Екип на сдружение „Бъдеще” не остави без храна и лекарства 40 души в дните на социална изолация
ПАЗАРДЖИК. Центърът за социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на ул. "Марица" 20 в квартал „Изток” трябваше да стане мобилен в продължение на два месеца. Екипът към сдружение „Бъдеще” не прекъсна работа по време на извънредната обстановка и обгрижваше 40 от посетителите на Центъра, които са най-нуждаещи се и няма кой да им помогне. Четирима от тях живеят в села край Пазарджик.
„Коронавирусът дойде и се наложи да излизаме в платен отпуск. Бяхме само три дни така и обсъждахме как да помагаме на нашите потребители, когато получихме заповед от Агенцията за социално подпомагане да правим всичко дистанционно. Това предвиждаше да направим график и да стоим на телефоните за консултации и психологическа подкрепа.
Но нямаше да свърши работа нито телефонът, нито вайбър, нито скайп
Взехме решение да работим на терен”, разказва пред „Знаме” Димитър Асенов, председател на сдружение „Бъдеще”.
Хората имали нужда от храна, от лекарства, от масажи… Затова седем души от Центъра се разделили на групи и с нужните предпазни средства обикаляли адресите в Пазарджик и селата. Шофьорът бил в отпуск, но Асенов седнал зад волана на служебната кола. Двама души трябвало да ходят на химиотерапия в Онкологичния център в Пловдив. Друг мъж, роден през 1951 г. и страдащ от рак на простатата,
бил на крака, но нямал пари даже за хляб
Човекът имал наложен запор на пенсията. В Центъра събрали пари, за да му купят продукти и лекарства.
„Нямаше как да го оставим. Обикаляхме и хората ни пускаха от терасите пари и торбички, а ние отивахме да пазаруваме храна и лекарства. Но хората имаха нужда и от други неща. Много от тях бяха изключително уплашени от кризата с коронавируса, защото близките им са в чужбина, семействата на синовете и дъщерите им са най-вече в Германия. Психологът ни Стефан Кънчев ги успокояваше. Рехабилитаторът Благой Стоянов работеше повече на терен, защото раздвижването трябваше да се прави. Другият рехабилитатор Кристиян Кинов пък даваше от дистанция съвети за упражнения на тези, които нямат нужда от неотложно посещение. Трудотерапевтът Елена Тодорова изготвяше плановете за посещения, а социалният работник Наташа Асенова отговаряше за доставките на храната и лекарствата. Бяхме като един организъм и хората са доволни. За съжаление миналия месец нямаше възможност, но
сега 12 души от най-нуждаещите се получават безплатна храна от Червения кръст
и са изключително щастливи”, пояснява Асенов.
Обстановката се нормализира, а Центърът на сдружение "Бъдеще" продължава в обичайния работен цикъл. Хора, които имат нужда не само от рехабилитация, храна и лекарства, но и от социални контакти, от усвояване на нови умения, идват, за да участват в сбирките и клубовете по интереси – да готвят, рисуват, снимат, пеят, да се забавляват и да ходят на излет. „Готвенето например не е проста работа. Има разлика от това да си готвиш вкъщи и да минеш курс, в който лектори и готвачи от Пловдив ти обясняват връзката между рецептите, технологиите и калкулациите. Една рецепта колкото и сложна да е и да те накара да стоиш в кухнята, може и три часа - не е уморително, ако обичаш готвенето”, казват някои от редовните посетители, които вече са и отлични кулинари. Защото курсистите-готвачи тук са трудноподвижни, живеят сами и готвенето им дава увереност, че могат и сами да се справят.
Тодор ГРОЗДЕВ
