Други

Сестрите Доспевски – магия, загадка и родов дух

  22.05.2020 07:33             
Сестрите Доспевски – магия, загадка и родов дух

Каква е връзката на едни от първите интелектуалки у нас с Петър Дънов?

Какви са връзките на родовият дух Доспевски в историята на Бялото братство? Защо внучките на големия възрожденски художник сякаш не остаряват въпреки времето, макар белите им дантелени рокли да са малко поовехтели и демоде във времето на развиващия се социализъм? Помнят ли в Равногор бродещите самодиви с бели премени и как с цигулка могат да се укротяват вълци? Защо Кемал Ататюрк е запленен от Дарлинг Доспевска и я кани да дойде с него във възраждаща се Турция? Тези отговори могат да се очертаят пред нас, ако вземем големия ключ от къщата на Доспевски, поднесен ни Зорница Баракова. „Родовият дух Доспевски в историята на Бялото братство”. Така се казва първата нейна книга.          

Биографичното изследване за сестрите Доспевски, Мария (1889-1972) и Дарлинг (Йорданка) (1893-1959), внучки на видния светски портретист Станислав Доспевски е първи опит да се събере на едно място документален, архивен, снимков материал, спомени на съвременници за живота на двете сестри.

„Горещ южен Пазарджик. Възрожденският квартал Вароша. Големият ключ на Станислав Доспевски превърта в Ключалката на времето, за да отвори този път широко дървената порта към  за вътрешния двор на представителната еднокатна къща "султан япасъ" - цариградски стил, с издадени еркери и безброй прозорци над тях, съградена през далечната от нас 1864 г. Оглеждащ се във влачещите се лениви води на канал Паша арк, този дом среща хора, съдби, събития, вести, които се смесват в онова чудно сладостно ухание, облъхващо те веднага, щом прекрачиш в живописния му двор. Мариола Доспевска, съпруга на художника-портретист и видна общественичка, подрежда прелестния двор с бухнали чемшири, лозници и смокини... Всеки, успял да влезе или зърне, дори с крайчеца на окото си тази приказна градина, носи като скъп спомен - дар благословение мига на докосване с Родовия дух Доспевски…”, Зорница ни понася назад във времето към старинната къща – „фамилен дух, родова и народностна памет, в която историите на

уникалните личности и творци, живели и гостували тук в различните епохи, се сбират в едно чудно-магическо пространство

Васил Левски, Георги Бенковски, Ангел Кънчев, Петър Бонев, лейди Странгфорд, Юджийн Скайлер, Макгахан, Дора Габе, Елисавета Багряна, Цанко Лавренов, Светлин Русев, Димитър Талев, професор Петър Динеков, професор Петър Корнилов, Борислав Георгиев, Петър Димков - Лечителя, Дядо Влайчо са гостували в този почетен български дом-светиня, оставят своята енергия в него; тя напоява мистичната атмосфера на салона-хайет със стенописите и стаите с дърворезби и изписани тавани, въвлича те в едно красиво пътуване на душата с реминисценциите на времето и ставаш неволно симпатизант, близък съратник, съидейник, скъп и верен приятел на Станислав и Мариола, на Борис, Мария и Дарлинг - на Родовия дух Доспевски. Сега и завинаги.”

Зорница Баракова е историк и правист, в момента е секретар на НЧ „Пробуда“ в Пазарджик и ръководител на Творчески детски клуб „Дъга“ с кръжоци по рисуване и художествено слово за деца от ромската етническа общност. Има публикации в областта на духовното и езотеричното в националната преса.

„Обществеността, родният ми Пазарджик, българското културно пространство

дължат реабилитация на Марика и Дарлинг Доспевски - едни от първите жени с академично образование в България

от началото на от XX век, завършили в чужбина, творчески натури, духовно извисени личности, известни с благотворителните си дейности, с безплатните уроци на деца по рисуване и музика, вегетарианки, носителки на нов мироглед, обичащи животните, Мария е била художник, завършила Мюнхенската академия по изкуства през 1911 г., за което е запазен уникален документ диплом. Дарлинг е цигулар, учила при известния музикален педагог проф. Отокар Шевчик в Пражката академия”, представя авторката героините си.  И пояснява, че за първи път чула за тях от семейството на Трендафила Балдевска и Ангел Керемедчиев, които в духовните си убеждения изповядвали идеите на Петър Дънов. Те пазели спомен как сестрите и баща им Борис принадлежат по идейни убеждения към учението на Дънов.

И наистина така се оказало

„На Мария й харесвало да я наричат Марика. Тя е една от първите български жени-художнички от началото на XX век и една от първите учителки по изобразително изкуство. Владеела е няколко езика. Учи безплатно децата на рисуване, обучавала ги е да избират чиста храна по идеята на вегетарианството. В един момент спира да се рисува с красивите шапки и капели, сваля ги и разпуска свободно косите си и започва да се нарича Марика – самарянката.

Дарлинг пък концертира из цяла Европа и Америка без да взема пари. Тя е била изключително артистична, с капели и букли – до края на живота си продължава да се облича по този начин. Живее и в Америка. Когато през 1935 г. се завръща в Европа окончателно, на парахода „Мажестик”, с който минава през океана, пристига новина за стачкуващи работници в Детройт. Виртуозната цигуларка отново изнася благотворителен концерт, като събраните средства са специално за семействата на стачкуващите. Трендафила Балдевска си спомняше как

при завръщането в Америка на един кораб били с Кемал Ататюрк

 

Турският държавник, възхитен от външността и уменията й на цигулар, я кани да отиде в двореца му като придворен музикант, но тя отказва категорично. Връща се в родината и веднага се установява в селището „Изгрева“. Там е записана лично от Учителя в списъка на сестрите от Младежкия окултен клас”, пояснява Зорница Баракова. И цитира спомените на Трендафила:

„Бяхме на гости на сестрите Доспевски. Спомням си как Дарлинг ни направи една демонстрация. Времето беше облачно и мрачно. Тя взе цигулката и каза: „Сега времето ще се оправи.” И когато засвири, облаците се разсеяха, стана светло, слънцето заблестя. Чудо! Разказа ни и как горе на Рилските езера  правила палатката си, отдалечена от общия лагер,

сама, на по-високо, и винаги са я  посещавали … вълци!

Но тя с трелите от цигулката си е  успявала да ги респектира и спира на разстояние от себе си.”

„След смъртта на Марика през 1972 г. вече няма кой да пази документите и скъпоценните книги. В същата година е извършено чудовищно аутодафе пред къщата, превърната в музей още след 1944-а. Спомен за изгарянето на книгите пред дома пазят очевидци, живи и днес, с които направих интервюта. Много трудно беше да се докаже с факти и документи връзката, че сестрите Доспевски са били последователи и съмишленици на философията на Петър Дънов. Съзнателно всичко е унищожавано в годините на преследване и репресии. Лятото на 2018 г. беше щастливо за мен като изследовател историк.

Открих запазени в Пазарджик 35 единични беседи на Учителя Петър Дънов

– първи издания, и  няколко списания, редактирани от негови ученици. На гърба на беседите с ръкопис е запазен адресът на абоната – ул. „Мария Луиза“ № 38, Марика Доспевска. Чрез съдействието на директора на Държавен архив-Пазарджик - Ненка Иванова, успях да намеря масив с документи на българския интелектуалец Борислав Георгиев (1928–2003), завършил Сорбоната, автор, преводач от гръцки, и в този фонд от над 2000 единици в Централен държавен архив – София,

около 90 писма от него към Мария и Дарлинг Доспевски и от сестрите към Борислав Георгиев

Самият той е също слабо познат като принадлежащ на българския културен елит, заради емигрантството му във Франция и идейните му духовни убеждения”, разказва Зорница Баракова. В книгата й място е намерила и част от кореспонденцията. „Когато през 2011 г. започнах сериозната си издирвателска дейност за сестрите Доспевски, реших, че картините на Мария са били изнесени от родната им къща, както се е случило с много от скъпите мебели, килими, вещи на семейството, доставени от Виена и Париж, луксозни за новото гражданство, цигулката Страдивариус на Дарлинг, ценни книги и документи от семейния архив. Вероятно през 2012 г. в мазето на къщата са открити над 50 живописни произведения, скици и академични рисунки на Мария Доспевска. В масива има дори запазени скици и от Мюнхенския й студентски период. Картините са реставрирани и са включени във фонда на ХГ „Станислав Доспевски“ в Пазарджик.

Къщата на канала на рода Доспевски съхранява тайни вече няколко века

Там се преплитат чудно-омайни срещи на онези съзаклятници на Българския април 1876 със Станислав, който е отровен в турски затвор, казва Баракова. Там витае музиката на цигулката на нежния ангел Дарлинг, чува се и нейния глас на славей. Там е и строгата Мария, вглъбена навътре, за да проникне, опознавайки себе си, във всички тайни на битието. Къщата е напоена със страсти, страдания, болка от самоубийство на трета сестра Христина, обесила се в пристройката през май 1944 г., отхвърлена в брака си; от убийство на ратая на фамилията, намерен в кладенеца на двора, една криминално-съдебна история, полепнала с кал по дуварите на времето; от преследване и обругаване от властимащите след промените след 1944 г., на тъга от забрава и отричане. Когато ходех в къщата за ползване на архива и разговаряхме с колегата историк уредник на музея Наталия Точева, на която поднасям сърдечни благодарности за всичко,

винаги витаеше една хладина, един студ, от който те побиват тръпки

дори лятно време - от неспокойните души на Мария, Дарлинг и Борис, заминали си от този свят отритнати, отречени, притискани, оскърбявани, вкарани в категорията "опасни личности" заради своите духовни убеждения и различен начин на живот, свързан с Божественото, Природата, изкуството, вегетарианството. Снимките на очарователната шармантна Дарлинг с професора й по цигулка Отокар Шевчик от Пражката консерватория увеличих и стояха вкъщи, срещу мен, докато пишех в тежко за мен лято  на 2018, възстановявайки се от голяма операция.

Като разговор течеше между мен и тях – двете сестрички моето писане:

за факти, които не биваше да се споменават, защото са много лични и интимни, чувствах с тялото си леден поглед от снимката и студена вълна преминаваше през мен – достатъчен знак, че не бива да пиша за това. Колко сълзи изтекоха от мен, колко сълзи изрониха и  приятелите, на които разказвах всяка новооткрита чудна история, колко сълзи на съпреживяване от слушателите при презентирането на доклада ми на Национална конференция' Варна 2018… Сълзи на пречистване на душите на Мария и Дарлинг през мене, през приятелите ми, през всеки, докоснал се до живота на тези светли личности, отдали се на служене на Бога... Докато всички утихнем смирено - и ние земните жители и те, душите от невидимия свят”.

Биографичното изследване на Баракова е отличено с първо място и златен медал на Третия национален конкурс "Млад краевед - родоизследовател" - Стара Загора, 2019 г.

Представянето на книгата „Родовият Дух  Доспевски в историята на Бялото Братство“ е утре от 17,30 часа пред галерия „Георги Машев”, организирано от НЧ „Пробуда”. Разбира се, ще има и музикална част - дуо цигулка и виола - Мирослава Димитрова и Бояна Андреева, и мецосопран - Анита Дафинска.

Тодор ГРОЗДЕВ

 

Снимките и картините са собственост на Художествена галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик

 


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ ГАРАЖ ПОД НАЕМ, 0896 454 726.

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233

ДАВАМ СТАЯ ПОД НАЕМ ЗА ЖЕНИ, 0897 857 233
Всички