Други

Режисьорката Неда Кирилова: Документалистиката е голямата ми страст!

  25.06.2020 06:56             
Режисьорката Неда Кирилова: Документалистиката е голямата ми страст!

Най-интересно е, когато историята заживява извън рамките на идеята ти

 

Неда Кирилова е чаровна млада дама от Панагюрище, потомка на славен род. Изкушена и от рисуването, и от правенето на филми, но в крайна сметка избира второто, за да изрази отношението си към околния свят. А признанието за работата й не закъснява. Подробностите – от нея самата.

 

- Коя е Неда Кирилова?

- Този въпрос звучи доста екзистенциално. И аз често си го задавам. Опитвам се да хармонизирам динамичното ежедневие, което е неминуемо в наши дни, регулярните отговорности, работа и бит със съзерцанието, което  е нужно на душата. Може би Неда, подобно на името си, е в постоянен опит за баланс между противоположностите. Иначе, биографично, съм щастливо момиче на 32 години, режисьор по професия, художник по душа, от въстаническо Панагюрище.

- Завършила сте художествена гимназия, а предпочетохте режисура в НАТФИЗ. Намирате ли нещо общо между двете изкуства?

- Разбира се. Всички изкуства имат връзка помежду си. Винаги съм гледала на света като на картина. Живописта разгърна сетивата и въображението ми, но сякаш не беше достатъчна или аз не бях достатъчно добра, за да пресъздам образите и сцените, ракурсите и композициите, които фантазията ми ражда и които ежедневно срещам. Избрах аудиовизуалното изкуство като комплексно такова – където можеш да създаваш идеи и разгръщаш теми чрез образ звук и сюжет. За мен това е най-силният начин за изразяване. Може би защото не съм достигала никога до висините на едно определено изкуство, а и винаги съм „ходила по земята“, моят избор е екранното изкуство, което достига до повече хора с различни интереси.

- След завършването на Академията как започна професионалният Ви път?

- Започна още с дипломния ми проект, който ми позволи да работя с професионалисти в бранша. Късометражният ми „Последният човек“ беше на различни наши и международни фестивали. Получи награда за студентски филм от American Movie Awards в Лас Вегас. После започнах работа в телевизии и като свободно практикуващ професията си по проекти, бях за малко в чужбина като болногледач, не като режисьор (събрах обаче много сюжети оттам), последно работих в закритата вече Би Ай Телевизия. Това беше един свободен, свеж проект – мост между българите у нас и в чужбина. Там бях режисьор и също правех документални филми. По този повод искам да кажа, че красотата, свободата са голяма сила, но носят крехкостта на своя извор – душата. Могат да бъдат много бързо стъпкани, когато няма демократични принципи в околната среда. Това се случи с този красив, свободен тв проект у нас – някой го натисна и счупи...

- Казахте, че се изявявате и като журналист. Кои са любимите Ви теми?

- Не мога, а и не смея да нарека себе си журналист. Това е друга, много отговорна професия. Моят поглед винаги надниква встрани, отвъд новината. Желанието ми е да разкрия, пресъздам история, типажи, индивидуалности, емоции... Репортажната форма в журналистика има донякъде допирни точки с моята голяма страст – документалистиката. В една браншова медия, в каквато работя сега, тази форма често придобива образа на документален филм. Свободата за такива колаборации в нишовите медии е по-голяма от тази в политематичните.

- Имате ли други интересни занимания?

- За съжаление или за щастие, аз си избрах професия, която обобщава любимите ми занимания. Когато не снимам, обичам да наблюдавам всичко около себе си и да му измислям история. Има един жаргонен израз в нашата професия „един кадър си търси филм“. Това е много често срещано – виждащ нещо по определен начин, от даден ъгъл и ти се струва много интересно, нещо като кадър – цитат. Оттам започваш да му създаваш история. Ежедневно имам такива занимавки. През малкото си свободно време обичам да чета, пътувам, съзерцавам, да водя смислени разговори. Нямам хоби, не спортувам, в този смисъл съм мързелива.

- Сега сте режисьор във водеща медийна маркетингова агенция в областта на селското стопанство. Какво е новото предизвикателство в сферата на земеделието - материя, далече от киното и телевизията?

- Земеделието е дейност, поставяща началото на Homo sapiens, тя е естествена връзка между природата и човека. Винаги съм гледала на натурата като на най-голямата сила. Да я превърнеш в изкуство, отвъд битовото й изражение, но да запазиш изконните връзки, винаги е било голямо предизвикателство за мен. Затова обичам и документалистиката. В сегашната ми работа, в земеделието изобщо има много силни и вдъхновяващи човешки истории. Разбира се, като информационен канал, медията изисква ежедневна концентрация, отговорност и отразяване на актуалното, което е в полза на потребителите. Старая се да съм добра и в това. Признавам, че този отрасъл е с голяма нормативна база, множество закони, програми и обхващането им изисква усилия и време, но когато знаеш, че с твоя труд си полезен, даваш всичко от себе си. И все пак, аз се чувствам най-добре и най-ефективна, когато разказвам историите на хората.

- Срещате ли интересни събеседници и с какво Ви изненадват те?

- Да, най-интересни според мен са малките и средни земеделски стопани, както и хората визионери. Противно на очакваното, в този бранш има много щастливи, отдадени на това, което правят, хора, въпреки трудностите. Всеки разговор, среща, направата на видео история са предизвикателство и вдъхновение за мен. Често, признавам си, „събирам“ сюжети в главата си по време на работа.

Хубавото на моята професия е, че всичко, което работя, може да й бъде полезно. Режисурата е умението да виждаш и пресъздаваш, а това се тренира постоянно и във всичко.

- Кои са най-интересните филмови и телевизионни проекти, реализирани от Вас?

- Най-интересният проект винаги предстои. Обичам по своему всяко произведение, което сме създали с конкретния екип в дадения случай. Казвам „създали”, защото в режисурата има много индивидуализъм, но е невъзможна без екипна работа. Почти винаги актьор, човекът от документалния филм, оператор, монтажист и т. н. внасят нещо от себе си във филма и така той става истински жив. Най-интересен проект не мога да назова, но най-интересното в моята работа е моментът, в които историята започне свой живот, държиш я в рамките на своята идея, но тя те изненадва, бунтува се, а понякога обръща всичко с главата надолу. Това е магически момент – тя сама се подрежда, иска да е жива, да съществува. Звучи много патетично, но истината е, че може да се служи и в сценарий за обикновена реклама примерно. Когато създадеш образ, в един момент той наистина иска сътворението си и заживява.

- Потомка сте на рода на Симеон Хаджикирилов - член на революционния комитет за подготовката на Априлското въстание през 1876 г., а синът му Тодор обявява Съединението на 2 септември 1885 в Панагюрище…

- Да, вероятно от там идва бунтарската ми черта, която често е взимала превес в живота ми. Ненавиждам проявата на подтисничество и несправедливост. Всъщност, това не е уникално качество, а най-естественото човешко. Лошото е, когато, докато ненавиждаме, приемаме все пак обстоятелствата. Това довежда до психическо разтройство, ние като общество страдаме от него. Има една молитва, която често си повтарям: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога и да приема онова, което не мога, и умението да различавам едното от другото“. Много от нещата, които приемаме, могат да бъдат променени, това все пак е наша отговорност. Смирението ни е не по-малко нужно.

- Какви мисли и чувства събужда у Вас героичното минало на предците Ви?

- Изпитвам благодарност, възхищение, вдъхновение. Понякога наистина тези мисли ми дават сили. Но често изпитвам и тъга, защото патриотичните ни, иначе много хубави чувства, рядко отговарят на ежедневните ни дела. Аз съм мечтател и идеалист в стремежите си, но съм голям реалист в ежедневните стъпки и в разбиранията за „добро общество“. Славните ни предци са дали живота си за реалната промяна, за реалния живот, а не заради ефимерно чувство на гордост. Битките са били реални. Извън патриотичните празници, ритуали, мъжкарски дух и богати трапези, колко от нас водим битки за справедливост в реалното си ежедневие, усвоили сме демократичните и християнски принципи и ги отстояваме?! Вярно е, че свободата трябва да си я заслужиш (да я извоюваш), но първо трябва да я осъзнаеш, да мислиш по този начин. Революцията е нужна в преломни моменти, но след нея трябва самосъзнание – не е лесно да си свободен

- На кои правила и ценности в живота залагате?

- Тук просто ще цитирам „Бийтълс”: „All you need is love”. Без любов не можеш да притежаваш никакви ценности, можеш само да ги имитираш.

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета

Смятате ли, че е уместно да се ваксинирате срещу КОВИД?


Резултати
Обяви

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА, ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК: ANGELO SHUMAN, 895 33 65 65

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438

ТЪРСЯ ЖЕНА ЗА ГЛЕДАНЕ НА БОЛНА ВЪЗРАСТНА ЖЕНА - С.СИНИТЕВО. ЗА КОНТАКТИ: 0886 12 45 48

ТЪРСЯ ЖЕНА ЗА ГЛЕДАНЕ НА БОЛНА ВЪЗРАСТНА ЖЕНА - С.СИНИТЕВО. ЗА КОНТАКТИ: 0886 12 45 48
Всички