Спорт

Олимпийският шампион Борислав Гидиков: Благодаря за признанието!

  23.05.2020 06:43             
Олимпийският шампион Борислав Гидиков: Благодаря за признанието!

Постоянно се връщам към Сеул’88, но спортът се промени хиляди пъти оттогава

ПАЗАРДЖИК. Борислав Гидиков официално бе обявен за почетен гражданин на Пазарджик по време на тържествената сесия. Разговаряме със спортната ни легенда часове преди това, а той, както винаги, е непринуден. Роден е на 3 ноември 1965 г. в с. Мало Конаре. Учи в Средно спортно училище „Георги Бенковски“ в Пазарджик. Участва в младежкия национален отбор (1982). Състезателната му кариера е от 1979 година до 1990 година. До 1983 година е състезател на нашия „Хебър”, а до 1990 - на столичния „Славия”. Първото му голямо състезание е турнирът „Дружба“ през 1983 година, където заема четвърто място в категория до 67,5 кг. Гидиков става световен шампион за юноши през 1984 година в Линяно Сабиадоро, Италия. На следващата година се окичва със сребро на шампионата на планетата за юноши в Единбург, Шотландия. Старшията Иван Абаджиев го привлича в мъжкия национален отбор през 1985-а. Методиката на Папата на щангите и упоритостта на Гидиков дават бързи резултати. Той става световен вицешампион (1986) и шампион от Острава (1987). На европейски първенства е втори (1986) и трети (1987). Класира се трети във финала на Световната купа през 1987 година в Сеул. Тогава е поредният голям успех на българските щанги, защото там призовата тройка е само от наши щангисти. Носител на трофея е Михаил Петров, втори е Александър Върбанов, а трети - Борислав Гидиков. Освен това малоконарецът печели златни медали на четири турнира за Световната купа - Варна 1985, Добрич 1986, Пазарджик 1987 и Пловдив 1988.

Върхът в кариерата му обаче съвпадна с тежкия удар на българските щанги

На летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория до 75 кг Гидиков печели златото като прави 6 сполучливи опита и побеждава Инго Щайнхофел от ГДР и приятеля си от Нови пазар Александър Върбанов, които остават съовтетно втори и трети. По-късно се отказва от спорта поради скъсано сухожилие. От 2012-а е генерален секретар на Българска федерация по вдигане на тежести.

Питаме го това признание закъсняло ли е и очаквал ли е да се случи по-рано. „Няма такова нещо”, изстрелва бързо Борислав Гидиков. „Да, наистина времето си върви, но нещо, ако трябва да се случи, се случва. А в случая ми се обади Жоро Георгиев и ме покани на 20 май да дойда в Пазарджик, даже не разбрах точно къде в първия момент. Не знам и кой ме е предложил и как е станало, но съм благодарен за признанието… Да, като получих поканата, се върнах пак 32 години назад във времето на олимпийската титла, но да си призная, аз често го правя. Сега с тези модерни техники вече е нормално постоянно да се връщаме, където искаме. По-рано това не беше възможно, но днес с чичко Гугъл и аз често се гледам като млад, ако не всеки ден, то през ден.

Като гледам разликата,

нещата се промениха хиляди пъти от 1988 година до сега

Спортът си е спорт, но ако сега се е комерсиализирал много повече, самите спортисти тогава също имаха друга дисциплина и закалка. Може би казармата ни правеше по-дисциплинирани и отговорни. Не ме разбирайте погрешно, и сега момчетата са много сериозни, спазват режими, упорити са на тренировките, но сега е много по-трудно, когато извън залите примерите са други. Но по наше време беше друг строят и много неща бяха по-различни”, коментира Борислав Гидиков. Той е

повече от оптимист, че ще запълним максималните две мъжки квоти за Токио

„Няма начин! Ние на 99 процента си свършихме работата. Имаме само едно европейско първенство в Москва, което го отложиха за ноември, така че живот и здраве, трябва да ги запълним. Квотите са две, но имаме пет момчета, които се борят за тях, конкуренцията е доста силна, което е много хубаво. Преди да дойде извънредната ситуация заради коронавируса резултатите и на петимата бяха много добри. Те са в различни категории, но бяха в много висока спортна форма. От 13 май започнахме да се готвим в „Спорт палас” във Варна и малко по малко, бавно-бавно, нещата започват да се получават. Да, всичко доста се обърка, и самата подготовка, и състезателният цикъл, спряха за известно време. При нас това прекъсване се отразява изключително, защото

през ръцете на един щангист минават тонове тежести на ден

Макар че това важи и за останалите спортове. Каквото е за нас, такова е и за останалите. Но очакваме ноември и съм сигурен, че ще се радваме тогава.

Говорим и за допинг скандалите, които ни преследваха в онези славни години.

„Сега е по-страшно. Много по-страшно, поне във вдигането на тежести, казва почетният гражданин на Пазарджик. Не знам как е в другите спортове, но при нас идват, когато им скимне, нарочно обявявам часове от 7 до 8 сутринта, а те идват на обяд. Ако те няма у дома, пишат, че отсъстваш по необясними причини, пишеш обяснения. Идват румънците, после сърбите, на другия ден – унгарците. Всяка седмица даваш урина, че и кръв. Сега е ужасно. И то не, защото допинг ченгетата са нарочили България, не, просто такива са правилата, а на проверяващите им делегираха големи права!

Последния път се карах с един, защото искаше да взима кръв в коридора!

Ама това е несериозно. Но пък радващо е, че продължаваме да доказваме, че сме чисти. За последно допинг проблеми имахме преди 4 години, но допинг-ченгетата установиха, че ние не сме виновни, а производителят. Е, доказахме го, те пак ни глобиха, но това е…”

Ако искате обяснение за случилото се в Сеул от Гидиков, няма да ви го даде. Поне официално. Кой ни накисна, питаме го. „Ами не знам, много приказки се изприказваха, но истината може и никога да не излезе наяве. Бог да го прости, другарят Абаджиев също имаше своята истина, но какво точно е станало, Божа работа… Факт е, че след мен спряха отбора и на другите момчета язък им за труда, който са полагали в продължение на 4 години. Според мен това не беше правилно, но какво можеш да направиш в онова време. Казват другарите от ЦК на БКП и изпълняваш.”

Началото на големия път помни все едно е било вчера.

„Беше в началото на 85-а година, януари или февруари. Предишната бях станал световен шампион за юноши в Италия. И другарят Абаджиев ме извика при мъжете. Тогава имаше турнир и Световна купа, вдигах и ме хареса, така останах там.

За мен феноменът „Иван Абаджиев” се криеше в голямата дисциплина

и в многото тренировки. Тогава такъв беше строят, но сега ако натиснем днешните момчета така, както тренирахме ние, едва ли ще устискат. Някога ние тренирахме от 8 сутринта до 10 вечерта. Обядвахме от 12,30 и имахме почивка до 16 часа, но после продължавахме до 10 вечерта. Но повечето бяхме или в казармата, или бяхме карали казармата, и нямаше нито „хър”, нито „мър”. Стискаш зъби, стараеш се и изпълняваш, а за други неща въобще не се сещаш и да помислиш.”

Като възпитаник на Спортното училище Гидиков няма как да не се радва, че сега се предвижда завръщането на профил „Вдигане на тежести”.

„Това е похвално. Чудесно е, че спортното училище се възроди. Преди 2-3 месеца с Георги Гърдев обсъдихме това и

той ще възроди клуб „Хебър”, с който постигна успехи в Пазарджик

след дългогодишно прекратяване на щангите в града (треньорът Гърдев продължи щафетата, прекъсната преди 20 години със спирането на дейност на СК „Юнак” с треньор Живко Чакъров, б.р.). Говорихме и продължаваме да работим в тази насока след извънредното положение. Аз и федерацията ще съдействаме, наясно съм, че трябва да минат поне 2-3 години, докато новите състезатели започнат да завоюват медали за клуба. Но всичко ще се прави стъпка по стъпка. С Гърдев обсъждаме сериозно темата и съвсем скоро в клуба ще започне отново да се работи. Държим връзка с него, още повече, аз бях наблизо. В последните два месеца си бях в Мало Конаре, защото в София нямаше да издържа в апартамента. А на село в двора има какво да прави човек и времето не тече толкова бавно.”

И да няма пандемия, Гидиков често си е в родното село. Прави го при всяка една възможност.

„По празниците се прибирам, а когато след европейско или световно има по десетина дена почивки, аз съм си на село.

Тук ми е хвърлен пъпът и съм си у дома

Купих си куче от Казахстан, след световното през 2014-а. Качих го на самолета в клетка и си го докарах. Казва се Аким и е алабай. „Аким” на казахстански означава „голяма глава”. С него си играя, разхождаме се до реката или бягаме и с домашния си любимец поддържам форма. Като ме няма, моя първа братовчедка се грижи за кучето. Оградил съм му към 4 декара и той си е чорбаджия. Човек може да научи много неща като спре на едно място. Макар че аз вече съм си доста порасъл и каквото съм си изградил като навици и мислене, съм го изградил. Ами на 55 години съм.”

Дочо ЧАНЕВ

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233
Всички