Живеем в свят, в който интелектът е от първостепенна важност. В глобалната пандемия на вируси и нови технологии нуждата от интелигентни решения е навсякъде, а приоритет е привличането на качествени хора и хора с опит. Един гражданин на света се е завърнал в родния си Пазарджик и иска и други да последват примера му и да бъдат промяната. Изпълнен с позитивни намерения и свежи идеи, Илиян Кузманов е от новото поколение социални предприемачи, търсачи на качествата и креативноста у хората с едничката цел градът и родината ни да бъдат конкурентноспособни на бързо променящия се свят.
Илиян е въплъщение на самосъздалия се предприемач, тръгнал от дъното без никаква помощ, протекции, богати родители, разчитайки само и единствено на себе си и своите мечти. Той е живял, учил, работил по целият свят – 9 години е бил в Англия, където развива успешен бизнес и създава едно от най-титулованите социални инициативи, буквално от нищото, в Русия живее над 2 години като дете, почти година и половина е в Азия, където броди из целия континент,
достигайки и до Далай Лама,
В Канада завършва история и икономика, има и сертификат „Финанси” - образование, за което сам си плаща. Работи в университета, в социални институции, и дори 6 месеца за управляващата в момента партия на невероятно популярния Трудо по време на кметските избори в Монреал като личен асистент на кандидатката за кмет Мари Жозе Мастермонако (един от директорите в канадската просвета и племенница на другата известна канадска политическа фамилия Трамбле),
минава през Венеция където получава квалификация в най-стария частен клуб в Европа
В България е живял и учил „Право” в Бургас и Пловдив, обиколил и цяла Европа, а по време на пандемията записва „Глобална политика” в Университета на Берлин. Свободно говори четири езика, член на Международната Менса, а в свободното си време е писател, с няколко публикации и няколко неиздадени книги (за последното казва, че е от недостиг на време). На първо място обаче Илиян е социален предприемач, инвестирал печалбата си, която, по думите му, до този момент хич не е малка дори и за английските стандарти, обратно в обществото. „За обществото и в нищо друго”, казва Илиян. По време на кризата започва инициатива да помогне на хора на изкуството в затруднено положение с пакети по 15 кг храна на човек, помага на пенсионирани учители, създава през социалните мрежи инициатива, с която цели да покаже че градът ни е жив и жаден за култура и нещо различно.
Питаме го какви са следващите му стъпки в тази насока след инициативата с творците в затруднение и учителите.
„За различни неща мисля в момента, но моля нека не говорим за тях, не обичам да говоря за плановете си, защото говорейки за тях, ние все едно взимаме нещо от тях. Бих искал да кажа, какво правим в момента в Пазарджик.
Опитваме се да покажем че градът ни е жив, независимо от това което ни сполетя
Чрез социалните платформи, обединяваме всички изкуства, дори и от техните домове, демонстрирайки че ние продължаваме да живеем и сме жадни за култура и нещо различно. Градът и мястото са различни със своята уникалност. Знаете ли, най-лесното, което виждам в момента, е да се критикува някой и от нещо да си недоволен. Но нека да правим, кой колкото може, и да проявяваме критика и към самите нас. Целта ни е много хора да излязат, дори и пред камерата и да прочетат нещо, да покажат своето ателие, да изиграят, или дори да разкажат каква книга са прочели по време на карантината. Кризата и изолацията могат да се използват и за нещо различно, за нещо изпуснато,
дори и да кажем на някого колко много го обичаме или за забравена книга някъде там в праха
Казвам го също и като творец и писател, за който изолацията е норма и съм свикнал да бъда сам. А сега сме в такава уникално нова ситуация, в която ни е нужно нещо ново, нужна ни е промяна в този неизвестен и непредсказуем свят, който никога вече няма да бъде същият. Смятам, че това е уникалното на хората на изкуството, с това си качество правя разликата във светът ни, защото в тъмната нощ на душата е винаги 3 през нощта и ти създаваш от този хаос красиви картини”, казва мъжът. Той не крие, че целта му е
да създаде едно социално предприятие базирано тук, в Пазарджик,
което не само да помага за родния му град, но и да популяризира образа на България навън.
„Смятам, че в момента социално ориентираните продукти набират все по-голяма скорост и потребителите се интересуват не само от съдържанието на това, което купуват, но и доколко обществено-отговорна е компанията, която го произвежда. Само ще ви дам няколко примера от САЩ, където този феномен се заражда. Предвижда се инвестициите в добри каузи да достигнат $2,23 милиарда през 2019 г., ръст с 4,6% спрямо 2018та година. 86% от потребителите смятат, че компаниите трябва да заемат позиция по социални въпроси, а 64% - че това е „изключително важно“ и че е „много вероятно“ да закупят техни продукти заради социалната им ангажираност. Близо две трети от Millennials- и Gen Z-поколенията
изразяват предпочитание към марки, които имат гражданска позиция и стоят зад отговорна кауза
Но не само потребителят осъзнава ролята на социалният бизнес, той е обявен от Европейската комисия и Транспаранси Интернешънъл като основен инструмент за борба с вредните практики в нашето общество, като корупция, злоупотреба с власт, корупция в дистрибуционата мрежа, злоупотреби с финансирания, товарене на бюджет и бюрократизиране на институциите, които трябва да предоставят социални услуги. Това не е модел, в които предприемачът е натрупал капитал и желае да инвестира част от него в обществото. Защото и там злоупотребите, когато се харчат парите на другите са невъобразими. Социалният бизнес търси, хора които живеят за да правят добри неща за обществото ни, но са възпитани в това да знаят стойността на парите и как се изкарват. По-простичко казано,
социалният предприемач е нова хибридна порода, кръстоска между социален работник и бизнесмен, но без началници а с партньори
А в Пазарджик конкретно, бих желал да създам център, който да привлича българи от чужбина, да заживеят отново обратно, чрез директна юридическа и административна помощ, чрез практически съвети и дори защита от първоначалните проблеми, които изникват, а те въобще не са малко. Този център, също ще играе ролята и на притегателен център за малки чужди инвестиции и чужди граждани, които биха искали да намерят ново място за тях, да построят дом и да заживеят в нашият прекрасен регион. И същевременно да представлява живо културно пространство, приютяващо и помагащо на хора на изкуството, борещо се със злободневни каузи и помагащо обществото ни да се промени към добро.
Илиян има социални инициативи и в Лондон
Малко известен факт е, че успява няколко години да създаде и поддържа социална програма за наши сънародници там. Питаме го за подробности.
„Да бъда честен всичко започна от Канада - удоволствието да правиш нещо за хората в нужда. Работех в един център за имигранти в първите ми дни там. Начинът на работа, отношението, всичко което видях, ми се прииска и аз някой ден сам да създам нещо такова. А в Англия вече започнах да се занимавам с бизнес, но с първоначалната идея той да бъде като една кооперация, в която всички да са част от нея. И да, бях създал сам една система за взаимопомощ и съм субсидирал с печалбата си хора с малък доход, над 30 000 паунда, но и не само това, предоставял съм безплатна административна помощ, заплащал съм пътувания и
няколко пъти съм помагал безвъзмездно на хора, които нямат възможност да се върнат обратно в България
- не само със самолетен билет, но и с малки суми за първите им дни на родна земя, за тях и за семействата им. Ако трябва да смятам, инвестицията ми в обществено полезни каузи в Пазарджик, е над 40 000 лева лични пари, а не тези от данъците на всички нас. Това за мен е социално предприемачество, и това да правиш бизнес в полза на обществото си, защото смяташ че така трябва. Има разлика от това да си меценат или филантроп и в един момент от живота си да започнеш да финансираш някои други хора, които да преразпределят парите ти, и това да започнеш да изкарваш пари, за да правиш разлика”, казва предприемачът. В думите му има и чиста народопсихология.
„Знаете ли, по образование съм и историк и винаги ми е бил интересен социалният аспект на институционното развитие. Как са се зародили социалните институции и програми на различни места, защо и т.н. Аз смятам че у нас, това ни е основният проблем чисто културно, с който се сблъскваме.
Пропуснали сме цели еволюционни етапи на развитие на други общества, и сме получили социалната система наготово
Също така, смятаме че бизнесът и капиталът са способ за лично облагодетелстване. А те са били също способ за лична свобода да избираш как да живееш и какво да правиш, но безусловно гарантирани от понятието за общество. И за това, че по-късметлиите от другите трябва да връщат в него. А и ни се наложи да я отхвърлим впоследствие, дамгосвайки я като нещо лошо, неразбирайки, че същите тези западни общества, към които се стремим, са я създавали с векове, плащайки цена за нея и борейки се да я имат. Та дори една пенсионна система, е създадена от семейства на свещеници, с цел да помага на тези семейства, които губят този, който работи. Библиотеките, просветните центрове, образованието, здравеопазване, развитието на изкуството, ние почти не обръщаме внимание в нашата образователна система на точно този момент, на еволюцията на това да бъдем общество”.
Пенка МИХАЙЛОВА
