Други

Полицай Метанова бори престъпността през маска зад океана

  25.05.2020 07:30             
Полицай Метанова бори престъпността през маска зад океана

Землячката ни вярва в мисията на униформените, а хокейните фенове вярват в нея

БЕЙСАЙД-МИЛУОКИ. Сънародничката ни Вероника Метанова е щатски полицай отвъд океана, а за нея коронавирус е изпитание, което трябва да тества нейната психическа и физическа устойчивост. Въпреки това усмивката не слиза от лицето й.  Това забелязаха и от сформираната Българо-американска полицейска асоциация (БАПА), които публикуваха снимка на момичето навръх Трети март, как изпълнява задълженията си като щатски полицай. We promise you Officer Metanova is still smiling beneath the mask! („Гарантираме ви, че полицай Метанова продължава да се усмихва и зад маската!”) Това написаха колегите й. А полицаите от управлението в Бейсайд (Bayside Police Department) знаят, че това е така. За БАПА ще стане дума след малко, но нека ви представим полицай Вероника Метанова.

Тя е родена в Търговище, баща й е от нашето село Ивайло и тя има много роднини в Пазарджишко. Обича да прекарва свободното си време с приятелите си, семейство си и е тясно свързана със спорта хокей.

„Полис офисър” Метанова е част от българския женски национален отбор по хокей

и представя България на световните първенства всяка година. Разговаряме с нея след поредното дежурство. Явно е пила конски дози кафе, защото въобще не изглежда уморена. Обича работата си и знае, че това е една от най-трудните професии, ако трябва да се изградиш и докажеш като професионалист. И същевременно една от най-крехките, за да се задържиш в нея.

„Живея в Америка от малка. Когато съм била на 4 години с родителите ми сме се преместили от Търговище в София. И почти веднага

майка ми е спечелила зелена карта

Това е било през 2000 година, а на следващата година, вече бях на 6, стъпихме в Америка. Отидохм в Чикаго. В този голям град имахме познати, които ни приеха и ни помогнаха да се установим. И така заживяхме в САЩ. Помня, че ходехме с нашите на свободна пързалка и много ми хареса. Направо се влюбих в пързалянето, обожавах да тичам напред-назад с кънките. И татко ме записа на хокей. Още повече, с него го гледахме по телевизора, а той имаше колеги, които си го играеха всяка събота и неделя”, разказва Вероника. Тя започнала тренировки в един квартален клуб – Renegates. И бързо показала, че има талант за гоненето на шайбата.

„Започнах да се развивам като атлет и ме взеха в тима на „Илинойс”. С този отбор започнахме да ходим по междущатски състезания и се борехме с доста силни отбори. На такива турнири имаше треньори и други съгледвачи от колежански отбори. Така няколко човека ме харесаха и ми отправиха оферти. Аз си избрах Конкордия Юнивърсити – университетът в Уисконсин. Там играх докато следвах и завърших – от 2013-а до 2018-а.

Учих „Криминалистика” през това време.

Не, не, не беше за профайлър - това е теория за работа на полицията Изцяло учиш криминалистиката в САЩ, която е дадена по линия на юристите и на полицаите. Аз основно учех по втората линия, но трябва да се познава и правото. Като завършиш, изкарваш школа, която е половин година, преди да отидеш в полицейско управление.Там те учат как да стреляш, как да се предпазваш в ръкопашни схватки, как да работиш в екип, учат на тънкостите в полицейската професия „на терен”, които никак не са малко. Казва се, аз съм го написала във ФБ. Понеже учих в университета в Уисконсин, си избрах да работя тук. А родителите ми са в щата Илинойс, в един град в близост до Чикаго. Предполагам, че им липсвам, защото съм единствено дете, но пък сме само на час и половина път не особено бързо каране едни от други, тъй че... Обичайно се виждахме веднъж-два пъти в месеца преди да дойде пандемията от коронавирус. Ще почакат още малко и пак ще започна редовно да ходя при тях.

Сега тук обстановката е тревожна

Има много заразени хора, има много починали, но положението от щат до щат е различно. Примерно в Илинойс, при майка ми и баща ми, е доста по-страшно от Уисконсин, където съм аз. Живея в Милуоки, най-големият град в Уисконсин и от оня ден имаме бързи промени. Нашият губернатор на щата взе решение да си стоим вкъщи до 26 май, а Върховният съд междувременно постанови, че гавърнърът неправилно е издал тази заповед за удължаване на срока. Но решението не е влязло в сила и сега сме в един междинен период, в който не се знае какво да правиш. Някои хора си мислят, че щом съдиите са казали, значи могат да ходят по улиците. И сега всеки кмет решава каква заповед да издаде. Така в Милуоки може да се окаже, че можем да излизаме, но ако сме в Медисън, който е наблизо – това е забранено. Да, тук всеки носи маски, спазва дистанция. Получим ли обаждане и трябва да реагираме на сигнал, слагаме маски, очила и ръкавици преди да отидем на адрес, за да дадем пример.”

Вероника е преодоляла много трудности, но

и през ум не й минавало да хвърли значката

Не, това никога не ми е хрумвало. Да, трудно е като си новобранец и понякога да ти е много мъчно, но ако си харесваш работата, няма да я оставиш. Може да си чел колкото си искаш, но добрите полицаи стават такива от практиката. Стават от натрупания опит, а не от книгите. Ако не си на живо, ако не говориш с хора, които те харесват, и с хора, които не те харесват, няма да станеш полицай. А хората, които не те харесват, хем ти го казват, но понякога искат и да се бият с теб. А понякога и да те убият. Но ако ти кажа, че не е имало дни, в които не съм искала да отида на работа, или пък дни, в които ми е писвало от някакви досадни дреболии и „глупости”, които ме чакат, ще излъжа. Понякога съм се питала защо тези хора не се оправят сами с някакво елементарно решение, а се обаждат на нас. Но после съм си казвала, че от мен се очаква да съдействам за решението на даден проблем, колкото и да си мисля, че може да мине без полицейска намеса”, пояснява сънародничката ни. Говорим за рисковете в професията.

Тук нямаме много опасни райони. Където работя аз, е спокойно.

Ние сме в един малък град, Бейсайд, отгоре до Милуоки, на север. Смея да твърдя, че нашето градче е малко по-безопасно. Нашите хора са малко по-богати. Но понеже сме на 10-15 минути от най-големия град и там минава магистрала, има райони  в Милуоки, примерно в южната му и западната му част, които са си страшнички. И редовно жители на тези покрайнини минават по магистралата и понякога правят проблеми. Но ние се намесваме и след като ги срещаме, всичко е наред. Но за щастие, все пак не става дума за някой от големите проблемни райони на Ню Йорк.

Питаш ме дали ми с е случвало

да вадя оръжие и даже да стрелям по престъпници

Не, никога не съм стреляла по човек. И да, вадила съм оръжие, но е било в ситуации, в които е било нужно. То е било задължително и неизбежно, както са ни учили в школата. Примерно, когато спрем шофьор, който е откраднал кола и за това са ни докладвали по радиостанцията, а ние сме включили лампите и сме го приклещили. Но от опит знаем, че тези хора, които са откраднали кола, много често носят някакво оръжие и като видят полицай, съвсем често го използват. Ваденето на оръжие е защита, че няма да бъдем наранени ние или някой друг.

Все пак в Америка го има респектът към полицията

Има го, ако обобщим накратко. Но във всеки град, във всеки ден, винаги ще намериш човек, който не проявява респект и откровено не харесва полицията. Ето, да ти кажа, като бях на работа днес, една жена дойде, и ни заяви: „Много извинявайте, но само исках да ви кажа, че съм ви много благодарна за това, което правите за всички нас, за това, че ни предпазвате!” Но пък преди това имаше и друг, който идва и казва: „Знам защо си тук. Не ви харесвам. Не харесвам и теб, и униформите ви, и не ми пука какво ми казвате.” И аз се опитвам да се усмихвам зад маската и викам, добре, но сега трябва да направим нещо по въпроса. Да вземем някакво решение, че да ти помогнем по някакъв начин.” Но животът е такъв.

Сега патрулираме с PPE

Това е Personal Protection Equipment или защитна екипировка. При нас нямаше поставяне на КПП, само държавата призова хората да не пътуват, да не излизат, но ако все пак решат да го направят, ние нямаме право да ги спрем да пътуват”, обяснява полицай Метанова. Тя членува в споменатата по-горе БАПА. Полицейската асоциация е основана от българи от редиците на силите на реда в САЩ. Сънародниците ни са се обединили с идеята да помогнат с благотворителни инициативи на българската общност в Северна Америка. Идеята се зародила неслучайно, защото в Америка има и други подобни организации от много години - полски, италиански, мексикански…

В момента в БАПА членуват трийсетина полицаи като една трета от тях са жени

Всъщност не става дума само за патрулиращи полицаи, а и за шерифи, детективи, надзорници и следователи. Преди да се организират, сънародниците ни не подозирали колко много от тях са със значки. В разгара на пандемията с коронавирус и правилата за социална дистанция, българските полицаи в САЩ са на първа линия за помощ на гражданите, а в самата организация обменят активно информация и взаимопомощ.

За последно Вероника била в България през декември 2019-а, отбила се и в Пазарджик, разбира се.

„Стоях предимно в София, защото там се проведе световното първенство по хокей на лед за жени, а нали съм в националния отбор. Зарадвах се, когато ме поканиха. Първо през 2017-а ме питаха дали мога да участвам, но понеже тогава бях в полицейската школа, нямаше как да се включа. После поддържахме връзка с треньорите и с президента на федерацията по хокей на лед в България.

Дебютът ми беше световното през януари 2019-а - ходихме в Южна Африка

Там не спечелихме нито един мач. Затова пък през декември в София световното беше в аванс за 2020-а и бяхме много по-добри. Играхме много много добре и спечелихме три мача. И само една точка не ни достигна да спечелим медал. Така че за 11 месеца направихме много добър прогрес. Сега искам всяка година да участвам и ще опитвам да си пускам отпуск, за да идвам  в отбора. За мен е чест и удоволствие да съм с момичетата и заедно да продължаваме нагоре в името на България. Иначе като бях в София, дойдох и в Пазарджик, видях се с роднините, ходихме на кафе, вечерта бяхме на ресторант, говорихме си много.

Преди това отидохме и до къщата на баба ми в Ивайло и беше много хубаво

Сред роднините ми имам братовчед. Казва се Стоян и е от село Величково. Той е също полицай, сержант, в Районното управление на полицията на Пазарджик”, не без гордост обяснява Вероника. Тя си има приятел. Американец е и се казва Кърби.

Накрая я питаме, добре де, за респекта към полицията в САЩ е ясно. Но това за поничките и американските полицаи мит ли е? „Ха-ха-ха, повярвай ми, 50 процента е мит, но 50 процента си е истина. Аз например съм на диета, нали съм атлет, но ако някой иска да донесе понички в нашия полицейски участък, няма да го върнем. Защото има хора, които много ги обичат, пък и сигурно и аз няма да откажа… Обаче за кафето и американските полицаи е 100 процента истина.”

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ДАВАМ ОБЗАВЕДЕН АПАРТАМЕНТ ПОД НАЕМ, 62КВ.М - О887239819

ТЪРСИМ ОХРАНИТЕЛИ, 0879 350 147- ТОТОВ

ТЪРСИМ ОХРАНИТЕЛИ, 0879 350 147- ТОТОВ

ПРОДАВАМ ГАРСОНИЕРА ДО КАУФЛАНД, 0886 168 808

ПРОДАВАМ ГАРСОНИЕРА ДО КАУФЛАНД, 0886 168 808
Всички