Две розоварни ще заработят в родопския град, но браншът отива към гибел
БРАЦИГОВО. Розоберът в землището на града е в разгара си. От година на година жителите му вдъхват живот на традиционните гюлови градини, опасали селището и през турско. „Толкова гиздосия и при падишаха не съм видял!”, възкликнал стъписан Хасан Паша, обсадил с войските си селото на 5 май 1876 г.
Всяка година розовите насаждения в Брацигово се увеличават. Има шанс китното градче да върне славата си на производител на розово масло, каквото вече е на път да се случи. В миналото почти във всяка къща е имало домашен казан за извличане на най-ароматната течност. Имало е възрастни хора,
скътали на дъното на раклите с чеиза малко стъкълце,
запазило неповторимия аромат.
Колко ще са стопаните и декарите с гюл, ще стане ясно по-късно. Регистрацията на розопроизводителите приключи на 30 април. В общината очакват информация за броя им. Тази пролет брането започна на 10 май за 32-а поредна година.
В слънчевия празничен 24 май екип на „Знаме” се докосна до уханието на гюловата градина на Илиян Банев, ширнала се в местността Спукани поляни в края града. Елегантна арка с надпис: „BANEV ROSE OIL GARDEN” привлича вниманието ни. Портите на входа под нея са широко отворени за розоберачите и за всички, които обичат
красивата гледка, разцъфнала в розово
По пътя към центъра на масива достигаме младо семейство с малко дете, пристигнало специално от София да се докосне на живо до богатството на градината, за която научили от интернет.
С „Добре дошли!” посрещна екипа ни домакинът Илиян Банев и ни пожела да усетим очарованието на всичко, което се случва в ранната утрин сега. Разговорът ни тръгна до малка баричка с изградено върху нея
мостче по римски тертип
лично от собственика на градината. Наоколо, докато ти очи видят, се простират дълги прави редове, а храстите по тях – отрупани с цвят.
- Кога започнахте ароматния бизнес?
- Преди 20 години, първо с 5 декара, после още 7, а от 6 години декарите набъбнаха на 50. Десета година грижата за розовата градина е изцяло моя, баща ми захвана свой бизнес. Иначе сред розите съм от засаждането на първото коренче. Познавам тънкостите на отглеждането и събирането на цвета.
- Благоприятна ли е годината за розите?
- Тази пролет розоберът започна на 15 май, 5 дни по-късно от други берачи, заради по-хладното изложение на масива. Имало е случай да откъснем първия цвят още на 12 май. Различно е. Годината е добра, климатично благоприятна е за развитието на растенията - да пуснат много пъпки и да ги запазят. Дъждовете и слънцето помогнаха цветът да стане по-едър и плътен, наситен с аромат. От преваляванията напоследък килограмите натежават.
- Каква е изкупната цена?
- От началото на кампанията килограм розов цвят се харчи за 1.50 лева и търговецът не е променял цената. Убийствена и обидна за вложения тежък труд и многото разходи през цялата година. Равносметката показва, че след разплащането с берачите, които получават по 70 стотинки за килограм цвят и с данъчните, за мене остават 50 жълти стотинки. С тях се надявам да си върна поне парите, похарчени за рязане, пръскане, торене и други мелиоративни работи в градината. Засега за нищо повече отгоре не можем да мислим, ако изкупната цена не се повиши.
- Имате ли проблеми с изкупуването на ароматната стока?
- Слава Богу, нямам. От доста години работя с една и съща фирма и розоварна. Добрите ни отношения с нейните собственици са взаимни. Залагаме на точност, коректност, качество и доверие. Продукцията отговаря на изискванията на купувача – розите да са откъснати рано сутрин, запазвайки свежестта и аромата си.
- Как се справяте с работната ръка?
- Трудно. Вместо уговорката за 50 човека, сами виждате, че в градината берачите са едва десетима. Мога да увелича възнаграждението им с още 10 стотинки, но съм солидарен с колеги от бранша да не ги надцаквам. Броят на работниците всеки ден е различен. Важното е да не се допуска до розоварната цвят, събран предния ден. В брането на розите разчитам на майка ми и на сестра ми, на близки и приятели. Засега се справяме успешно. Ако времето е с нас, розоберът ще продължи поне още 15 дни. Надяваме се да успеем да откъснем и последните цветчета.
- Каква реколта очаквате?
- Тази година килограмите ще са с 500 по-малко от досегашните, защото храстите са подмладени миналата есен. Преди сме достигали до 1000-1300 килограма розов цвят. За добрите постижения в розопроизводството сме отличавани с награди от Националната асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика. Колеги от Карлово и Казанлък оспорваха реколтата ни, но тя бе факт и те накрая се убедиха в това.
- Как върви бизнесът с маслодайната роза?
- Ако се движи със сегашните темпове, отива към гибел. Не съм убеден, че с тази ниска изкупна цена следващата година ще водим подобен разговор. След кампанията ще помисля дали да продължа нататък. Резултатът ще покаже дали целогодишният ми труд е възнаграден, или е отишъл на халос. Няма логика да наливам пари в нещо, което бавно си отива. Много от градините вече са изоставени, тъжно е да виждаш как листата на розите капят на земята. Единствената надежда засега е цикличността на бизнеса – спад и възход на розопроизводството през определени години. Както се случи преди 2 години, когато цената за килограм розов цвят стигна рекордните 6 лева, а в Розово плащаха по 7 лева за килограм. Високото заплащане породи бум сред хората да засаждат рози, а сега няма кой да им изкупи реколтата.
- Какъв сорт рози растат в градината?
- Най-ароматните „Дамасцена”. В града има засадени ниви от сортовете „Радуга” и „Сентафоля”, които розоварните не приемат и подлежат на изкореняване. Специалисти смятат, че най-качественото розово масло е брациговското, защото нивите с рози са в котловина, която ги прави по-ароматни. Това може да се потвърди в новата розоварна, която ще заработи в града догодина.
- Разкажете малко повече за нея.
- Тя ще се помещава в сградата срещу минералния извор, първоначално предназначена за бутилиране на вода. Собственик е старозагорска фирма, която мести бизнеса си тук. Надяваме се на по-строг контрол, на по-високи изкупни цени и по-малки разходи за транспорт. След време ще заработи и втора розоварна в бившата сграда на хлебозавода.
- Какво очаквате от Закона за маслодайната роза?
- Засега няма яснота за прилагането му. Регистрацията на розопроизводителите приключи, ясни са имотите с насажденията. Доброто от документа е, че всички в бранша сме равнопоставени по права и задължения. Изискванията на закона са земеделските стопани да отглеждат насаждения само от сертифициран посадъчен материал. В него са регламентирани и взаимоотношенията между производител и преработвател с договор. Ще почакаме, ще видим, както народът го е казал.
- Какво предстои в гюловата градина след края на кампанията?
- Окосяване на тревата, обработка на почвата, пръскане. С подкастрянето ще се регулира височината на храстите, за да са удобни за бране. Резитба няма да има, защото след прибирането на миналогодишната реколта храстите са орязани наравно със земята. Това, което сега се вижда, са нови филизи, а насажденията са по-малки. Следващата пролет, ако е живот и здраве, розовата градина ще е по-богата откъм храсти и цвят. Въпреки трудностите в розопроизводството, оставаме с надеждата, че по-доброто предстои...
Пенка МИХАЙЛОВА
