Носталгия по ученическите години върна пловдивски художник в родопския град
ПЕЩЕРА. Художникът Петър Ангелов откри изложба в галерия „Проф. Веселин Стайков” по повод три важни събития от живота си – 75-годишнина, 50 години творческа дейност и 55 години от завършването на Техникума по тютюна в родопския град. В експозицията са представени 34 живописни творби, показани за първи път. В картините преобладават теми от реалния живот, има и такива с абстрактни сюжети. Преди откриването творецът сподели вълненията си преди четвъртата си самостоятелна изложба.
- Г-н Ангелов, как избрахте Пещера за представянето на творбите си?
- Носталгията към хубавите ми ученически години в Техникума по тютюна ме върна с изложба в Пещера. Благодаря на галеристката Митка Млячкова за възможността да представя картините си в изложбената зала на галерия „Проф. Веселин Стайков”. Надявам се посетителите да харесат творбите ми. Макар и на 75, посягам към абстрактното изкуство, за да търся разликата между него и темите от реалния живот. Търся нещо, за което се чудя дали ще го намеря някога. А когато не мога да го изкажа с думи, го изразявам с четката.
- Как подбрахте картините за изложбата?
- Трудно е от над 100 да прецениш коя е най-подходящата. В избора ми помогна съпругата ми Иванка, която ме подкрепя в това, което правя. Сред 34-те платна преобладават пейзажи от България, Англия, Италия, Германия, Либия. Експозицията допълват картините с абстрактни сюжети, а натюрмортите са 10.
- Използвате активно всички цветове. Имате ли си любими?
- Обичам всички основни, както и нюансите им. Рисувам основно с маслени бои, в изложбата показвам само една акрилна картина. Четиридесет години от живота ми преминаха сред разноцветните бои. Любопитното е, че като усетя мириса им, изпитвам истинско удоволствие. Няма по-голяма радост от тази да съм пред белия лист, към който ме води любовта да сътворя поредната хубост. В мигове на творческо вдъхновение забравям всекидневните проблеми и всичко около мен. Дори и огън да гори зад гърба ми, няма да се обърна да го видя, камо ли да го гася. Така образно мога да пресъздам процеса на рисуването. То е смисълът на живота ми. Убеден съм, че създавам нещо важно за хората и за живописното изкуство. Вярвам, че посланието, което носи изложбата, ще стигне до сърцата на хората. А то е да обичат красивото, да усетят частица от чувствата и вълненията на автора, вплетени в художествените произведения. Нека ги докоснат и оценят.
- Кога хванахте четката и боите?
- Рисувам от малък, но разочарование в часа по рисуване във втори клас май че определи бъдещата ми професия. Учителката ни постави задача да нарисуваме портрета на Васил Левски. Много се постарах да се доближа до образа на Апостола, но нещата не се получиха. Малко ядосан, надрасках листа и се разплаках. Оттогава тайничко се зареох да стана художник. И така вече повече от 50 години. Произведенията ми досега надхвърлят цифрата 2000. Мои творби красят частни колекции у нас, в Австрия, Англия, Словения и други страни.
- Известно е, че рисувате върху коприна?
- Не е лесно да превърнеш копринената материя в изкуство. Първото ми произведение бе рокля на наша приятелка, с която отпътува за семейното ложе във Франция. Абитуриентският тоалет на дъщеря ми също е от рисувана коприна. Двамата с брат й носят изографисани от мен блузки и тениски. Коприната е деликатна материя за превръщането й в произведение на изкуството, но когато се занимаваш с изкуство, трудно няма. Първо е задължително сътвореното да се хареса на автора, после на всички останали. Правилото важи за всяка професия.
- Как се озовахте в Техникума по тютюна?
- Случайно. Оттогава минаха 55 години. Кандидатствах в Художествената гимназия в София. От 19 момичета и момчета в списъка се класирах на 11-о място. Баща ми с мъка ме помоли да се откажа. Нямаше средства да ме издържа. И така не получих желаното ми художествено средно образование. Но дарбата да рисувам, дадена ми от Бога, определи бъдещето ми на художник. В техникума постъпих по препоръка на наш близък, тогава заместник-директор на Цигарената фабрика в Пловдив. Той обеща щом завърша училището, да ме вземе при него на работа. Това не се случи нито за миг. Чрез конкурс станах художник в пловдивската опера, после и в драматичния театър. През всичките 50 години, освен да рисувам картини, майсторих декори на над 200 оперни и театрални постановки. Щастлив съм, че се докоснах до най-големите оперни и театрални български режисьори, музиканти и други творци. С настоящата си изложба правя ретроспекция на изкуството си.
- Имате ли особено скъпа картина?
- Най-скъп спомен пазя от националната изложба през 1971-а. Моята картина „Родопско момиче” журира лично академик Дечко Узунов. Пазя творбата си като първа рожба. Член съм на Съюза на пловдивските художници. Ако е живот и здраве, ще продължа да пътувам в близки и по-далечни страни. Скиците, направени от пътешествията, ще се превръщат в художествени произведения.
- Какво друго Ви предстои?
- През септември, в месеца на културата на Пловдив, ще участвам с изложба в Стария град, послучай моя 75-ти рожден ден. Щастлив съм, че с поканата колегите от Дружеството уважиха годишнината ми и творческата ми дейност. Която продължава…
Пенка МИХАЙЛОВА
