АГ-специалистът е оказвал първа помощ и в университета, и в банка
ПАЗАРДЖИК. 31-годишният д-р Иван Китов работи в Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ-Пазарджик от 6 години. Не обича да говори за себе си, но обича да помага на хората. С любимата му жена са заедно и в работата, и в живота. Обичат да се забавляват с малкото си момченце. Писахме на сайта си през седмицата как младият лекар спаси изпаднала в безсъзнание жена на стълбите пред Родилна зала. Тя била без пулс и без признаци за дихателна дейност. Без да губи време, д-р Китов я обърнал по гръб и започнал сърдечен масаж. Някои от вас навярно си спомнят, че същият медик в продължение на няколко часа води тежкото раждане на млада жена в навечерието на Коледа. Заради усложнения, задържана плацента и обилен кръвоизлив, се наложило да й бъде направено спешно кръвопреливане. Адекватните действия на дежурния екип тогава успяха да спасят два човешки живота. Малката Райна се роди жива и здрава в 19.35 часа на Бъдни вечер.
Хората, които познават д-р Китов, го описват като "скромен и прекрасен човек с изключително чувство за хумор". Харесва поезията, запален е по класическия хард рок. Чете много и е доста любознателен. С приятелите си е духовит и забавен. Пази личния си живот.
Средното си образование д-р Китов завършва в математическата гимназия "Константин Величков" в Пазарджик. След това го приемат "Медицина" в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
След дипломирането си се връща в Пазарджик и през октомври 2014 г. започва работа като лекар-специализант в АГ-отделението на МБАЛ-Пазарджик. От 1 юни 2019 г. вече с придобита специалност „Акушерство и гинекология“.
Ето как младият лекар отговори на въпросите на "Знаме":
- Защо избрахте лекарската професия?
- Родителите ми са лекари. Майка ми - д-р Руска Китова, работи в Спешно отделение. Баща ми - д-р Спас Китов, е ветеринарен лекар. Логично, като дете на медици, още от малък исках да съм като тях. Първоначално планирах да лекувам животни, но по стечение на обстоятелствата се оказах акушер-гинеколог. Всъщност бяха ме приели и ветеринарна медицина, но избрах хуманната и не съжалявам.
- Какви са предизвикателствата пред младите лекари в България днес?
- Много са и не са само за младите лекари. Всеки трябва да намери своя път на развитие и да се бори. При това - няма значение дали си в България или в чужбина. Не смятам да откроявам някакви конкретни предизвикателства, но обичам лично за себе си да ги преодолявам с умения и знания. Надявам се да трупам нови на мястото, на което съм избрал да работя.
- Като АГ-специалист, какво е усещането да си първият, в чийто ръце някой си поема първата глътка въздух?
- Трудно е да се опише с думи. Много е хубаво и това е привилегия, която не е дадена на всеки.
- По-лесни или по-трудни стават ражданията в 21 век?
- Ражданията винаги са трудни и това в кой век живеем, няма никакво значение. Всеки акушер-гинеколог знае как започва едно раждане, но никой не знае как ще завърши.
- Пред стълбите на Родилно отделение спасихте припаднала жена, която не е ваша пациентка. Случвало ли Ви се е друг път да окажете първа помощ на нуждаещ се на място, на което сте се озовал случайно?
- Спомням си за два такива случая. Единият беше в двора на Медицинския университет в Пловдив. Чуждестранен студент получи пред очите ми епилептичен припадък. Падна на земята и си счупи носа и зъбите. Оказах му първа медицинска помощ, доколкото това беше възможно. Никой друг в момента не знаеше какво трябва да се направи. Другият случай беше в банка ДСК в Пазарджик преди около 2 години. Тогава жена колабира в офиса на банката. Направих, каквото зависеше от мен.
- Ако човек без медицинско образование попадне в подобна ситуация и иска да помогне, какво трябва да направи?
- Моят съвет е да се обади веднага на телефон 112 и ако не знае как може да помогне, то поне да не навреди на човека по-някакъв начин чрез погрешни действия.
- Как се отразява коронавирусът на работата в АГ-отделенията? По-притеснени ли са бъдещите майки и родилките?
- Дори да звучи изненадващо, през последните три месеца работата в отделението доста се увеличи. Леглата са пълни с родилки - винаги имаме по 25 -28 жени. Въпреки Ковид-19 ражданията няма как да бъдат спрени. Всеки е притеснен в такава ситуация, но взимаме необходимите предпазни мерки.
А зимата, ние, акушер-гинеколозите, първи ще разберем как точно ни се е отразило извънредното положение и коронакризата. Лично аз очаквам да видим положителната страна, която да повлияе и на демографската криза с раждането на повече бебета. Вече провеждам консултации с няколко бременни жени, които са забременели по време на извънредното положение. Надявам се през декември и януари да помогна и за ражданията на техните деца.
- Какво искате да постигнете в професионален план?
- Искам да продължа да работя като акушер-гинеколог и да се развивам в професията като добър специалист. В перспектива ми се работи в онкогинекологията.
- Какво си пожелавате?
- Здраве за себе си и моите близки. Пожелавам си и да виждам повече жени, които искат да станат майки. Пожелавам си да мога да изживея още много споделени щастливи моменти с усмихнати родилки и техните бебета.
Мария ДЪБОВА
