден дружелюбен вълк, който тежи почти колкото теб, те прегръща със зейнала паст!

Впрочем снимките станаха жестоки, възнамеряваме триптихът на Вулрик да си го закачим на голям формат в студиото.

***

Един от любимите ни модели е Бари – оцелялото от войната женско куче с мъжко име. Тя е анадолска овчарка плюс още нещо – има външния вид на турски кангал, но е по-дребна. Нейният стопанин е сапьор и я е намерил в Рака, Сирия – столицата на ИДИЛ. Бил е на десетмесечна мисия за обезопасяване на града след окупацията. При разчистване на руините на едно училище, намират кученце което лежи сред труповете на майката и останалите четири кутрета от котилото. Три дни не е искала да пие вода, единственият контакт, който са имали е, когато е взела няколко трохи от бисквита, които той й е оставил. Посттравматичният стрес синдром не афектира само хората... Отнема му 6 месеца, но успява да вземе Бари със себе си в Англия – минават през Ирак и Йордания, за да може да покрият всички ветеринарни изисквания. В момента Бари се радва на спокойно и пълноценно ежедневие и се е превърнала в интернет сензация, ако искате да научите повече за нея и защо има мъжко име, търсете „Barrie The War Dog“.

***

В студиото перипетиите и смешните истории са безброй. Ако искаш никога да не ти е скучно, работи нещо което обичаш – правило номер едно! Но всяко правило си има изключения и нищо никога не е напълно лишено от стрес. Често имаме логистични и технически проблеми, кучета които се плашат, и стават агресивни на моменти. Не всичко е по мед и масло... Имали сме случай на куче, което в продължение на 3 часа не спря да лае и да напада фотоапарата, и буквално в последните секунди на сесията направихме около 20 невероятни портрета. Всичко е много относително и ако не си търпелив, и не се отнасяш с внимание и уважение към животните, трудно ще имаш добри резултати. Светльо от Хиподил го каза преди години: „Уесно нема!“

***

Последната история, която искам да разкажа, е за блъдхаунда Фред, на когото се бяхме подготвили да направим най-невероятние снимки, които светът някога е виждал, ха-ха! Готвихме се и се надъхвахме 2 месеца, и когато денят дойде, се сблъскахме с такава поредица от спънки, че сесията почти пропадна. За капак имахме проблеми с прекалената слънчева светлина и за да я намалим, се наложи Надя и стопаните на Фред да държат 4х2м черна хартия като навес на височина 3 метра през по-голямата част от сесията. Бяха като гръцки статуи, ха-ха!

Има клиенти и клиенти, но като цяло кучкарите сме по-особен вид хора и не си забелязваме. Така стана и този път – въпреки неудобството, стопаните на Фред се смяха заедно с нас и се разделихме като приятели.

Положителната енергия, която изпитваме при всеки контакт с нашите модели, е най-незаменимото усещане. Снимките ни носят удволетворение, но контактът и усещането, че успяваме да стигнем до тях за малкото време, с което разполагаме, е всъщност истинската награда. Когато осъзнаеш, че дружелюбната реакция отсреща е като към друго куче, а не те въприемат като човек –друго признание не ти трябва!”

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233
Всички