Намерил е над 20 вида трюфели, които досега не са публикувани като срещани в България
СОФИЯ. „Hysterangium stoloniferum - това е подземен вид гъба, която се среща в хабитати с широколистни видове от края на пролетта до средата на лятото сравнително рядко, но на големи групи. Родът съдържа трудни за определяне видове, които са над 60-70, а за България вероятно поне 10.” Главен асистент д-р Теодор Неделин често прави подобни презентации със снимки за приятелите си в социалните мрежи. Преподавателят в Лесотехническия университет в София по дисциплината „Горски недървесни ресурси и култивиране на гъби и билки”. Той е пряк потомък на Райна Княгиня и се гордее със славния си панагюрски род. Сега Неделин стана
носител на награда от Шестия фестивал за алтернативно кино „Защитени светове”-Райново’2020
Тази година фестът беше онлайн. Голямата награда замина за „Русе филм”, но специалната награда на кмета на Община Димитровград е за филма „TUBER AESTIVUM“ – най-често срещаният търговски вид трюфел в България”. Късометражният филм е дело на Теодор Неделин и приятеля му Ивайло Пенев. Фестивалът се провежда през две години, а заради пандемията от коронавирус сега аудиторията му се увеличи неколкократно, поясниха пред „Знаме” организаторите от читалище „Марица-2008” в село Райново.
Както личи от заглавието на творбата, става дума за най-често срещания вид търговски трюфел у нас. Tuber aestivum е трюфел от семейство Tuberaceae, познат у нас като Летен трюфел, Черен летен трюфел, Черен есенен трюфел.
„Филмчето ни е съвсем аматьорско, скромничи Теодор. Може би, за да спечелим, ни помогна това, че темата е интересна. Направих го с безплатен софтуер от интернет, а Ивайло участваше със свои кучета - клиповете с кучетата негови. Аз пък предоставих снимки. Всъщност и аз имам куче”, с усмивка пояснява Теодор Неделин.
Това му е първият късометражен филм. За направата използвал с безплатната програма Openshot.
Снимките са резултат от проучванията му на терен
„Моето куче е обучено да търси всякакви подземни видове гъби. Благодарение на него научих много за тях, за тяхното разпространение, сезонност и т.н. Ходим за трюфели редовно и в различни хабитати както за търговски видове, така и за научни цели. Намерили сме почти всички известни досега видове в България,
а и над двайсет, които досега не са публикувани
От по-любопитните находки е един рядък едноклетъчен вид гъба, тъй като клетъчните му стени не са с прегради. Това е Youngiomyces multiplex. Като интересни находки могат да се причислят подземната манатаркова гъба със син цвят Chamonixia caespitosa; Sclerogaster gastrosporioides, чиито плодни тела се свързват с житни растения и Tuber sp. 19, който е неописан до момента нов вид от групата на Tuber anniae, но е намиран също в няколко европейски страни. Първата находка от него беше открита при взимане на ектомикоризни проби от мен случайно, докогато работих по дисертацията. Тогава нямах още куче. Що се отнася до информацията във филмчето, тя е от моя статия в списание „Гора”, пояснява гл. ас. д-р Теодор Неделин.
Знаем, че някои хора се препитават като вадят малките трюфели с особена проникваща миризма, която се усилва със зреенето, и ако сме ги оптивали, ще се изненадаме, че вкусът е приятен и подобен на лешник. За разлика от гъбите, трюфелите остават по-скрити за човека. Или поне така си мислим?
„Всъщност трюфелите са гъби, но такива, които се срещат по-често под земята
и по изключение частично заровени и затова не ги забелязваме, ако нямаме специално за целта обучено куче. Заедно с надземните гъби образуват, когато условията са благоприятни (понякога и когато са подложени на стрес) плодни тела, по които ги разпознаваме. Те са сравнително нетрайни, докато в почвата мицелът им се развива и присъства в различни количества през отделните месеци на годината в зависимост от температурно-влажностните условия. Повечето хора не знаят, че много малка част от трюфелите са ядливи и търговски –
в България са под десет вида, а в света според различни оценки общо видовете трюфели са над 300,
допълва събеседникът ни. Питаме го за панагюрската връзка, а той скромничи.
„Най-известната българка е от Панагюрище и ми е пра-пра баба. Тя е, между другото, и първата дипломирана акушерка в България. Няма да й кажа името, защото се надявам читателите да се досетят коя е тя. За съжаление нямам роднини в този бунтовен град, защото родът ми отдавна е напуснал района.”
Знаем коя е тази българка. Знаменоската.
Едва 20-годишна главната учителка в девическото училище в Панагюрище Райна Попгеоргиева ушива знамето на Априлското въстание. Тя е освоободена от затвора след намесата на европейските дипломати (след погрома е заловена от турците и зверски е изтезавана в зандана повече от месец) и през август 1876 г. е изпратена да учи в Москва. Там Райна Княгиня избира акушерството и след три години вече е първата българска акушерка с диплома от Държавния медицински институт в руската столица. Когато се завръща у нас така и не може да си намери работа като акушерка, защото това от време оно правели бабите. Затова Райна Попгеоргиева е назначена за "началница на търновски девически пансион с плата 125 франка", но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие". През 1882 г. Райна се омъжва за кмета на Панагюрище Васил Дипчев. Ражда петима сина и осиновява момиченце. Пет години по-късно семейството се премества в София, тъй като Дипчев е избран за депутат, но година по-късно той е убит и Райна остава сама с шестте си деца…
Теодор Неделин е горд с рода си. Доволен е от наградата. Ще прави ли още филми? Защо не. Организаторите на кинофестивала „Защитени светове” са впечатлени от творбата на Неделин и Пенев. Пред репортер на „Знаме” те със съжаление признават, че на пръсти се броят някогашните клубове за алтернативно и любителско кино. Освен в Райново, има в Русе, Шумен, Попово, Карнобат и Белоградчик, а в Шумен традиционно правят фестивал на исторически алтернативни филми.
„Ние сме второто по големина населено място в община Димитровград – 50 души. Местните не се интересуват особено от алтернативно кино и обикновено в YouTube-канала ни
зрителите не са били повече от 100 човека, а сега са над 18 хиляди
Само абонатите ни станаха близо 700. Явно хората са зажаднели за културни събития и затова са се поинтересували от нашия фестивал. Той е насочен към екологията и опазването на природното, но и на културното наследство и тази година бе виртуален. Наградният ни фонд също не бе кой знае колко голям - 2350 лева е, но важното е, че продължаваме да правим това, което обичаме, а то се харесва. Селектираните филми на 26 автори – защото имаше и отхвърлени предложения, са качествени и фокусират вниманието ни върху важни за всички ни теми. Ако имате време, изгледайте ги. Например "Време за обяд". Преди дни агенциите писаха за намерени отровни лешояди. Този филм ни пoказва отблизо вълнуващи факти за живота и хранителните навици на тези чистачи в природата, както и за куче, което открива отровните примамки. Злонамерени хора ги поставят уж заради хищниците, но лешоядите ги намират първи – а заразени са и диви свине, таралежи, белки, свраки, орли”, обясняват ентусиастите от народно читалище „Марица-2008” в село Райново.
Председател на журито, наградило филмите, бе професор Станимир Трифонов.
Тодор ГРОЗДЕВ
