Други

Юни’1923 и убийството на Александър Стамболийски

  14.06.2020 06:37             
Юни’1923 и убийството на Александър Стамболийски

На 14 юни 1923 г. бе убит Александър Стамболийски. Противно на очакванията на организаторите на преврата, възможностите на страната да бъде подлагана на сътресения и граждански размирици, не само не намаляват, но се и засилват, отварят дълбоки бразди, които и днес не са заличени поради братоубийствата и първородния грях - зверското убийство на законно избрания министър-председател на България Стамболийски. Доколкото с политическите си възгледи, с влиянието и характера си, земеделският лидер е бил непреодолима преграда за задкулисните организатори на преврата от 9 юни 1923 г., той е бил предварително обречен на физическо унищожение. Една от основните причини за преврата е, че с непосредствената вътрешна политика, която провежда, със законите, които приема, Стамболийски и правителството на БЗНС засягат същностни политически и икономически интереси на големи групи и съсловия, които заемат важни места в обществената структура. В началото на 1922 г. срещу земеделското правителство се групират значителни политически, икономически и военни сили в напреднала фаза на подготовка.

В началото на май Стамболийски се установява във вилата си до с. Славовица. След атентата в Народния театър, февруари 1923 г., опасенията за покушения са главно от дейци на ВМРО, поради което вилата се охранява от 10 войници от I конен полк. На 9 май стражата се сменя.

Идват 10 стражари от София и 24 войници с картечница,

командвани от фелд. Христо Стоянов от дружината в Татар Пазарджик. Началник на охраната е капитан Анастас Поборников. От анализа на запазени документи в ТД "Държавен архив" - Пазарджик, може да се направи изводът, че изпращането на войниците от Пазарджик е целенасочено за по-лесното обезвреждане на Стамболийски. На 7 юни сутринта Стамболийски получава  съобщение, че към вилата тръгва цар Борис.

Към 10 часа царят пристига, с него са сестрите му Надежда и Евдокия,

секретарят Иван Багрянов и адютантът Коста Скутунов. Разговорите са в спокоен тон. Има твърдения на някои съвременници, че цар Борис помолил Стамболийски да освободи кап. Поборников да отиде в София, тъй като майка му била болна. В началото на юни Ив. Вълков и Хр. Калфов, чрез свои лица в Министерството на войната правят последни размествания на офицери. Околийският управител М. Кривошиев пуска заповед, в която обявява Стамболийски за "разбойник" и заповядва "всеки гражданин или селянин, където го срещне, да го заловят или убият". Един от първите, който активно подкрепя Стамболийски, след като около вилата му се водят престрелки, е кметът на с. Джумая (Сбор), който формира селски отряд и от околните села.

Привечер на 10 юни селската войска на Стамболийски надвисва над Т. Пазарджик

Сведенията за числеността са различни. Говори се за 1000 - 1500 души. Сл. Василев пише за 1500 - 2000 души. Една атака от движение би решила падането на града в ръцете на земеделците, в отряда на Стамболийски има и около 60 добре въоръжени и обучени войници и стражари, повечето от селяните също са бивши фронтоваци. Няколко човека близко до Стамболийски твърдят, че той съзнателно е спрял атаката на града на 10 юни вечерта. Опасявал се е, че влизането в този момент ще доведе до много жертви.

На 11 юни към 4 ч., получили подкрепления, правителствените части атакуват. Откриват огън и планинските оръдия, срещу които няма противодействие. Селската войска е разбита. Стамболийски нарежда на хората около него да се разпръснат и прибират. На 11 юни, понеделник, към 4 часа следобед, шофьорът му казва, че няма бензин.

Стамболийски се изтегля на кон с брат си Васил

Твърди се, че с него тръгват и няколко души. Сведенията за този период са противоречиви. След 11 юни започват други събития, които потвърждават предварителната обреченост на Стамболийски. Сл. Василев пише: "... след кървавата драма настъпи сякаш един спорт за улавянето на Стамболийски, за да се пресече веднъж завинаги възможността страната да бъде подлагана на сътресения".

Сутринта на 12 юни, Александър Стамболийски и Васил Стамболийски са край Славовица. Двамата братя срещат Ст. Кехайов и се уговарят да им донесе храна. Заподозрян от войници, след заплахи и няколко удара, Кехайов издава мястото на братята. Двамата се спасяват по чудо, отскубвайки се от потерята обаче, се разделят. На 13 юни Васил е заловен. През същия ден Стамболийски влиза в Славовица, в къщата на бившия кмет Стоян Шуманов.

Той е уплашен

Силно изплашен е и извиканият приятел на Стамболийски, фелдшерът Васил Николов. Стамболийски вижда това и потегля в посока с. Голак - Ихтиман. На 14 юни бившият министър-председател и водач на най-голямата политическа партия е сам, изтощен - физически и психически. Иска да остане за малко, докато си почине. В селото има нов кмет. Стамболийски по характер вярва на хората и предлага да повикат кмета, и да разговаря с него. Васил Стоичков идва в къщата, разговарят, става дума, че има заповед за залавянето на Стамболийски. Стоичков настоява той да напусне селото, като обещава да не взема никакви мерки спрямо него. Стамболийски си тръгва. По пътя е видян от Стоян Биков от с. Ветрен, който е там с няколко души дървосекачи. Привърженик на новите управници, Биков отива в селото Голак и настоява пред кмета да се арестува Стамболийски.

За зла участ, при кмета е друг инициативен човек - бирникът Златан Нейчев,

който също го притиска да действа, а после взема двама пъдари, настигат Стамболийски и го арестуват. Според някои сведения това става около 10 часа. (По-късно Зл. Нейчев напуска селото. След време го намират пребит до смърт в кошара до с. Горно Вършило. Ст. Биков цял живот среща укорни погледи на свои съселяни.) След арестуването Стамболийски е заведен във Ветрен, след това е откаран в казармата в  Пазарджик, където се получава нареждане да бъде доведен в София. Малко след това влизат автомобилите на кап. Харлаков и поручик Асен Дипчев. Сл. Василев пише: "...още с идването си, кап. Харлаков ми заяви: "Г-н полковник, имам заповед да приема от вас бившия министър-председател и да го заведа в София. Заповедта от София, предадена лично на мен по телефона, съвпадаше с явяването на кап. Харлаков, вследствие на което поканих Стамболийски да го последва. Повече не видях водителя на дружбашкия съюз..." Василев е един от висшите ръководители на Военния съюз. Логично е да предположим, че е разполагал с информация за голяма част от заговора. И той обаче в спомените си лансира

фалшивата версия за убийството на Стамболийски при опит за бягство

Тя започва с телеграмата на Харлаков до София: "Преследван и застигнат, избягалия бивш министър-председател, Ал. Стамболийски в местността "Айладжик" при съпротива падна убит." Известно е, че Александър Стамболийски и брат му след зверски мъчения са убити в нощта на 14 срещу 15 юни във вилата край Славовица. Труповете им са заровени в лозе наблизо. След като усещат, че журналисти от чужди вестници се интересуват от съдбата на Стамболийски,

труповете са изровени от военни и заровени в пясъците край Марица

между Ветрен и с. Сараньово (дн. Септември). След като водите ги отриват, са погребани за трети път от селянин, който слага и нишан - дърво. След 1944 г., ръководството на БЗНС дава нареждане да се издири гробът на Стамболийски. На 9 юни 1946 г. в Сараньово се събират около 300 души от цялата страна. Организатори са Околийското ръководство на БЗНС - Пазарджик. Помагат в търсенето хора от Ветрен. Открит е гробът и костите са извадени, а след това пренесени и положени във временна костница на Янини грамади над с. Славовица. В спомените си Панайот Демирев, участник в тези прояви, твърди, че главата на Стамболийски я нямало. Същото пише и С. Вресков от Славовица...

Малко по-късно са

открити случайно кости в  София, между които и черепът на Гео Милев

Тогава се провежда съдебният процес срещу ген. Иван Вълков и група офицери от бившата 3-а секция на РО на армията. В показания ген. Вълков казва: "... На Втория конгрес на Военния съюз бе взето решение да се извърши преврата... Аз бях дал заповед на Сл. Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София (Василев твърди друго, но вече не е жив, самоубил се е на 9.9.1944 г.)... Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил... взели участие и македонци на Величко... поручиците Кръстев, Савов, Павлов и ако не се лъжа Дипчев... Намерените пари във вилата били взети от Харлаков, който една част предал, друга задържал. Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни (тук може би Вълков греши - б.а.) Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен".

Илия СТЕФАНОВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233
Всички