Други

Проф. Милена Цанева държеше Пазарджик „в курса”

  31.05.2020 08:18             
Проф. Милена Цанева държеше Пазарджик „в курса”

Навършиха се 90 години от рождението на големия ни литературен критик

Проф. Милена Цанева навърши преди дни 90 години. Големият ни литературният ни критик Милена Цанева е широко скроен човек, винаги отворен, и със завидна доброта дарява щедро всичко, което е натрупал като знание, култура и духовно присъствие. От десетилетия проф. Цанева е свързана и сродена с Пазарджик. Посещавала го е неведнъж за срещи с учители по литература и други интелектуалци, винаги е помагала на местната културна общественост да е „в курса” на съвременния литературен процес. Често оживяват в паметта ми нейните въодушевени беседи в Младежкия ни дом,

организирани от безупречната й обожателка Мария Иванова – експерт по литература

в Регионалния инспекторат на МОН в града ни. Мария пътуваше с години из нейния житейски и творчески път, и успя да го обогати с една разкошна „Анкета с Милена Цанева“. Тя има изключително важна заслуга за приобщаването на голямата литературоведка към нашия град. Плод на нейните благородни усилия са незабравимите плодоносни срещи с възпитаници, Колеги и целокупната ни културна общественост. Дълбоко проникновената аналитична мисъл на Милена Цанева грабваше и покоряваше винаги властно аудиторията в препълнените салони. Нейните оригинални виждания ни отвеждаха към нови, неподозирани интерпретации върху художествено-естетическата и идейна същност на Вазовото творчество, оценки и изводи, които я извисиха

на пиедестала на най-големия вазовед в родната ни литературната история

Всичко това ме респектираше към проф. Милена Цанева и дълго време не се решавах за разговарям с нея на живо, въпреки че съм я срещал неведнъж по улиците на София и в нашия град. Но това стана на 9 юли 2000 година в Сопот, където се отбелязваше по подобаващ начин 150-та годишнина от рождението на патриарха на българската литература. Проф. Цанева беше удостоена за поредния носител на националната Вазова награда. Заслужено признание, макар и позакъсняло. Тогава в програмата на юбилейните тържества беше включена и премиерата на нейната нова книга „Патриархът“. Това юбилейно издание беше представено от Йордан Каменов – директор по това време на Националния литературен музей в столицата. Порази ме литературната и общокултурната ерудиция на авторката, удивителната й скромност и покоряващото удоволствие да общува с публиката и хората навън. Внимателно и изчерпателно, с уважение, без каквото и да е себеизтъкване, тя отговаряше на въпросите на многобройните си събеседници. Изчаках да се поотдръпне и стихне голямото стълпотворение около нея и се осмелих да я заговоря. Веднага усетих топла и покоряваща учтивост. Възползвах се от случая и споделих идеята си за интервю с нея. Тя благодари за проявения интерес, прие на драго сърце идеята и ме покани да й гостувам след двадесетина дни у дома й в София.

И в един горещ юлски ден на 2000 година се озовах в нейния гостоприемен дом на ул. „Оборище“ 92

На входа привлякоха погледа ми две паметни плочи на покойните й родители – на академик Георги Цанев и поетесата Бленика. Усетих, че се докосвам до къща, която е съхранила в скъпоценната си тишина едни от най-интересните спомени и неотекнали страници от най-новата ни духовна история. Силно ме впечатли домашната обстановка. Напомняше малък литературен музей. И потънахме в разговор. И само с какъв възрожденски пиетет проф. Цанева говореше за дългогодишните си съприкосновения с необятния и съблазнителен свят на големия Вазов. Изборът й да ориентира още в зората на творческата си младост своите търсения към първородния син на баба Съба от Сопот дължи на баща си. Той й препоръчва да насочи изследователската си дейност към автора на „Под игото“. И за най-целесъобразно й предлага да се заеме с все още непроучения, но важен за културно-историческото ни наследство период от престоя му в Пловдив след Освобождението. Сетне тя сама ще почувства, че е тръгнала по един твърде благодатен път, който ще й позволи да попълни немалко бели петна в отечествената ни литературна история.

В онзи юлски ден успях да направя и първото си интервю с нея, което вестник „Знаме“ в Пазарджик онаслови

„Вазов е море, което не мога да преплувам цял живот“

И наистина проф. Милена Цанева, първа в родното ни литературознание преоткри и преосмисли много важни, недостатъчно забелязвани и анализирани от родната ни литературно-критическа мисъл моменти, както в лириката, така и в белетристиката му, оценявайки високите достойнства на тяхното национално звучене.

Така се сложи началото на едни близки, много човешки и творчески отношения с нея и прекрасния й съпруг Иван Пенев, който също бе сроден с белия лист. Двамата са идвали на мои премиери в Столичната библиотека, посещаваха и Пазарджик за участие в творчески срещи с местната културна общественост. И днес, изкачила вече билото на 90-годишната си възраст, проф. Милена Цанева не напуска творческите коловози на скъпата й българска литература.

А в началото младата Милена Цанева е заредена в същия този свой бащин дом с възрожденски устрем и трудолюбие. Завършва блестящо 6-та столична девическа гимназия през 1949 година, а четири години по-късно и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Солидната й подготовка по специалността й отрежда място в една тригодишна аспирантура, след което поема пътя на асистент, а не след дълго оглавява и катедрата по българска литература в авторитетната ни Алма матер.

В продължение на 20 години преподава и ръководи с много любов обучението в тази катедра,

за да остави незаличими спомени в паметта на стотици свои студенти, които и днес говорят с възхита и преклонение за някогашната си незаменима преподавателка. Впечатлени са от неизчерпаемите й обич, внимание и ерудиция.

Милена Цанева обаче не е човек, който може да се побере само в ограничените рамки на преподавателската дейност. Още в младите си години на професионално съзряване се заема със задълбочена изследователска работа. Твърде млада, от 1954 г., започва да сътрудничи на специализирания печат с литературно-исторически и литературно-критически статии и рецензии. Неукротимото й творческо мислене ще я доведе през 1961-а до първата й по-сериозна творческа рожба – литературно-критическия й очерк за Светослав Минков – произведение, с което защитава успешно и кандидатска дисертация.

Тази първа безспорна сполука има, разбира се, и своите дълбоки корени, в годините на ранното й увлечение в областта на историческата и художествената ни литература. Още в крехката си младост ученолюбивата дъщеря на Георги Цанев

се престрашава, застава пред белия лист и пише първите си статии, посветени на Васил Друмев и Захари Стоянов,

които скоро оживяват по страниците на в. „Народна младеж“. Когато говорим обаче за литературните й увлечения, не бива да ги свързваме само с атмосферата в семейството, където често гостуват Никола Фурнаджиев, Христо Радевски, Ангел Каралийчев и други някогашни наши литературни знаменитости. Още в началото доста насърчаваща е например подкрепата на Драгомир Асенов, който публикува нейни статии в сп. „Родна реч“. Да не забравяме и ролята на Ефрем Каранфилов, някогашен главен редактор на сп. „Пламък“, той я кани настойчиво да сътрудничи и помества нейни статии за Вазовите „Немили-недраги“. А през 1955 година по повод 105-та годишнината от рождението на Вазов и в колоните на в. „Народна младеж“ се появява с една твърде емоционална статия за него, озаглавена „И с таз земя се радвах и болях“.

Милена Цанева и съпругът й Иван Пенев

„Аз много обичах Вазов – споделя тя –

и просто любовта ми към него ме караше да се занимавам с неговия живот и творчество

Затова приемах с удоволствие всяка поръчка, свързана с него. Затова и често ме търсеха.” Неслучайно следващото заглавие, което се появява през 1965 г., е сборник от литературно-критически статии и се казва „Из поетичния свят на Иван Вазов”. Година по-късно, следвайки бащиния съвет, тя се представя пред читателската ни общественост с поредното приносно томче – „Иван Вазов в Пловдив – 1880-1886“. В тази насока особено плодоносни за нея се оказват 20-те години научно-изследователска дейност в Института по литература при БАН. Така се раждат книгата й „Иван Вазов“ /1973/, претърпяла няколко преиздавания, подобрени и допълнени с нови данни за поета, „Роман Ивана Вазова „Под игом“ /Москва, 1975/, „По страниците на „Под игото“/1976/, „В търсене на героя. Иван Вазов на прелома между две епохи“/1979/, „Иван Вазов. Поетически път“/1992/ и други приносни творби. Без да се откъсва от примамливата атмосфера на Вазовото творчество, с което се е сродила вече безвъзвратно, Милена Цанева се старае да не изпуска и случващото се в текущия литературен бързей. И впечатленията си от старателните си аналитични наблюдения споделя в немалко свои произведения – „Профили и етюди“/1968/, „Писатели и творби. Избрани произведения“/1980/, „поет и общество“/1985/, „Автори, творци, проблеми“/1990/ и др.

Мислите й обаче не могат да се освободят от магнетизма на Вазов.

И неведнъж слага акцента върху достойнствата на негови недооценявани творби,

някои от които са захвърлени едва ли не пренебрежително в прашасалите архиви на литературната ни история. Така ни връща към незаслужено анатемосаната му от литературната критика „Нова земя“. И открива, че за този роман е писал още през 30-те години на миналия век академик Петър Динеков. Интересна статия е публикувал навремето за романа и академик Михаил Арнаудов. И двамата ни учени оценяват по достойнство романа, даже Арнаудов му дава много висока оценка. Авторката и днес не може да се съгласи с позицията, както на неговите отрицатели, така и на неговите хвалители, но полага усилия, за да може „Нова земя“ да заеме своето подобаващо място в творческото развитие на Вазов и в родната ни литературна съкровищница. В това ни убеждават и нейните статии и предговори към новите издания на романа. За съжаление, намират се все още хора – наши съвременници, които

подхождат доста спекулативно в угода на определена политическа конюнктура

Милена Цанева обаче споделя безрезервно разбирането на проф. Иван Шишманов, който още през 1920 година говори за Вазова епоха в генезиса на отечествената ни литература. „Макар че, заявява тя, през 80-те години на 19 век твори и писател като Захари Стоянов, но той пише повече мемоарно-биографична литература. А Вазов както признава и неговият критикар д-р Кръстев, „създава национална литература в миниатюр: той опитва перото си във всички литературни жанрове и в такъв смисъл й се струва, че първото десетилетие след Освобождението е наистина Вазово, а двете следосвобожденски десетилетия до голяма степен са Вазова епоха – преход между възрожденската и модерна литература, чието начало слага кръгът „Мисъл“ на д-р Кръстев.

Продрум ДИМОВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233
Всички