„Полегналият Буда” и истински каменен слон ни препращат в Тибет
За френския поет Ламартин знаем със сигурност, че е пребивавал в нашето село, а днес град - Ветрен. Бил ли е обаче Леонардо да Винчи в България и специално в Стрелча? Историкът и краеведът от средногорския град Луко Лулчев допуска с голяма вероятност, че отговорът е „Да”. „Колкото и фантастично да изглежда това твърдение, някои факти го подкрепят. На 2 май се навършиха 501 години от смъртта на Леонардо да Винчи. Дамян Попхристов, а и не само той, разказва че в родната къща на гениалния Леонардо уредничката на музея казва ‘Вие знаете ли, че майката на Леонардо Да Винчи е българка?” и разказва следната история, припомнена ни от Дамян Попхристов. А именно: „През 1080-а година България пада изцяло под контрол на Източната римска империя и целия български аристократичен двор отива в Италия. Същият този Самуилов род, който се изнася към Италия, се установява в централна Италия, затова се наричат булгари и до ден днешен има такива фамилии, макар, че италианци твърдят, че нямат нищо общо с България. Майката на Леонардо Да Винчи, за която самият той се прекланя пред нейната интелигентност – е посветена богомилка. Името й било Катерина. Това се знае от самия Леонардо Да Винчи, който
макар да не казва, че тя е богомилка, говори за Никодимовото евангелие,
което е богомилско евангелие и самият Леонардо Да Винчи става висш посветен в Ордена на Изтока, т.е. част от пазителите на най-висшето езотерично познание. До ден днешен има един род, който се нарича – родът Фризига, който има документ от Ватикана за оригинален аристократичен произход от Самуиловия род – ето тези наследници отиват в университета в Болоня, според Попхристов”, казва полковникът от запаса Лулчев, който е завършил история и е доктор хо философия. Във версията с „българската следа” се казва как около 1495г. Леонардо пристига със свитата си да посети някогашните земи на дедите си. Той научил за манастира “Св. Aрхангел Михаил” до село Иваново, Русенско. Леонардо останал изумен от стенописите и особено от “Тайната вечеря”, изписана около 1356 г. по поръчка на цар Иван Александър. Тя му дала повод да изпише през 1497г. стенопис на същата тема в манастира “Санта Мария де ле Грацие”, Милано.
„Дали пък при това посещение не е пребивавал и в Стрелча (Стрелъчград) и култовите места на скалните светилища - задава въпрос Луко Лулчев. И добавя: „В две от картините „Благовещение” (известна повече като картината „Дева Мария сред скалите”) са нарисувани мегалитови образи –
На едната картина е поместена мегалитова скална структура в района на мегалитовия комплекс с културни функции – Кулата
На другата картина е образът на скален обелиск в местността Арбут. Приликите на реалните образи и тези в картините са поразителни и озадачаващи.
Почти всички скални светилища в планинската част на Стрелча са наситени с находки - каменни скулптури, релефи, знаци, различни вдълбавания и изсичания. Култовият комплекс Кулата е в непосредствена близост с тюрзиса/двореца в местността Смиловене. От архивите знаем, че този дворец е бил подарен от маркиз Дьо Рение на един барон, което става
по време на пребиване на кръстоносците на Балдуин в българските земи
в самото начало на 13-и век. Ако майката на Леонардо е българка от аристократичен произход, дали пък нейният царствен произход не води началото си от двореца Смиловене и култовият комплекс Кулата не е бил техният духовен храм? Ако допуснем такава възможност, ще видим, че всички находки на Кулата подсказват, че този култов обект е бил предназначен за високо посветените. А пък Леонардо се е присъединил към тях. При всички положения не е изключено скалното светилище Кулата е имало изключителна роля за високо посветените, както и за богомилите”, казва Лулчев, който от години се е посветил на мегалитите и до него се допитват опитни капацитети в тази област.
Коя е била майката на Леонардо гадаят много изследователи
Неотдавна вниманието в тази насока прикова книгата на Мартин Кемп (професор по история на изкуствата в университета Оксфорд) и на изкуствоеда и икономист Джузепе Паланти „Мона Лиса: Хората и картината”. В нея е описано как местното момиче Катерина забременяло от 25-годишния адвокат Пиеро да Винчи, който е работил във Флоренция. Кемп твърди, че „той е бил млад мъж във възхода на кариерата си”, който се бил отдал на почивка през юли 1451 година, когато се запознава и с Катерина. Бащата на Катерина, Бартоломео Липи изчезнал, когато тя била още много малка. Тя била отгледана от баба си, която починала през 1451 година. След това тя се преместила да живее с чичо си и леля си. Леонардо, който е роден на 14 април 1452 година, най-вероятно е бил отгледан в дома на бащата на Пиеро, който Кемп открил, преглеждайки стари данъчни декларации, в които се споменавало, че в къщата живее незаконен син. Също според документите, почитателите на изкуствата са посещавали години наред грешното място на израстване на Да Винчи – каса Натали в Анчияно, разположена на три километра от Винчи. „Пиеро е правил кариера във Флоренция, затова не е искал да мъкне бебе със себе си. А дядото е живял в доста прилични условия. Те са били род на земевладелци и нотариуси”, казва Кемп. „Дядото се е държал с него много добре. Когато Леонардо се мести във Флоренция, той винаги е бил наричан Леонардо ди Сер Пиеро да Винчи”, добавя той. По-късно Катерина е била омъжена за местния фермер Антонио ди Пиеро Бути. Пиеро също се жени за друга жена. Катерина впоследствие е родила още един син и четири дъщери. А 40 години по-късно Катерина отива да живее при сина си в Милано.
Понякога шегата може да се окаже истина. Или поне изкушаващо достоверна. Лулчев разказва как преди няколко години Димитър Тонин-Мичо открил и заснел една мегалитна находка край Стрелча и
на шега я нарекъл "Полегналият Буда"
„По-късно в интернет попаднах на статуя на полегналото тяло на Буда в храм в Тайван. Изумих се! Формите и на двете фигури са почти еднакви, при това и на двете има почти еднакви белези. А връзката между двата обекта се подсили от един каменен „слон” в близост до стрелчанската находка. Дали пък не са го превозили насам или пък обратно? Да, археолозите ще ме атакуват, че внасям будистки привкус на скално светилище в Стрелча, но "Полегналият Буда " може да се окаже прародител на по-нови и модерни образи. И човек започва да допуска, че може да сме пренесли нашата древна култура от светилищен комплекс „Кучулата" край Стрелча към будистки храмове в Тайван. Май в тези находки има доста прилики.
И при двете фигури има камъни за възглавници и шалове или якички на шията
Има ги и късите ръкави на ризата. Забелязах квадратен печат на корема под междуребрието на тайванския Буда и като че ли същото нещо, на почти същото място, върху тялото на Буда в „Кучулата”. Покойният Колъо Невенкин твърдеше, че в древността вр. Бунай се е именувал Будай, защото там се е родил и живял Буда, а ние се смеехме. А „Полегналият Буда” е в подножието на вр. Бунай. Известно е, че за потомък на Дионис е определен и човек, носещ името Будия. Някои допускат, че това е историческата личност Буда, за когото подобно на Чандрагупта се твърди, че произлиза от саките, наречени още „траки”. Но какво е това? Езотерични прозрения или небивалици? Факт е, че тази шега на Д. Тонин с тайванско или индийско-тибетска препратка със сигурност е камъче в мозайката на древната история”, казва Луко Лулчев.
„Знаме”
Мегалитната структура в околностите на скално светилище Кулата и изобразяването и в картината на Леонардо.
