Четвъртък, 24 Сеп 2020
 
Други

Режисьорката Неда Кирилова: Документалистиката е голямата ми страст!

  25.06.2020 06:56             
Режисьорката Неда Кирилова: Документалистиката е голямата ми страст!

Най-интересно е, когато историята заживява извън рамките на идеята ти

 

Неда Кирилова е чаровна млада дама от Панагюрище, потомка на славен род. Изкушена и от рисуването, и от правенето на филми, но в крайна сметка избира второто, за да изрази отношението си към околния свят. А признанието за работата й не закъснява. Подробностите – от нея самата.

 

- Коя е Неда Кирилова?

- Този въпрос звучи доста екзистенциално. И аз често си го задавам. Опитвам се да хармонизирам динамичното ежедневие, което е неминуемо в наши дни, регулярните отговорности, работа и бит със съзерцанието, което  е нужно на душата. Може би Неда, подобно на името си, е в постоянен опит за баланс между противоположностите. Иначе, биографично, съм щастливо момиче на 32 години, режисьор по професия, художник по душа, от въстаническо Панагюрище.

- Завършила сте художествена гимназия, а предпочетохте режисура в НАТФИЗ. Намирате ли нещо общо между двете изкуства?

- Разбира се. Всички изкуства имат връзка помежду си. Винаги съм гледала на света като на картина. Живописта разгърна сетивата и въображението ми, но сякаш не беше достатъчна или аз не бях достатъчно добра, за да пресъздам образите и сцените, ракурсите и композициите, които фантазията ми ражда и които ежедневно срещам. Избрах аудиовизуалното изкуство като комплексно такова – където можеш да създаваш идеи и разгръщаш теми чрез образ звук и сюжет. За мен това е най-силният начин за изразяване. Може би защото не съм достигала никога до висините на едно определено изкуство, а и винаги съм „ходила по земята“, моят избор е екранното изкуство, което достига до повече хора с различни интереси.

- След завършването на Академията как започна професионалният Ви път?

- Започна още с дипломния ми проект, който ми позволи да работя с професионалисти в бранша. Късометражният ми „Последният човек“ беше на различни наши и международни фестивали. Получи награда за студентски филм от American Movie Awards в Лас Вегас. После започнах работа в телевизии и като свободно практикуващ професията си по проекти, бях за малко в чужбина като болногледач, не като режисьор (събрах обаче много сюжети оттам), последно работих в закритата вече Би Ай Телевизия. Това беше един свободен, свеж проект – мост между българите у нас и в чужбина. Там бях режисьор и също правех документални филми. По този повод искам да кажа, че красотата, свободата са голяма сила, но носят крехкостта на своя извор – душата. Могат да бъдат много бързо стъпкани, когато няма демократични принципи в околната среда. Това се случи с този красив, свободен тв проект у нас – някой го натисна и счупи...

- Казахте, че се изявявате и като журналист. Кои са любимите Ви теми?

- Не мога, а и не смея да нарека себе си журналист. Това е друга, много отговорна професия. Моят поглед винаги надниква встрани, отвъд новината. Желанието ми е да разкрия, пресъздам история, типажи, индивидуалности, емоции... Репортажната форма в журналистика има донякъде допирни точки с моята голяма страст – документалистиката. В една браншова медия, в каквато работя сега, тази форма често придобива образа на документален филм. Свободата за такива колаборации в нишовите медии е по-голяма от тази в политематичните.

- Имате ли други интересни занимания?

- За съжаление или за щастие, аз си избрах професия, която обобщава любимите ми занимания. Когато не снимам, обичам да наблюдавам всичко около себе си и да му измислям история. Има един жаргонен израз в нашата професия „един кадър си търси филм“. Това е много често срещано – виждащ нещо по определен начин, от даден ъгъл и ти се струва много интересно, нещо като кадър – цитат. Оттам започваш да му създаваш история. Ежедневно имам такива занимавки. През малкото си свободно време обичам да чета, пътувам, съзерцавам, да водя смислени разговори. Нямам хоби, не спортувам, в този смисъл съм мързелива.

- Сега сте режисьор във водеща медийна маркетингова агенция в областта на селското стопанство. Какво е новото предизвикателство в сферата на земеделието - материя, далече от киното и телевизията?

- Земеделието е дейност, поставяща началото на Homo sapiens, тя е естествена връзка между природата и човека. Винаги съм гледала на натурата като на най-голямата сила. Да я превърнеш в изкуство, отвъд битовото й изражение, но да запазиш изконните връзки, винаги е било голямо предизвикателство за мен. Затова обичам и документалистиката. В сегашната ми работа, в земеделието изобщо има много силни и вдъхновяващи човешки истории. Разбира се, като информационен канал, медията изисква ежедневна концентрация, отговорност и отразяване на актуалното, което е в полза на потребителите. Старая се да съм добра и в това. Признавам, че този отрасъл е с голяма нормативна база, множество закони, програми и обхващането им изисква усилия и време, но когато знаеш, че с твоя труд си полезен, даваш всичко от себе си. И все пак, аз се чувствам най-добре и най-ефективна, когато разказвам историите на хората.

- Срещате ли интересни събеседници и с какво Ви изненадват те?

- Да, най-интересни според мен са малките и средни земеделски стопани, както и хората визионери. Противно на очакваното, в този бранш има много щастливи, отдадени на това, което правят, хора, въпреки трудностите. Всеки разговор, среща, направата на видео история са предизвикателство и вдъхновение за мен. Често, признавам си, „събирам“ сюжети в главата си по време на работа.

Хубавото на моята професия е, че всичко, което работя, може да й бъде полезно. Режисурата е умението да виждаш и пресъздаваш, а това се тренира постоянно и във всичко.

- Кои са най-интересните филмови и телевизионни проекти, реализирани от Вас?

- Най-интересният проект винаги предстои. Обичам по своему всяко произведение, което сме създали с конкретния екип в дадения случай. Казвам „създали”, защото в режисурата има много индивидуализъм, но е невъзможна без екипна работа. Почти винаги актьор, човекът от документалния филм, оператор, монтажист и т. н. внасят нещо от себе си във филма и така той става истински жив. Най-интересен проект не мога да назова, но най-интересното в моята работа е моментът, в които историята започне свой живот, държиш я в рамките на своята идея, но тя те изненадва, бунтува се, а понякога обръща всичко с главата надолу. Това е магически момент – тя сама се подрежда, иска да е жива, да съществува. Звучи много патетично, но истината е, че може да се служи и в сценарий за обикновена реклама примерно. Когато създадеш образ, в един момент той наистина иска сътворението си и заживява.

- Потомка сте на рода на Симеон Хаджикирилов - член на революционния комитет за подготовката на Априлското въстание през 1876 г., а синът му Тодор обявява Съединението на 2 септември 1885 в Панагюрище…

- Да, вероятно от там идва бунтарската ми черта, която често е взимала превес в живота ми. Ненавиждам проявата на подтисничество и несправедливост. Всъщност, това не е уникално качество, а най-естественото човешко. Лошото е, когато, докато ненавиждаме, приемаме все пак обстоятелствата. Това довежда до психическо разтройство, ние като общество страдаме от него. Има една молитва, която често си повтарям: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога и да приема онова, което не мога, и умението да различавам едното от другото“. Много от нещата, които приемаме, могат да бъдат променени, това все пак е наша отговорност. Смирението ни е не по-малко нужно.

- Какви мисли и чувства събужда у Вас героичното минало на предците Ви?

- Изпитвам благодарност, възхищение, вдъхновение. Понякога наистина тези мисли ми дават сили. Но често изпитвам и тъга, защото патриотичните ни, иначе много хубави чувства, рядко отговарят на ежедневните ни дела. Аз съм мечтател и идеалист в стремежите си, но съм голям реалист в ежедневните стъпки и в разбиранията за „добро общество“. Славните ни предци са дали живота си за реалната промяна, за реалния живот, а не заради ефимерно чувство на гордост. Битките са били реални. Извън патриотичните празници, ритуали, мъжкарски дух и богати трапези, колко от нас водим битки за справедливост в реалното си ежедневие, усвоили сме демократичните и християнски принципи и ги отстояваме?! Вярно е, че свободата трябва да си я заслужиш (да я извоюваш), но първо трябва да я осъзнаеш, да мислиш по този начин. Революцията е нужна в преломни моменти, но след нея трябва самосъзнание – не е лесно да си свободен

- На кои правила и ценности в живота залагате?

- Тук просто ще цитирам „Бийтълс”: „All you need is love”. Без любов не можеш да притежаваш никакви ценности, можеш само да ги имитираш.

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ТРУДОВ ДОГОВОР, ДОБРО ЗАПЛАЩАНЕ,  0896/ 530 441

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ТРУДОВ ДОГОВОР, ДОБРО ЗАПЛАЩАНЕ, 0896/ 530 441

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА , ГЕНОФОНД  ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК : ANGELO SHUMAN , 0895 33 65 65.

ТЪРСЯ ПРИЯТЕЛКА , ГЕНОФОНД ТРАКИЙКА, ИТАЛИАНКА, ФЕЙСБУК : ANGELO SHUMAN , 0895 33 65 65.

ДАВАМ  ПОД  НАЕМ  АПАРТАМЕНТ,  ДВУСТАЕН, ОБЗАВЕДЕН,  В ПАЗАРДЖИК, 0876 167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ АПАРТАМЕНТ, ДВУСТАЕН, ОБЗАВЕДЕН, В ПАЗАРДЖИК, 0876 167 663
Всички