Други

Покрай Деня на победата забравихме героите, които освободиха Македония

  14.05.2020 13:30             
Покрай Деня на победата забравихме героите, които освободиха Македония

Много се изписа сега за навършването на 75 години от края на Втората световна война в Европа 9 май 1945 г. Къде тържествено, къде с нотки на съмнение, но повечето страни почетоха загиналите в борбата срещу нацизма.

У нас обаче забравихме нещо важно.

Забравихме за нашите сънародници, отдали живота и младостта си в битката с кафявата чума. А те не са малко - 8337 убити, 9155 безследно изчезнали.

Представете си следното: в момента тези хора стоят в небитието и ни гледат, плачейки, как ние, техните наследници сме ги забравили

Забравили родовата си памет, забравили, чест, дълг към тях, улисани в материалното.

Дори някои наши новоизпечени историци, увлечени в сервилничене, изказаха тезата, че видите ли нямало смисъл от участието на българската армия на страната на антихитлеристката коалиция в сраженията с Третия райх на Хитлер. Ей така, с едно драсване на маркера, са зачертани битките при Крива паланка, Куманово, Страцин, Драва Соболч. И в същото време ония наши роднини от Република Северна Македония ни хулят и плюят в лицето като окупатори и фашисти. Дори и филми създават на тези теми.

Да ги питам тях какви войски освободиха сегашната им столица Скопие от нацисткия ботуш на 13 ноември 1944 г.?

Български. Защо тогава вашите баби и дядовци ги посрещаха с цветя?

 

 

Същите български бойци, наричани „бугарски фашисти“ от македонските ни роднини, се бият рамо до рамо с македонските партизани през есента на 1944 г. с немската армия. Ще цитирам следните редове, посветени на 15 пехотна охридска дивизия от Националния военноисторически музей в София:

„От 9 до 23 септември 1944 г. 15-а пехотна охридска дивизия води боеве при Прилеп. От 9 септември 5-а армия в Македония започва да се оттегля към довоенните граници, при което се стига до стълкновения с германски части и съединения. Особено ожесточени боеве в района на Прилеп водят 15-и дивизионен артилерийски полк и две дружини от 45-и и 54-и пехотен полк в състава на 15-а пехотна дивизия. Командирът на дивизията полковник Димитър Младенов решава да води упорита отбрана до пристигането в Прилеп на другите части от дивизията, след което да продължи изтеглянето към заповядания район.