Други

Преди Задушница си спомняме за 12 пазарджишки творци

  06.06.2020 06:24             
Преди Задушница си спомняме за 12 пазарджишки творци

Искам да покажа какви хора живяха в нашия град, казва Георги К. Спасов за новата си книга „Познавах ги”

ПАЗАРДЖИК. Дни преди Черешова задушница си спомняме за 12 души, преселили се в отвъдното. Припомня ни ги писателят-хуморист Георги К. Спасов, който ги събра в книга, но не хумористична. Вчера в лапидариума на Регионалния исторически музей бе представена книгата „Познавах ги”. Авторът бележи щрихи от жизнения и творчески път на 12 люде на духа, които вече са в по-добрия свят, но ние пак ги виждаме плътни, живи, дишащи и творящи. Това са хора, родени или свързани географски, творчески и емоционално с града ни, ще ни каже писателят. Книгата е издадена с финансовото съдействие на Община Пазарджик.

- Г-н Спасов, в книгата си възкресявате паметта на наши творци. Защо точно тях?

-  Би трябвало и аз да се запитам „Защо”. И отговорът е: „Защото лично ги познавах, ценя всеки един от тях като човек и приятел, както и това, което оставиха след себе си. Времето неумолимо заличава спомена за дните им на земята и те се губят в миналото. С припомнянето за отишлите си от този свят поети, писатели, художници, искам да кажа на младите какви хора са свързали живота и творчеството си с нашия Пазарджик. Както и да привикнем да уважаваме тези, които вече ги няма. Защото нищо не е вечно, но споменът за миналото трябва да остане жив. Така по-добре ще вървим напред.

- Кои са героите в „Познавах ги”?

- Дванадесет достойни мъже, оставили следа в българската култура и изкуство. Един от тях – журналистът и краевед Константин Генчев, ярка културна емблема на града ни. Човек с всестранни интереси, с познания по история, припомнящ на съвременниците ни какъв е бил Пазарджик в миналото. В журналистическата си дейност отразяваше всичко, случващо се тук. Стаята му бе претъпкана с книги, вестници, списания, брошури, даже и плакати за минали събития. До леглото му се стигаше по тясна пътека, по която може да мине само един човек.

Поетът Стефан Йотов ни остави сатира от горчиви хапове, рожба на стреса от промените след 1989-а. Събратът му по перо Атанас Иванов е един от първите поети на града. Поет, легитимен с творчеството си заедно с Иван Есенски и Спас Мантаров.

Писателят Георги Балабанов не лежеше на славата на най-малкия партизанин в региона. Интересуваха го политиката и литературата. В творчеството си остави ценни произведения за 27-и Чепински пехотен полк и за пазарджишките кметове през годините. До последните си дни бе живият свидетел за събитията в града и страната.

Към кинодееца, сценарист и режисьор Георги Стоянов-Бигор питая особен сантимент. Родом е от септемврийското село Варвара, а в къщата му там са живели родителите ми. Бигор даде много на българската култура и не бива да забравяме, че е от нашия край.

Руско-съветският писател Наум Лабковский е автор на прекрасни песни, посветени на Великата отечествена война, запявани от войниците на фронта. Много от песните му са обичани и до днес. Лабковский популяризира Клуба на пазарджишките хумористи. Той публикуваше наши произведения в тогавашни съветски издания. Чувахме се и по Българското национално радио. Обичаше да се връща в Пазарджик. Приобщен бе към местната творческа интелигенция.

Познавахме Иван Енев от журналистическото му поприще, но в последните години от живота си той доказа, че е голям майстор на поетичното слово. Силата му бе в интимната и родолюбива поезия.

Стиховете на Иван Павлов, който ни напусна едва на 45, излязоха в книга след смъртта му. В стихосбирката му има огромен заряд за поетично бъдеще, но съдбата му отреди друга участ. Разделихме с откровен до болка и добър човек.

С доц. Петър Змийчаров, художник и изкуствовед, имах по-скромни взаимоотношения. Той встъпи на директорския стол на ХГ „Станислав Доспевски” с респектираща творческа биография. Имах удоволствието да редактирам две негови книги, но при него, като истински ерудит, намесата ми бе символична. Писанията му са предназначени за културния елит. В него самия, и в художествения му талант няма нищо банално.

Очеркът за журналиста Стефан Димов (дългогодишен наш колега във вестник „Знаме”, бел.ред.) озаглавих „Провокативният”. Разследващите му материали разобличаваха престъпни деяния, случили се в Пазарджик и региона.

Поетът Тодор Биков е роден в Пазарджик, но дълги години живя в Пловдив. Имах удоволствието да представя негова книга. Той никога не е забравял родния си град и често се връщаше тук.

Иван Виранов-Вихренски е автор на хумористично-сатирични произведения, поет с чувство за справедливост и самоирония.

- Какво обединява 12-те творци?

- Категорично Пазарджик. Градът, в който са родени, учили, живели, радвали се и тъгували, създавали произведенията си. Изключение прави Бигор, който след завършване на гимназията, свързва бъдещето си със София и с националната ни култура. Обединява ги още любовта към изкуството, към града, към близки и приятели.

- Как събрахте материалите за „Познавах ги”?

- Написването на книгата продължи половин година. Със сериозна събирателска работа за всеки един от героите. Ползвах архива от публикации във вестници и списания на РБ „Никола Фурнаджиев”, в това число и вестник „Септемврийско знаме”, и продължителят му „Знаме”. Подбрах изказвания на творците, изречени за самите себе си, както и думи, казани за тях. Ровенето в материалите ме върна години назад. Събуди спомени за познанството ми с тези хора, за разговорите, за всичко. Определям написаното за творците като биографични очерци - по жанр не са мемоари. Читателят ще се докосне само до случки и срещи, които преживяхме заедно. Акцентът е моята гледна точка - впечатленията от нашето взаимно общуване. Може да се оцени като субективно, но то е плод на слабостта и уважението ми към можещите хора. Със сигурност ще има и несъгласни с мен, но това не ме притеснява. Нека и те да кажат мнението си по темата. Тогава картината за героите от „Познавах ги” ще стане по-пълна и шарена.

- С какво чувство писахте книга за съмишленици и приятели?

- С радост и тъга. Имах усещането, че правя нещо много важно за града. Което ми се случва за първи път, макар да имам зад гърба си 20 други книги. В „Познавах ги” важни са единствено те – творците на Пазарджик. Имах късмет да ги познавам лично. Пишейки за тях, доста се замислих, непроумявайки, че вече на 71 години имам минало с хора, които не са сред нас. Това ми подейства отрезвяващо. Затова, докато сме живи, да помним хората, били на земята преди нас.

- Има ли символика в представянето на книгата малко преди Черешова Задушница? Една от най-големите в православния свят.

- Книгата излезе от печат в началото на тази година. Пандемията от коронавируса забави представянето. Но денят наистина нарочно е избран и съобразен с предстоящата Задушница, денят, в който почитаме мъртвите. На сбирката искам да не обсъждаме какво съм написал, а да припомним за тези 12 мъже. Дай, Боже, да са на по-добро място.

- Ще изненадате ли читателите с нещо друго в скоро време?

- Ако е живот и здраве, наесен ще представя най-новата си книга „Усмихни се, денят започва!” с публикувани в нея хумористични произведения. Надявам се да се хареса…

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233
Всички